Екскурзии.com

Чутурите са уникални за страната и Балканския регион геоложки образувания, но въпреки, че са природна забележителност повече от 40 години, те си остават неизвестни. Намират се северно от гр. Грамада, Видинска област, вляво от шосето за Видин.

Името произлиза от формата им, наподобяваща дървени съдове от миналото за счукване на жито. Чутурите са образувани преди около 7 млн. Представляват ниски, колоновидни, почти еднакви по размер овални образувания с цилиндрична кухина. Стената на цилиндричната централна кухина е винаги гладка , а диаметърът е 15-25 cm. Много рядко се срещат чутури, чиито отвор е запълнен с първичен материал. Има и такива, които са затворени отгоре или отворът е съвсем тесен, но надолу се разширява и има цилиндрична форма. Отворът на повечето от изправените чутури е запълнен с пръст и някои служат като естествени саксии за шипкови храсти или див орех. По дългата ос те са между 80 и 120 cm, а диаметърът им най-често е между 60 и 80 cm, рядко над 1 m. Размерите на централната кухина не са пропорционални на размерите на чутурите.

Срещат се дебели чутури с тесни кухини и тънки с широки отвори. Сечението им е идеално кръгло, но при запълнените е елипсовидно или с формата на полумесец.В естествено изправено положение чутурите стърчат на 40-80 cm над почвата, но има и такива, които едва се показват на повърхността. Повечето са повалени и откъснати от скалната основа.

Скалният феномен "Чудните скали'' е на около 90 км югоизточно от Варна, на 4 км от село Аспарухово, община Дългопол, област Варненска. Обявени са за природна забележителност. Ако пътувате с кола можете да стигнете непосредствено до скалния феномен, който е на 3 км от отбивката за с. Аспарухово (не се влиза в селото). Табела за природната забележителност има непосредствено преди отбивката. В непосредствена близост до скалите минава главният път, свързващ Провадия - Айтос, оттук минава и жп линията Варна - Пловдив.

"Чудните скали" представляват ерозионни скални образувания, оприличени от местното население на средновековен замък. Те са образувани сред палеоценски варовици с кремъчни конкреции и ключват четири близко разположени скални кули, всяка от които е със собствено наименование – “Вълчата глава”, “Великана” или “Рицаря”, “Ръката” и “Замъка”.

Чудните скали е масив от около десетина невероятно красиви скални игли с височина 40-50 м. Скалите изникват непосредствено от бреговете на язовира, където са най - стръмни и отвесни. По цялата им дължина са прокопани три тунела, през които минава път за коли от натрошен камък.

Чудесният ландшафт около скалите и водите на близкия язовир “Цонево” са превърнали селото в местен туристически център. На левия бряг на язовира се намира бившата хижа “Чудните скали”, сега е превърната в хотел, а само на 1 км, в село Аспарухово, има множество частни хотели. “Чудните скали” се посещават ежегодно от български и чуждестранни граждани, тъй като са една от атракциите за гостите на черноморските комплекси “Слънчев бряг” и „Златни пясъци”. В непосредствена близост до обекта се намира и “Старата кариера” с изкуствено оформена стена, която се използва за тренировки и състезания от алпийските клубове в областта.

Белащица е село в Южна България. То се намира в община Родопи, на 10 км. от областния град Пловдив.

Според преданието пълководецът Никифор Скифи, назначен от византийския император за управител на тогавашната Филипополска област, заселил на това място Самуиловите войници, пленени при Беласица през 1018 г.

Никифор Скифи имал голям дворец-крепост (съществувала до 1650 г.) на юг от селото, останки от който могат да се видят близо до хилядолетния чинар. През 1020 г. на 1000 м. на юг от своя дворец Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на св. Георги Победоносец.
Белащинският манастир „Св. Георги Победоносец“ е действащ девически манастир над село Белащица и на 12 километра южно от Пловдив. Манастирът е обявен за паметник на културата и представлява комлекс от църква, параклис и жилищни и стопански сгради. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи, построена през 1838 г. Под открития притвор е аязмото, което е останало още от основаването на манастира и се смята за чудотворно. На двора се намира каменна чешма, построена през 1831 г. Манастирът е изграден през 1020 г. от Никифор Скифи. Останки от неговия дворец-крепост има южно от селото. Близо до своята крепост той съградил манастира и го посветил на Свети Георги Победоносец. Манастирът е опустошен от османците при нашествието им на Балканския полуостров през 1364 г. и възобновен през XVIII век. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен - Брестник - Белащица. След Освобождението Белащинският манастир е възстановен, но остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 г.

В местността "Чинарите" расте най-дебелото дърво в България – чинар /явор/ на повече от 1300 години с обиколка на ствола 15 метра, както и няколко други стари и дебели чинари. На неговото величие и растящата до дънера му изящна "калина" е посветен шедьовъра на живеещия по това време в Белащица Пенчо Славеков -"Неразделни" До тях има останки от стражева кула.

Световноизвестното старинно селище Арбанаси се намира на високото Арбанашко плато, на около 4 км от град Велико Търново. Характерните къщи и богато декорираните църкви, датиращи от 16-18 век, го превръщат в едно от най-самобитните и живописни селища в България, привличащо ежегодно хиляди туристи.С царски указ от 1921 г. то е обявено за курорт, а през 2000 г. - за "историческо селище" от национално значение.

Оскъдният документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Според някои то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г., когато той завзема и Арбанашката земя. Раковски съобщава, че след като се оженил за дъщерята на пленения кир Теодор Комнин, заради нея Иван Асен II преселил тук няколко гръцки фамилии.