Екскурзии.com

Село Широка Лъка е уникален по рода си в България архитектурен и фолклорен резерват. Намира се на 23 км северозападно от Смолян, в долината на Широколъшка река . То е символ на родопските култура и дух. Известно е с оригиналния си архитектурен стил, музикални традиции и история. Интерес представляват многобройните старинни къщи, съхранили характерната родопска архитектура (Калайджийската, Учиковската, Григоровската, Дуревата, Богдановата), етнографския музей (в сградата на Згуровския конак), църквата "Успение Богородично", построена през 1834 г. само за 38 дни. Селото се отличава още и със старите си сводести мостове и калдаръмени улици.

Широка лъка е родното място на последния български екзарх Стефан I, избран през 1945 г. Тук се намира Средното фолклорно музикално училище (едно от двете в страната), разнасящо славата на българския фолклор далеч отвъд пределите на България.

Широка лъка е един от много архитектурни резервати в България, намира се в магическите Родопи близо до град Смолян. Основана е като селище през деветнадесети век, а днес е едно от най-посещаваните места у нас, поради запазената си архитектура, природа и музикална култура. Архитектурният стил на къщите в Широка лъка е уникален, а майсторите, които са ги строили са били известни в цялата страна. Къщите в селото са разположени в амфитеатрален стил, като по известни от тях са: Григоровската, Сгуровската и Учиковската къща.

През годините селото е успяло да съхрани своят фолклор, в Широка лъка са родени някои от най-известните музиканти във фолклора, а през 1972 година, там е основано и фолклорно училище.
През първата неделя от месец март Широка лъка се превръща в едно митично място обитавано от чудовища танцуващи по улиците, но не се безпокойте, не говорим за истински зверове, а за хора преоблечени, като такива. Защото на този ден в селото се провежда един от най-големите кукерски фестивали в страната – Песпонеделник.

Едно от местата, които задължително трябва до посетите в Широка лъка е етнографският музей „Згуровски конак"
Също така не забравяйте да посетите и къщата – щаб на Капитан Петко войвода и неговият паметник. Също така и къщата на Екзарх Стефан I и читалището кръстено на него, намиращо точно в центъра на селото, от там може да си закупите сувенири за спомен или да полочите подробна информация за всички забележителности в селото, които непременно трябва да посетите.

Около Широка лъка могат да бъдат наблюдавани и няколко природни скални феномена – Св. Атанас, Момата и Главата, Св. Св. Кирил и Методий и Св. Теодор Стратилат. Широка лъка е едно магично място, което всеки един турист непременно трябва да посети и да усети магията на миналото. Мястото може да Ви накара да помислите, че сте се върнали десетки години назад във времето.

Пещерата “Съева дупка “ е разположена близо до с. Брестница, на около 10 км западно от Ябланица, в един от най-големите карстови райони в Северна България. Обявена е за природна забележителност през 1963 г. Намира се на 520 м надморска височина, дълга е 400 м, а температурата в залите е постоянна през цялата година – 7-11 градуса. Пещерата носи името на своите откриватели – двама овчари Съйко и Съю. Смята се, че оформянето на пещерата е започнало преди повече от три милиона години. Според специалистите няма друга пещера в България, където на толкова малка площ да са струпани толкова много разнообразни пещерни образувания по форма и цвят. Тя и „Ягодинската пещера" са считани за едни най-великолепните пещери в България. В нея живеят осем вида прилепи, които са от защитен вид. Пещерата се намира на 520 метра височина в района на Тетевен и е дълга 205 метра.

Всяка една от многобройните зали в пещерата си има отделно име: Харманът, отличаваща се с великолепната си акустика, Космосът, със своите характерни карстови форми, приличащи на излитащи ракети, Белият замък, и др. Пещера Съева дупка е наречена на братята Съе и Сею, които са се тук укривали от турците по време на робството. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датиращи от времето на римската империя и император Антоний.

Пещерата не е от дългите, така че няма да ви отнеме много време да разгледаде всичките пет зали, като започнете от първата естествено, която носи името на сталагмит приличащ на куп сено „Купена". Втората зала – „Срутището" носи това име, тъй като на това място е имало голямо земетресение, при което се счупва един от сталактоните и придобива вида на оръдие. Третата зала е наречена „Концертна" в нея концерти са имали едни от най-великите ни естрадни певци и певици, като Лили Иванова и Емил Димитров. Следващата зала от маршрута в Съева дупка е наречена „Космос" - в нея можете да видите сталактит във формата на ракета, от там идва и името на залата. Също така може да видите и „Снежанка и седемте джуджета". А последната зала на пещерата е „Белият замък" - името идва от това, че в центъра на залата има огромен сталактон въ формата на замък.