Екскурзии.ком

Червената стена е един от четирите биосферни резервата в Родопа под егидата на UNESCO, обявени за уникално световно наследство. Най-красивата част от Червената стена е долината на река Сушица. Тя е най-трудно достъпната в Родопа, с изключително стръмни и скалисти склонове, чиято денивилация достига 800 м. Реката, която прорязва Червената стена е богата на пъстърва и е със запазена популация на видра. В резервата се срещат мечки, вълци, елени, но най-голямата забележителност са дивите кози. Тук е истински рай за дневни и нощни грабливи птици като най-голям интерес представляват скалните орли. Районът е един от най-богатите на пещери в България. Една от най-интересните е пещерата Ахметьова дупка. В началото на единствената й зала дълга 40 м има гигантски, 5 метров сталактон, а след него следват безброй красиви образувания. Друга пещера в района е пещерата Топчика. В нея няма пещерни образувания, но тук са открити скални рисунки от първобитни хора. При археологически разкопки в нея са открити кремъчни сечива и пълен скелет от пещерна мечка. Истинско предизвикателство за спелеолозите представляват пещерите Иванова вода и Дружба, които са пропастни с дълбочина съответно 131 м. и 211 м. В района на Червената стена се намират няколко тракийски светилища, две от които са Белинташ и Караджов камък. Те са разположени едно срещу друго и представляват красиви и непристъпни скални образувания. В гробовете около тях са открити монети, сребърни накити и керамика от пр. н. е.

Язовир Братушково се намира на 30 километра от София и е един от най-живописните водоеми в района на град Сливница. Язовирът е разположен на около 2 км от село Алдомировци. Язовир Братушково предлага много добри условия за спортен риболов и екотуризъм. Със своите 150 декара водна площ и красива природа язовирът привлича много хора, предимно рибари, решили да прекарат почивката си на чист въздух и сред уникалната атмосфера на спокойствие и впечатляваща природа. Водата в язовира идва от чист водосборен басейн, а рибата има превъзходни вкусови качества. Язовирът е отворен за спортен риболов от понеделник до неделя. Във водоема има бял амур, шаран, толстолоб.

На север от град Айтос природата е изваяла чудно скалисто образувание, известно с името Тримата вкаменени братя. Легендата за скалите, наподобяващи трима великани, се разказва от дълбока древност. Те били трима братя воини, които се борили и защитавали потиснатите българи. Вечер, когато се прибирали от бойното поле, братята се превръщали в три сини скали, за да се скрият от враговете си. И така след всяка битка. Когато тежките войни свършили, тримата братя отново се върнали от дългия поход и спрели тук, за да почиват. И досега те чакат на страж, готови отново да защитават българския народ. Около тримата братя пейзажът напомня камениста пустиня, като тук се среща Айтоския клин – генгер. За първи път бодливото храстче е описано през 1888 г., като проучванията след това показват, че генгерът е ендемит за България. Сега видът е включен в списъка на застрашените растения в България. Местностите Тримата братя и Казаните около Айтос, където са находищата му, са обявени за природна забележителност, а Айтоският клин е включен в европейския списък на редките, защитени и ендемични растения с категория рядък.

Втората по водосборна площ в Дунавския район река след Искър е река Янтра. Извира от Стара Планина, под връх Бузлуджа. Янтра е третият по дължина приток на Дунав – 285 км. Тракийското име на реката е Ятрус (бързотечаща), а славянското - Етър. В горното течение бреговете на реката са покрити предимно с букови дървета. Водите на река Янтра обграждат от три страни хълма на крепостта Царевец, служил за резиденция на българските царе и висши духовници. Една от особеностите на река Янтра е, че реката при своето преминаване през Предбалкана реката образува множество проломи. Южният пролом, през който Янтра влиза във Велико Търново, се нарича Устие. Северният пролом е по-дълъг, а ширината му между скалните венци е 1 км. Река Янтра излиза от него и през с. Самоводене и Горна Оряховица продължава течението си на север. В северния пролом през XIX в. местата били засадени с лозя. Тук са и двата извора - Мечи кладенец и Шишманец. Преданието свързва последния с името на българския цар Иван Шишман, който при напускането на Тьрново по време на турското нашествие през XIV в. минал по тези места. Майка му поискала вода и той забил меча си в земята, а оттам бликнал този извор. Янтра се влива в р. Дунав при с. Вардим.