Екскурзии.ком

Кривус е крепост, разположена в южна България, в най-източната част на Източните  Родопи – Жълти дял, близо до село Башево. Тя е построена през 10 век, за да защитава района около течението на река Арда. Крепостта е разположена на малко възвишение на края на скален нос, на около 100 м над река Арда, което я правело почти непревземаема. Днес от крепостта има значителни останки. Крепостната стена в момента на места достига до 6 метра височина. Сравнително запазени освен това са бойниците и входът на крепостта. За крепостта има информация в някои византийски хроники. При археологическо проучване на останките са открити монети и християнски символи. Има следи от останките на църква, която е била разположена в центъра на двора. Открити са също и множество оръжия. Близо до Кривус се намира и средновековната крепост Патмос.

Тракийското светилище Орлови скали се намира на около 3 км южно от Ардино. Този паметник на древнотракийската култура е уникален за нашата страна. Поради големия наклон на местността от различните страни височината на скалата не е еднаква. От западната страна тя е най-висока - 30 метра, от север и юг - около 25 метра, от изток - 10-12 м. На недостъпно място в скалите са издълбани от човешката ръка повече от 100 скални ниши. Най-много ниши - 55, се намират на западната страна. От южната страна те са 35, от северната пет, от източната, която е достъпна, има 5-6 разрушени. При подреждането им не е спазена никаква закономерност. Формата на всички е трапецовидна докато размерите им са твърде различни. Най-голямата е с размери: височина - 70 см., ширина в основата 34 см., в горния край - 20 см., а в дълбочина навътре - 34 см. Тези ниши принадлежат според някои автори на одрисите и датират още от І хилядолетие преди новата ера. Те са имали култово предназначение. В скалните ниши са били поставяни култови съдове при тържества. Светилището е обявено за паметник на културата.

Град Кресна (4600 жители) е разположен от двете страни на международния път Е-79, в Югозападна България, намиращ се в Област Благоевград, административен център на Община Кресна. Преди града, на живописен завой на река Струма, се намира паметникът на загиналите в Кресненско-разложкото въстание (1878 г.). На преминаващите правят впечатление храм-паметникът „Свети Иван Рилски” (от дясно на пътя), приятният център и пясъчните сипеи Мело, които се издигат като гигантско ветрило на изток- североизток, а в дълбочина- величествения хребет на Пирин. В града се намират множество шивашки фабрики. Силно развито е земеделието. Центърът на град Кресна е малък, добре уреден, с приятни и свежи фонтани.

В Пирин се намира красивата курортна местност Синаница (Сини връх), през която минава и популярния пешеходен маршрут към едноименните хижа и езеро, едно от най-красивите в Пирин. Село Влахи близо до Кресна покорява посетителя с невероятната си природа и пасторална идиличност. Край Влахи, в село Ощава и в местността Градешка баня се намират известни с лековитостта си минерални извори. В Малешевска планина, по долината на Брезнишка река, се намира царството на вековните чинари. На хълма над село Брезница, на мястото на стар манастир, е построен манастир „Свети пророк Илия”.

От двете страни на Струма се намира приказният резерват „Тисата”- най-голямото находище на дървовидна хвойна на Балканския полуостров, което се оглася от над 100 вида птици.

Останките от античния град Нейне (край село Долна Градешница) и от средновековния манастир „Св. Св. Козма и Дамян” (край с. Влахи) говорят за вековната история на района. Във всяко едно от населените места в общината има интересни за посещение църкви. Най-старата, „Света Богородица”, е в село Влахи и датира от 1750 г.

Намерените археологически находки свидетелстват, че районът е бил населен още от древността. Има предположения, че тук се е намирал град Александрия - първият град, построен от Александър Велики, чието име носят над 60 града в различни части на света. Селището възниква след 1926 година като Гара Пирин. През 1978 година е обявено за град и преименувано на Кресна, а дотогавашното село Кресна - на Стара Кресна. Историята на града е пряко свързана с Кресненско-Разложкото въстание, което избухва на 5 октомври 1878 г. в резултат на несправедливото разделяне на България след Берлинския конгрес. Въстанието е краткотрайно и неуспешно.

При направа на военни окопи през 1950 г. на околните височини в северозападната част на селището, войници изкопават голямо златно съкровище, но какво е представлявало и каква е съдбата му, е неизвестно. Открита е и каменна плоча от строеж. Южно от златното находище са открити два зида от постройка, изградена от необработени камъни, споени с хоросан, като разкритата част на зидовете е имала широчина 70 см.

Лепеница е пещера, която се намира на около 13 км югозападно от Велинград, на левия бряг на река Лепеница. Пещерата Лепеница е дълга 1 525 м и е на три етажа. Долният е с дължина 273 м и през него тече подземна река. Скоростта на водата е 1 600 м в час. На втория етаж има четири езера в дъждовно време, а при сухо остават две. Третият етаж е сух. Входът на пещерата е висок само 1 м, а профилът силно наклонен. Това до известна степен е позволило на пещерата да запази уникалната си красота. Тук почти няма разклонения, което дава възможност на посетителите да се насладят на целия блясък на пещерата. От входа се разкриват няколко зали. В първата подът е покрит с едри люспи, които приличат на мидени черупки. При осветяването пречупват светлината в най-различни цветове. В пещерата се откриват и зала на кратерите, зала на бисерите, голям и малък храм. Тук спелеолозите са открили седем бисера – едни от най-редките природни образувания, които сега се намират в Природонаучния музей в София. Пещерата се обитава от 20 вида пещерни животни, сред тях — осем вида прилепи. Според д-р Петър Берон в Лепеница има четири вида животни, които не се срещат никъде другаде по света.