Екскурзии.ком

Айдемирският манастир още известен като "Покров Богородичен", е с местонахождение от 2-3 км, западно от град Айдемир по посока на дунавския Русе.

Айдемирският манастир е сравнително нов манастир, той е строен през 1996 година, а през октомври 2001 година са изографисани и самите стени на обителта. Цялото изографисване на стените и тавана стават само за 2 месеца усилен труд на 4 студенти, които са имали по-скоро задание за своята дипломна работа да нарисуват стените.  Съвсем скоро трябва да се довърши тавана от румънски гравьори. Освен добре познатите светци, в Айдемирският манастир може да откриете и рисунки на 12-те дуростроски светци, от общо 23-те местни канонизирани светци. 

Това прави църквата “Покров богородичен” уникална църква в цяла България. Друга много интересна особеност на църквата и манастира като цяло е изключителната колекция от стъкленици от цял свят. Те представляват няколко стъклени шишета, в които може да откриете вградени разпятия. Изкусната изработка на детайлите в тези стъкленици се постига с конец и разбира се доста търпение.

Въпреки напредналата възраст на игуменката, която заедно с едно момиче за помощница са единствените обитатели на Айдемирския манастир, дворът представлява изключително красива и добре поддържана цветна градина, в средата на която беседка примамва морните пътници.

Пещерата Врелото се намира в Монтанска област и е дълга само 91 метра. Тя обаче е водна пещера, от която извира поток, донасящ прохлада за всеки, тръгнал на поход през тези места. И ако вие сте от хората, които обичат да се радват на даровете на природата, то безспорно Врелото е място точно за вас.
Тя се намира в близост до село Говежда, община Георги Даманяво. Вътре, освен постоянно бликащият поток, може да намерите и малка зала, която е с размери 4х2.5 метра, която продължава 10 метра навътре. Играта на водата с вековете е изгладил камъните в пещерата Врелото, като ги е превърнал в невероятни произведения на изкуството.

При самият вход на малката пещера може да видите, вкопана в скалите плоча, която изобразява богинята Хеката. Може би тук са се провеждали някогашни вещерски сборища? Хеката е древногръцко божество, дъщеря на титанидата Астерия, с три тела и три глави. След битката на боговете срещу титаните, тя съхранява своите архаични функции. Тя е надерана от велика сила от Зевс, от който получава власт над земята и морето, а от Уран - велика сила. В началото тя е тази, която покровителства ловът, малките деца, семейството. На по-късен етап тя вече от лошите божества - броди в безлунни нощи и изпраща тежки сънища. Счита се, че и тя помага за направата или развалянето на магии.

Съкровищата или поне легендите за тях винаги са привличали, копнеещи за приключения и старо злато. Едно такова място е пещерата Марина дупка, която се намира в село, близо до град Габрово.

Има легенда, че съкровището, за което се говори в пещерата Марина дупка е заровено някъде в нейния край. Това години наред не дава покой на иманярите и такива от цялата страна се стичат, за да опитат късмета си и да бъдат първите, които са открили старовремското злато.

Наскоро дори русенски спелеолози отрили в пещерата послание в бутилка, което било там цели 32 години. Било поставено в една от нишите над пропастта през далечната 1977 година. Направилите преход до това място ползвали това послание в бутилка, като отбелязка, докъде са стигнали. На листа пишело, че след като изпили рома, който е бил в шишето, са оставили този лист хартия.

Пещерата Марина дупка е една от най-достъпните пещери, макар и входът й да е леко пропаднал надолу, заради годините. Ако сте любител пещерняк и планинар, това е може би вашият начин да се забавлявате и да прекарате отпуската си, заедно с пикник по невероятните полянки в околността.

България се слави с насечения си релеф, в който може да намерите най-големият брой пещери за цяла Европа. Една от тях е Балабановата дупка, която се намира в Софийска област, или по-точно в близост до с. Комщица, обл. Годеч.

Общата дължина на Балабановата дупка е 4800 метра. Доста голямо поле за разходки. Пещерата предлага на своите посетители прохлада, мистерия и откъсване от реалния свят.

Пещерата всъщност са две Балабанови дупки - малка и голяма. Входовете им са на около 300-400 метра една от друга. Ако сте начинаещи или любители пещерняци не е добра идея да се опитвате да влизате през малката Балабанова дупка.

До 1981 година, когато по-малко са се откривали и картотекирали частите на пещерата, тя се е водила по статистически данни за третата по големина пещера в цялата страна. За да се откъснете от напрегнатото ежедневие ви трябва точно една такава разходка до Балабановата дупка, разбира се да бъдете и много внимателни за това как и откъде минавате.