Екскурзии.com

© Кирил Тенев

Прибирах се. Бях в старата столица Търново и ми престоеше преминаване на Балкана по пътя към Хасково. Денят беше хубав, топъл и свеж майски следобед. Пътят сух и чудесен за пътуване. Не знам само кой дявол ме накара да сменя обичайния си маршрут. Вместо през лекия, приятен Хаинбоаз някак без да искам свърнах към Габрово и прохода Шипка. Не обичам този проход още от времето, преди да взема шофьорска книжка, когато съм минавал през него с баща ми. Не го харесвах заради многото остри завои и пъхтящите тежкотоварни автомобили по тях. “Нищо – помислих си, – скоро не съм минавал оттук. Тъкмо ще разнообразя маршрута. Толкова години подред – Русе-Хасково все през Хаинбоаз, този път нека да е по-различно.” Настъпих педала на газта и поех спокойно към прохода.

Както винаги Балканът ме посрещна с чудесни гледки към зелените си склонове и баири. Въздухът – свеж, изпълнен с аромати на цветя и горски билки – ме накара да отворя прозорците на колата и да намаля скоростта до приемлив минимум така, че да не преча на никого. Автомобилът ми беше в перфектно състояние, двигателят работеше чудесно с предостатъчна и дори излишна мощност за стръмното изкачване към превала. Радвах се как леко и безпроблемно влизам в поредния завой и излизам без никакво затруднение. Дори започнах да се чудя защо ли толкова много съм отбягвал този проход, след като явно не е чак толкова труден и опасен за преминаване. Подсмихнах се под мустак и затананиках някаква песничка заедно с радиото. Имам си една любима фраза, за която често се сещам: „Щастието не е на върха на планината, а по пътя до там.” В този момент бях щастлив и се радвах на изкачването към върха. Но по този път има опасности, трябва да се внимава, а аз забравих това правило, омаян от красотата на природата, аромата на билките и птичите песни...