Екскурзии.ком

Катедралата „Свети Лудвиг” в гр. Пловдив е един от основните и най–големи католически храмове в България. Тя е построена по проект на римския архитект Алфонсо. Строителството й започва през 1858 г. от тогавашния епископ Андрей Канова. Катедралата е окончателно завършена и осветена през 1861 г. Катедралата е наречена на името на краля на Франция, провъзгласен за светец поради изключителния си добродетелен и религиозен живот. През същата година в нея е монтиран първият в България орган, който по-късно е заменен с по-голям. През 1931 г. стихиен пожар силно поврежда храма и унищожава органа. След пожара, в който изгаря дърворезбеният таван на средния кораб на катедралата, цялата църква “Свети Лудвиг” е преустроена. На 8 май 1932 г. катедралата “Свети Лудвиг” е отново осветена. Нейната камбанария е изградена през 1898 г. и е оборудвана с 5 камбани, изработени в германския град Бохум. Те са подарък от папа Лъв XIII. Една от ценните вещи, които се съхраняват в храма е саркофагът на княгиня Мария–Луиза, съпругата на българския княз Фердинанд. Под саркофага са изписани последните й думи към Фердинанд: „Умирам, но от небето ще бдя над Вас, над децата ни и над България“.

На 30 август 1724 г. Петър Първи тържествено пренася мощите на Св. Александър Невски в новата руска столица Петербург. На този ден, но през 1924 г. е осветен храм-паметникът Св. Александър Невски в София който е една от най-големите забележителности и символи на града, както и най-големият храм-паметник на Балканския полуостров. Той е построен в памет на Цар Александър II, чиято армия освобождава България от турско робство през 1878 г. Храмът заема площ от 2600 кв.м., дължина от 70 м и широчина от 55 м. Представлява внушителна петкорабна постройка от кръстополен тип. Самата църква има кръгла форма, като се състои от три олтарни абсиди: централна, посветена на Александър Невски, южна – на Цар Борис I Кръстителя, и северна – на светите братя Кирил и Методий. Иконите и стенописите в храма са дело на видни български и руски художници. Сред тях се срещат много ценни уникални експонати, един от които е Бисерната икона, изобразяваща Св. Богородица и младенеца, за която се смята, че е чудотворна. Друг ценен експонат е камъкът от Голгота, поставен в седефена кутия с герба на Царство България, който е подарен на храма от патриарх Кирил.

На едноименния площад в центъра на столицата се издига величественият катедрален храм на Софийската св. митрополия - „Света Неделя”. Той е посветен на св. великомъченица Неделя. Св. мъченица Неделя-Кириакия е родена в Мала Азия –дъщеря на Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие. Тя пораснала красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и иска да умре девица. Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската вяра. Родителите и били заточени, а Неделя била подложена на жестоки мъчения. Всичко обаче било напразно. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й. Мъчителите разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. Това станало на 7 юли 289 г. Българските царе Асеневци (XII—XIII век) пренесли мощите ! й в столицата на Второто българско царство, Търново.

Храмът в София вероятно е построен през X в. В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов величествен катедрален храм. Събирането на даренията започнало през пролетта на 1853 г. На 25 април 1856 г. ентусиазираните софиянци започнали да събарят старата и прогнила църква „Св. Неделя”. През лятото на 1856 г. започнал същинският строеж на сградата. През есента на 1863 г. строежът на новата църква е завършен. Украсяването й се проточва още няколко години и това забавя освещаването й. На него присъстват над 20 000 души, между които и много гости от епархията. На 16 април 1925 г. катедралата става арена на една от най-трагичните драми в историята на България. Военната организация на БКП организира жесток терористичен акт - поставят взривно устройство в югозападния купол на храма. При опелото на убития запасен генерал Коста Георгиев. В храма присъствали всички министри, много генерали и офицери, държавни и политически дейци, както и много граждани. Очаквало се и пристигането на цар Борис III, който малко закъснял. Убити са общо 193 души, а ранени - около 500. След този кървав терористичен акт църковното настоятелство възлага отново на архитект Н. Лазаров възобновяването на храма. Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Стенописната украса е направена от 1971 до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев. Днес софийският катедрален храм „Св. Неделя” е един от духовните бисери на столицата, носител на многовековна традиция, пълен с духовни съкровища.

След 1718 г. Видин се превръща в граничен град на Османската империя. За него започва да действа граничния закон, което означавало, че българското население нямало право да живее в укрепения район на града (Калето).Това наложило в края на XVII век да бъде построена нова църква извън Калето. Църквата получила името на солунския великомъченик Димитрий. В скоро време тя станала средище на културния живот на българите. Църквата е втората по големина в страната ни, след храм паметника Св. Александър Невски. На 6 декември 1868 година тук за пръв път се служило тържествено от български архиерей на български език. Оттогава храмът става катедрала на видинския български митрополит Антим, който след четири години е избран за пръв български екзарх. Катедралната църква Св. Велико Мъченик Димитър има кръстокуполен план с три надлъжни и един напречен кораб. Централният купол се носи от четири свободно стоящи подпори и е подчертан в обемно-пространствения й облик. Височината на централния купол е 33 метра. Църквата е паметник на културата от национално значение.