Екскурзии.ком

Крепостната стена на Ахтопол (или Агатопол, както е древното име на черноморския град – от гр. “агатос” – добър и “полис” - град) се намира в община Царево, която е изключително богата на паметници на културата, много от тях с регионално и национално значение. Макар че крепостните съоръжения (стени и полукръгли кули) са били разрушени твърде рано, голяма част от тях могат да се видят и днес. На отделни места запазената част от крепостта достига 7-8 м. Учените, съдейки по начина на градеж на стената, я датират най-общо към 5-6 в. след Христос. При сондажни проучвания близо до тази ранносредновековна стена е била открита и тракийска крепостна стена от по-големи камъни с кална спойка, както и културни пластове от началото на І в. пр. Хр.

Светилището се намира на 5 км северно от гр. Приморско, в буферната зона на резервата Ропотамо, и е най-старото тракийско светилище в района.  Разположено е сред природни скални феномени и олицетворява култа на древните траки към Богинята-майка, Слънцето и митичния тракийски цар Орфей. Характерни особености на обекта са частично обработените скални късове, долмен с големи размери, лабиринт и изсечени жертвени камъни. Мястото  е било използвано от края на бронзовата епоха (XIVв. пр. Хр.), през желязната и до късната античност - ІVв.  Според археолози, районът на Приморско е бил тачен от тракийските племена като Свещена планина.

Между северния и южния бряг на черноморското курортно селище Китен се вдава полуостров с митичното име Урдовиза. До Освобождението (1878 г.) на източния край на носа над скалистия морски бряг се издигали стените на крепост, възпята в преданията и народните песни на този край. Тя се свързва с обособяването на привилегированата през Османското иго област Хасекия. Според легендата, в областта живеела девойка Стана Урдовизка (както я нарича народа в песните си). Тя била толкова красива, че дори турския султан бил пленен от нейната хубост и й предложил да се омъжи за него. Тя се съгласила, но поставила условие той да освободи от всички султански данъци и берии земята, която тя успее да обиколи с кон от изгрев до залез слънце. Султанът веднага се съгласил и така Урдовизка поела на своя “хвърковат” кон. Цял ден препускала, а привечер конят й се строполил от преумора и издъхнал сред малкото заливче, по-късно наречено Атлиман (в превод от турски – жребец). Умряла и красивата девойка. Султанът издал специален ферман, с който освободил местното население от всички данъци и берии. Областта била наречена Хасекия или Асекия (в превод – земя, освободена от всякакви данъци).

Тракийското светилище е разположено в най-високата част на връх Чучул (1379 м), в района на днешния Троянски проход. Връх Чучул е кръстопът на две пътеки – едната водеща към станция Ad radices (местност Камен мост), а втората към Троянския манастир. Светилището се определя  като култово място. При проучването му са открити фрагменти от недобре изпечени керамични съдове, непригодни за ползване в бита, подготвени за ритуално полагане. Керамичният материал, монетите и железните предмети могат да се датират към IV век пр. Хр. Намерени са и два сребърни антониана от III век сл. Хр., както и турска сребърна монета от Късното Средновековие.