Природни забележителности

Големите язовири в България

Има дни, когато не можем, нямаме време или просто не искаме да отидем на море, но въпреки това ни се ходи на хубаво място сред природата, където да има много вода. И ако не броим реките и като цяло малките ни природни езера, като естествен избор остават създадените от човешка ръка, но също така привлекателни - язовирите. Да, един язовир не може да замени морето, но не е и нужно - усещането и природата наоколо са различни. Затова решихме в тази статия да съберем за вас всички най-популярни и големи язовири в страната, които привличат малки и големи. Ще ги групираме по райони, започвайки с тези около София.

Язовир Панчарево

Макар и малък, той е най-близо до София и заедно с Витоша е любимо място на столичани през уикендите. Достъпен с градски транспорт (автобусни линии 1 и 3), Панчарево предоставя чудесни възможности както за приятна разходка, така също може да бъде и добра отправна точка към други обекти в района. Около езерото има няколко прекрасни пешеходни пътеки, като най-ниската от тях е абсолютно равна и подходяща дори за хора със здравословни проблеми, а с леко изкачване по хребета на планината, по по-високите пътеки можете да видите живописната панорама наоколо.

Отвъд езерото може да се продължи с приятна разходка около Кокаляне, по продължението на реката, а на 2-3 километра по-нагоре се намират Дяволският мост (не, не е онзи в Родопите), Кокалянският манастир, крепостта Урвич, а малко по-нататък са и село Пасарел с известните скали в местност Гарванец.

Съвет - отчасти в събота, но най-вече в неделя следобед прибирането с кола от Панчарево е бавна задача. Оформят се задръствания до входа на София, тъй като всички столичани, които са ходили до езерото или други околни места, се прибират наведнъж. Това е и основният път към Самоков, така че добавяме в сметката и прибиращите се от Боровец и останалите рилски курорти.

язовир (езерото) Панчарево

Язовир Искър

Най-големият (30 км2, 673 млн. м3) и един от най-известните в България, язовир Искър, разположен на река Искър (някой съмнявал ли се е), е в горното течение на реката, след с. Пасарел и значително по-близо до Самоков, отколкото до столицата. На него са разположени вилни селища, хотели, ресторанти и други туристически обекти. Популярна спирка е Щъркелово гнездо, където има заведения и бунгала, веднага след това е мостът над р. Искър, който предлага чудесна панорама към язовира, а малко по-нагоре в посока Самоков има отбивка за резерват Шаварите.

Строителството на язовир Искър е завършено през 1954 г., а буквално вътре в него са остатъците от някогашните села Калково, Шишманово и Горни Пасарел - залети от водата, а жителите им преместени при началото на строителните работи. Понастоящем язовирът е сред любимите места за отдих на хората от цялата околност, вкл. и рибари, идващи да си хванат костур, каракуда, сом, шаран, толстолоб и дори щука.

мостът при Щъркелово гнездо, яз. Искър

язовир Искър

Язовир Батак

Разположен в началото на Родопите, южно от град Пещера и в непосредствена близост до самия град Батак, както и югоизточно от Велинград. Язовир Батак е много популярен, освен това е и лесно достъпен. На брега му се намира курортът Цигов Чарк, който изобилства от най-различни хотели, ресторанти и къщи за гости. Ако сте любители на дивата природа, този язовир може да ви се стори прекалено презастроен. За сметка на това пък там има доста удобства, които покрай повечето язовири рядко се срещат: хранителни магазини, СПА процедури, рибарски такъми и рибки за стръв, сергии за сувенири, мед, домашно сладко, гъби, билки и др. А в някои от многобройните ресторантчета можете да попаднете на любопитни специалитети от сорта на овнешки пържоли и кюфтенца от конско месо.

Батак е под №6 в класацията на най-големите язовири в България. В средата му има остров, наречен Голака. Южната страна на водоема е по-плитка и равнинна, а откъм северната страна бреговете са по-стръмни. Мястото е лесно достъпно с кола и е предпочитана дестинация за много рибари. В момента най-често срещаната риба там е костур, бабушка и каракуда. Намират се и сомове, но популацията им не е много голяма и такъв улов е рядкост.

язовир Батак

Язовир Доспат

Язовир Доспат е с по-труден достъп от Батак и за да стигнете до него ще ви се наложи да преминете през планински път с доста завои. Ако пътувате от София, пътят ще ви отнеме поне 3-4 часа.

Когато през зимата водите на язовира се покрият с дебел слой лед, рибарите пробиват дупка в него и ловят хищни риби на мормишка. Същото се практикува доста и в язовир Батак.

В близост до язовир Доспат има наистина много туристически обекти, така че не си правете труда да идвате тук само за един ден без преспиване – това би било загуба на време. Подгответе се за поне два или три дни, тъй като наистина има какво да видите - на изток от Доспат е Ягодинската пещера, разположена в края на Буйновското ждрело. Наблизо е и площадката Орлово око под връх Св. Илия, до която може да се стигне пеша или с високо проходим джип (дори не сънувайте да се качите с нормална кола там - чист офроуд е, със стръмен наклон и много камъни, но гледката си заслужава). С още малко обикаляне - леко връщане на север и още на изток ще достигнете до Триградското ждрело и пещера Дяволското гърло. Един съвет от нас - предварително си заредете колата с гориво. Шофирането из Родопите е красиво, но по-бавно и на ниска предавка, така че колата ще харчи доста повече, отколкото на шосе. А ако продължите още на изток, ще стигнете до Широка лъка и Пампорово (но ако сте тръгнали натам имайте предвид, че много по-удобен е пътят през Пловдив и Асеновград.

язовир Доспат

Язовири Голям Беглик и Широка поляна

Пътувайки от Батак към Доспат, малко след средата на пътя ще стигнете до Голям Беглик, който се намира от дясната страна на пътя. Едва няколко километра по-нататък е и язовир Широка поляна - красиво място, където много хора ходят на палатки и прекарват незабравими вечери под ясното небе на Родопите.

Старите имена на Голям Беглик са Ташбоаз и Васил Коларов. Построен е на река Крива и се намира близо до град Сърница и до резерват Беглика. Площта му е 4.8 м2, а вместимостта около 62 млн. м3. Голям Беглик е разположен малко по-високо от Широка Поляна. Пътят към тези язовири е сравнително скоро ремонтиран и в добро състояние. В района им има доста места за къмпинг. Наоколо растат и много полезни билки, така че по време на разходките ви из природата можете да си наберете от тях. В язовира имате шанс да уловите бабушка, кефал, пъстърва, костур, червеноперка или шаран. Всяка година в края на август край водите му се провежда Беглика Фест (или Беглика Хородея). В района има и много красиви защитени местности: Чатъма, Самодивска Поляна, Батлъбоаз, Горанов Чарк и др.

Широка Поляна пък има много интересна и уникална форма. Той създава илюзията, че е съставен от няколко отделни малки язовирчета. Намира се по средата на ароматна борова гора и е на около тридесетина километра от Батак. Язовирът е лесно достъпен по асфалтов път, има добри рибни популации и това го прави предпочитан от рибарите.

язовир Голям Беглик (снимка:Уикипедия)

Язовир Въча

Красив, но с труден достъп - пътят към него не е свързан нито с шосето Батак-Доспат, нито с пътя от Асеновград за Пампорово, а се намира буквално по средата. В миналото язовир Въча се е наричал Антонивановци, в чест на партизаните от отряд „Антон Иванов“, които са загубили живота си по тези места през 1944 г. Това е язовирът с най-високата стена в България – 144,5 м, а обемът му е около 226 млн. м3.

Въча се намира в Родопите, а това може да означава само едно - разкошна природа и страхотни условия за риболов. Този язовир е перфектното място за отдих сред природата. В него има доста бунгала, които се дават под наем на почиващите. Има обособена и ферма-развъдник за риба. Любителите на водните спортове пък могат да се насладят на лодки, джетове, водни колела и др. По крайбрежието му има изобилие от хотели и почивни станции.

По-голямата част от бреговете на язовира са почти отвесни и непристъпни, което обаче е помогнало там да се запази във възможно най-чист вид дивата природа. Ако си направите разходка в този район ще срещнете доста следи от елени, диви прасета и още много други горски животинки. Около язовира върви екопътека „Чилингира“, която ще ви изведе до 5 прекрасни местенца, осигуряващи приказно красиви изгледи към него. В този район се намира и комплекс Чилингира, където можете да похапнете вкусно, наслаждавайки се на гледката.

Язовир Въча (снимка:Уикипедия)

Язовир Кърджали и язовир Студен кладенец

Значително по-далеч от София, в Източните Родопи, от двете страни на гр. Кърджали се намират язовирите Кърджали и Студен кладенец. Те поемат водите на река Арда. Язовир Кърджали се намира на около 3 км северозападно от града. По форма и конструкция на язовирната си стена (бетонна дъгово-гравитачна), той е единствения по рода си на целия Балканския Полуостров. Освен това е една от малкото язовирни стени в света, които са изградени точно над голямо населено място. Обемът му е почти 540 млн. м3, а площта е 16,4 км2.

Мястото е много приятно за отдих и почивка. Пейзажите са прекрасни, има и добри условия за риболов. Наоколо са изградени доста хотели и къщи за гости, най-вече в с. Главатарци и с. Енчец. Сравнително близо в района се намират Перперикон и Татул, както и още много други туристически забележителности, които си струват да ги разгледате. Интересно местенце за снимки около язовира е скалата „Халката“, която има процеп в средата си и през него се открива гледка към водата.

На язовир Кърджали има гребна база, освен това се предлагат и разходки с лодка. По брега му са разположени понтонни ресторантчета със собствени рибарници, където можете да хапнете вкусни рибни деликатеси. Там се намира и ресторант Емона, който се помещава в черноморски кораб, пренесен до язовира по суша. По време на транспортирането му влекачът, с който пренасяли Емона катастрофирал, така че тя се смята за първия кораб, корабокруширал по суша. Препоръчваме ви да го посетите и да си хапнете цял пържен шаран – ще си оближете пръстите!

Студен кладенец пък е третия по големина язовир в България. Неговата площ е цели 27.8 км2. Пуснат е в експлоатация през 1958 г. Бреговете му са доста стръмни и скалисти. Край него има голямо разнообразие от птици, като част от тях са застрашени от изчезване видове.

Любопитен факт е, че изграждането на язовирите Кърджали, Студен Кладенец и Ивайловград е било част и от военната стратегия на България. Водата в трите язовира е с общ обем около 1 млрд. м3 и идеята била при евентуално нападение от страна на Турция язовирните стени да бъдат взривени и да образуват ударна вълна, която да удави вражеските войски.

Язовир Кърджали (снимка:Уикипедия)

Язовир Пчелина

Пчелина се смята за един от най-големите язовири в Югозападна България. Дълбочината му е повече от 18 м. Старото име на язовира е Лобош. Той поема водите на две реки: Струма и Светля. В непосредствена близост до язовирната стена има интересно скално образуване, което местните наричат Вучански камък. Те разказват легенда, че навремето през селото преминал Крали Марко, а конят му оставил отпечатък от подковата си върху Вучанския камък.

Язовирът е строен през 70-те години и първоначалната идея за създаването му е била да служи за утайник на река Струма. На дъното му и до ден днешен е натрупано доста голямо количество утайки. Пчелина е известен и с красивата средновековна църква „Св. Йоан Летни“, която се намира на брега му и датира още от 1350 г. Тя е била част от бившото село Пчелинци, което е било залято от водите на язовира. Намира се в местността Камико. Църквата е била изоставена през 40-те години, след навлизането на комунизма. За съжаление стенописите са повредени и унищожени в следствие на дъждовете, които проникват през порутения покрив. Освен това има и изобилие от вандалски надписи по тях. Като цяло вътрешността ѝ в момента е по-скоро тъжна, отколкото величествена картинка. Въпреки всичко местните хора се стараят да я поддържат, а вратата ѝ е винаги отворена, за да може всеки да влезе и да запали свещичка. Погледната отдалеч, на фона на красивия язовир, гледката е много живописна и вдъхновяваща. До църквата не може да се стигне с кола, освен ако не разполагате с високо проходим джип. Ако пътувате с обикновен автомобил най-добре да го оставите в края на с. Поцърненци и да продължите пеша по горските пътеки. Ще ви отнеме около 20-30 минути да стигнете до язовира и параклиса.

Ако сте любители на риболова, то язовир Пчелина не е най-подходящото място за вас, въпреки че през последните години местните рибари старателно се опитват да го зарибят. Както вече споменахме, той съдържа много утайки, има висока температура и ниско съдържание на кислород, така че в него не вирее много хубава риба. За сметка на това пък язовирът е изключително красиво място за снимки, особено по изгрев и по залез слънце, когато обстановката става още по-мистична и небето се обагря във всевъзможни цветове на дъгата.

яз. Пчелина (снимка:Уикипедия, T.Sarbinska)

Язовир Огоста

Това е вторият по обем и четвъртият по площ изкуствен водоем в България. Той се намира в Северозападната част на страната, близо до Монтана. В него се вливат водите на цели три реки – Златица, Бързия и Огоста, на която е кръстен. Площта му е 23,6 км2, а обемът: 506 млн. м3.

Язовир Огоста се намира в подножието на Берковския Балкан и е строен в продължение на цели 20 години. В днешно време водите му се използват основно за произвеждане на електроенергия. На него има изградени две водноелектрически централи – едната е „Огоста“, а другата „Кошарник“. В него може да се лови риба и има сравнително голямо разнообразие от видове: шаран, каракуда, червеноперка, платика, костур, сом, щука, уклей и бяла риба.

яз. Огоста (снимка:Уикипедия)

Язовир Ивайловград

Той се намира северно от гр. Ивайловград, чието име носи. Любпитното при него е, че попада в територията на цели три общини: Крумовград, Маджарово и Любимец. Към него има пътища през селата Дъбовец, Малки Воден, Бориславци и Сеноклас. Той е сравнително лесно достъпен и не ви е необходима кола с висока проходимост, освен ако не решите да минете през Дъбовец или Ешек Тепе. Язовирът се захранва от водите на река Арда. Както на повечето места в Родопите, така и около него природата е много живописна и той е заобиколен от гъсти гори. Обиколката му е около 64 км. Във водите му може да уловите шаран, кефал, костур, бяла риба, червеноперка, уклей и особено големи сомове. В него могат да се практикуват и водни спортове – там се провежда ежегодната Републиканска регата по кану-каяк.

Язовир Ивайловград е построен през 1964 г. и първоначалният план е бил стената му да се издига на цели 105 м, което да го направи най-големия язовир на Балканския полуостров. В крайна сметка тези планове не се осъществяват и стената е изградена до височина 71 м, но пък Ивайловград може да се похвали с друг рекорд: този за най-дълъг язовир в България. Дължината му е 30 км, а площта 15 км2. Обемът му е 188 млн. м3. Тук е и хидровъзел Ивайловград, който е последният елемент от ВЕЦ каскадата Арда.

Близо до язовирната стена има няколко почивни бази, а през лятото в района се устройват доста къмпинги, най-вече от любителите рибари. Най-известните и подходящи местенца за туризъм са местностите Марта, Цимбала и Попова Бахча. Там се организират и панорамни разходки с лодки.

Язовир Пясъчник

Северозападно от Пловдив, но видим дори от могилите при Старосел, яз. Пясъчник е красиво място за излет и прохлада в топлия сезон. Той е разположен в района на с. Любен, на около 23 км от Хисаря и е любимо място на много от местните рибари. Там можете да хванете шаран, сом, бяла риба, червеноперка, толстолоб и костур. Преди около десетина години в язовир Пясъчник е поставен световен рекорд – уловен е бял амур, тежащ цели 39,75 кг! Площта на язовира е 9,1 км2, а обемът 103,7 млн м3.

Язовир Камчия

По средата между Шумен и Карнобат, в източната част на Стара Планина, Камчия е красив язовир с виещи меандри, който си заслужава да посетите, ако сте в региона. От него черпят вода и Варна и Бургас. Обемът му е 233,5 млн м3 и се захранва от водите на реките Луда Камчия, Котленска, Глогова, Нейковска, Ичеренска, Садовска и Медвенска.

Язовирът е много живописен, с доста интересна криволичеща форма и е прекрасно място за излет сред природата. В него има и добро разнообразие от риби, но имайте предвид, че в момента риболовът в язовир Камчия е строго забранен! Според указа на Министерството на земеделието забраната ще продължи до 2021 г.

Язовир Йовковци

Разположен югоизточно от Велико Търново, язовир Йовковци е нелошо място за отдих до воден басейн в Северна България. Той се намира само на 5 км от град Елена, за който ви разказахме наскоро. От него черпи вода целият великотърновски регион. Язовирът е страхотно място за риболов и е зарибен с над 10 различни вида риба – толстолоб, бял амур, щука, бяла риба, шаран, каракуда и др. Имайте предвид обаче, че риболовът е разрешен само на определени места. В язовир Йовковци има доста сериозно разнообразие от риби – там се срещат бабушка, бибан, кротушка, морунаш, скобар, слънчева риба, сом, уклей, червеноперка, щука, шран, костур, каракуда, бяла риба и още много други. Рибарите обикновено се разполагат от лявата част на язовира, която шеговито наричат „Дарданелите“. В язовира може да се влиза с лодка, освен това там имате възможност да карате джет или водни ски. В околността (особено в района на с. Младен) има много къщи за гости и почивни станции с бунгала.

В язовир Йовковци може да се кара лодка, подходящ е и за палатки и пикници сред природата, защото има много живописна гледка. В околните села има и изобилие от къщи за гости. Язовирът е построен на река Веселина, в която също можете да изпробвате рибарските си умения. В нея имате шанс да уловите кефал или мряна.

язовир Йовковци

Язовир Стамболийски

Северно от Севлиево и западно от Търново, яз. Александър Стамболийски е местното място за плаж, риболов и почивка. Първи сред големите язовири в България, построени през социализма (от т.нар. "бригадири" - започнат през 1940 и завършен през 1954 г.), той се ползва активно и до днес със своя обем от около 205 млн. м3 и площ от 17 км2. Язовирът се захранва от реките Видима, Росица, Крапец, Магъра и Каракайнак. На дъното му се намира някогашното село Бара, което е било потопено при строежа на язовира. В моментите, когато нивото на водата е особено ниско, може да наблюдавате как от водата се подават върховете на къщите, както и кръстът на селската църква.

Текст: Филип Дудин и Ива Граматикова
Снимки: Филип Дудин + Уикипедия :)

Магията на Карадере

За Карадере няма много изписано. Силно вероятно е ако споменете името на някой познат и да го питате бил ли е там, той да каже, че дори не го е чувал. Ако потърсите информация за Карадере в интернет, силно вероятно е да попаднете на платени статии на жадни концесионери, които разпространяват слухове, че мястото било силно замърсено, понеже там е разрешено свободното къмпингуване, задръстено е от всеобразни палатки и шатри, и прилича едва ли не на цигански катун. Това, разбира се, е далеч от истината, и подобни писания се дължат най-вече на озлоблението на жадните за нови места за експлоатиране и унищожаване "бизнесмени" :)

 Карадере

За Карадере няма много изписано, защото който отиде там знае, че такива места не ги обсъждаш, тях можеш само да изпиташ. Местните отказват на плажа да бъде изградена някаква инфраструктура и засега държавата опазва неприкосновеността на мястото, което му създава статут на единствения останал див плаж в България (да, Иракли вече е "облагороден" с бетон). Това превръща Карадере в една от последните останали за плажуващите в България алтернативи на типичното кибичене по пренаселените курорти по Черноморието.

Хотнишки водопад - най-красивият водопад в България?

Хотнишки водопад, още известен като Кая Бунар, е на северозапад от Търново. Местоположението му е на 2.5 км. от великотърновското село Хотница. Хотнишкият водопад притежава удивителна красота, която пленява сърцата на всеки един негов посетител. Той е висок 30 м. и в него текат водите на река Бохот. Изключително красив, водопадът е обявен за природна забележителност и защитена територия през 1971 г.

Хотнишки водопад

Мелнишки земни пирамиди

“Изкуството е доказателство, което се потвърждава от природата.”
 Мелнишките земни пирамиди (отдалече)  
Пред творчеството на майката природа, всеки един художник е неук, независимо колко успешен всъщност е той. Това напълно може да се каже и за това невероятно място. Красивите образувания са изваяни от пясък, а от там идва и името им. Те се намират в околностите на историческия град Мелник. Благодарение на климата в тази местност, скалните образувания са приели много интересни форми (например такива на мечове, гъби, минарета, а някои наподобяват дори египетските пирамиди) и са обявени за природна забележителност на България от 1960 г. Тези, които предизвикват най-голям интерес, са скалите с форма на гъби.

Мелнишки земни пирамиди
Гъбите - едни от най-интересните земни пирамиди до Мелник

Изумителните природни творения са създадени благодарение на наличието на скалната  “корона”, която предпазва пясъчно-скалният материал под нея от бързо разрушаване. Най-популярната група от този тип скали се намира около Роженския манастир, а той се намира до с. Рожен.

Роженски манастир         
Роженски манастир

За тези, които искат да го посетят има Еко пътека от Мелник. Тя е много лесно достъпна и проходима.

Най-високите пирамиди притежават височина до 100м. и приемат други различни форми, които са също толкова красиви и интересни. Намират се от 350м. до 850м. надморска височина и са обгърнали цялата територия на град Мелник и селата Кърланово, Рожен и Сушица намиращи се около него.


Те са се образували преди повече от 5 милиона години в наречената днес Санданско – Петричка котловина. Някога в миналото там е имало обширно, но плитко езеро. С течение на времето обаче, започнали да се издигат планините Беласица, Пирин и Огражден, което накарало езерните води да се оттекат на юг. Върху утайката, оставена от езерото започнала да се образува дебела наносна покривка с размери около 500 – 600 метра и точно на тези места, където водата се оттичала надолу, издълбала по пътя си красивите Мелнишки пирамиди.

Мястото е много красиво и препоръчвам на всеки читател да го посети  поне веднъж в живота си. Град Мелник е много богат на история и култура, а също така е и с отворени врати за всеки един турист, желаещ да го посети. Градът е запазил традиционния си облик и всички къщи и хотели съдържат в себе си вечната, завладяваща енергия на България и нейния народ.

Ангела Ангелова

Овчарченският водопад - красив и леснодостъпен водопад край София

Ако сте от София или околността и искате да си подарите един ден, в който да се заредите с енергията на красивата ни девствена природа, то едно от местата, които задължително трябва да посетите, е красивият Овчарченски водопад.

Разположение

Овчарческият водопад е разположен в северната част на Рила планина и се намира в непосредствена близост до град Сапарева баня и село Овчарци. Водите в него се събират от склоновете на три различни върха - Кабул, Крива Соспа и Каменна Мандра, и със своите 900 метра надморска височина това е най-ниско разположеният рилски водопад.

Маршрут

Височината му е 39 метра и до него може да се достигне по специална екопътека, която започва от края на село Овчарци и води до местността "Соколов изглед". През цялото време туристическият маршрут се движи по течението на река Горица, където освен Овчарченския могат да се видят и още няколко по-малки водопада – от 5 до 15 м.. Пътят е сравнително кратък - около 15 минути са необходими, за да се достигне до водопада, като през цялото време се срещат специално обособени места за почивка. Наклонът може да се определи като умерено стръмен. Всичко това нарежда Овчарченския водопад до едни от най-лесно достъпните в България.

Легендата

Любопитен е произходът на името, което носят реката и водопадът. То идва от легендата за красива девойка на име Горица, която живеела в селото със своя съпруг - овчаря Йовица. Както много често се случва в родния фолклор обаче, слухът за неземната красота на българката бързо достигнал до ушите и на местния турски бей, който веднага я пожелал за себе си и изпратил хората си да я отвлекат и да му я доведат. Когато ги видяла, Горица побягнала и се скрила от преследвачите си в планината. Достигайки до ръба на скалите, тя разбрала, че няма да може да им се измъкне и предпочела да се хвърли, отколкото да попадне в турския сарай.

Местоположение

Овчарченският водопад се намира в Кюстендилска област - на 4 км. от Сапарева баня, на 11 км. от Дупница и на около 70 км. от София. Пътят до там е лесен за достъп - достига се с автомобил до началото на екопътеката, откъдето се продължава пеша нагоре до достигане на мястото, от което се вижда панорамна гледка към водопада.

Друго забележително място, което можете да посетите, ако сте от София, е село Боснек с неговата впечатляваща чешма, в която тече така наречената "жива вода". Интересна информация за това можете да откриете тук.