Екскурзии.ком

Църквата Св. Стефан, т.нар. Нова митропоия, се намира в старата част на Несебър. Строена е в края на ХІ в. от дялани камъни и тухли. Църквата е трикорабна базилика с размери 12 х 9,50 метра. Отделните помещения са разделени с по две двойки мраморни колони и с правоъгълни пилони, свързани с арки. Църквата е богато стенописана. Сцените по стените са 258, а образите – над 1000, като повечето са свързани тематично с Богородица. В началото е била посветена именно на нея и доста по-късно е преименувана на Св. Стефан. Иконостасът на църквата е изработен през ХVІ в., от дърво и е окрасен с плитка резба. Владишкият трон и амвонът от ХVІІІ в. също предизвикват интерес с плитката си резба на едри растителни мотиви и позлата.

Между Самоков и Боровец се намира най-старият запазен християнски паметник в района – Бельовата църква Рождество Богородично. За това колко древна е църквата свидетелстват намерените женски златни и стъклени накити от ХІІ-ХІІІ в., а в некропола около Бельовата църква са открити данни за погребения на монаси от края на ХІ – началото на ХІІ в., както и находки, типични за епохата на Второто българско царство. Според преданието някога църквата била малък домашен храм на местния феодал Бельо, чието име носи. Постепенно тя е разширявана, старите надписи са заличени и върху тях е положена нова мазилка. Местните хора разказват, че през XV век църквата е закопана в земята, за да не я открият турците. През 1869 г. с възстановяването й се заема Никола Образописов, който рисува като стенопис иконата на св. Симеон Самоковски. Симеон Попович, както е светското име на светеца, става Самоковски митрополит през 1734 г. Високограмотен и образован, българският архиерей става водач на християнското население срещу султана. Затова той е арестуван през юли 1737 г., измъчван и на 21 август 1737 г. – обесен на бесилото зад църквата Света София, но пашата забранил погребение в София. Мощите на Светеца са открити при археологически разкопки в Бельова черква през 1995 г.

В центъра на София, близо до Руски паметник се намира Храм Покров Богородичен-Всех Скорбящих Радост. Храмът е построен през 1922-26 г. от Йорданка Филаретова. Йорданка Филаретова е  ярка възрожденска благотворителка, дейно участвала в борбата на България за Освобождение от турското робство. Тя е първата българка, наградена със знака на Червения Кръст. Старинният иконостас на храма е един от малкото оригинални позлатени иконостаси в България. Изработен е в Света Гора Атонска, в руския манастир “Св. Пантелеймон” със съдействието на граф Н.П. Игнатиев, а след 1917г. е откупен за 800 000 златни лева. Иконостасът има изключителни исторически и художествени достойнства. Позлатата е изпълнена с много високо качество, като умело е използван ефектът на полирано и неполирано злато върху "порцеланово" белия фон на иконостаса. Иконите са изписани с изключително умение, използвайки всички достойнства на маслената техника.

Храм Свети Николай Чудотворец, или Руската църква, в София е построен през 1913 г. по проект на руския архитект М. Преображенски. Църквата е посветена на св. Николай Мирликийски Чудотворец, небесния покровител на последния руски император Николай II. Храмът е издигнат и изписан от група руски майстори по традиционен московски стил. От 1921 г. до 1950 г. храмът се ръководи от архиепископ Серафим, управляващ руските православни общини в България. През 20-те години на ХХ век църквата била своеобразен център на хиляди руски емигранти. Освен с уникалната си архитектура, Руската православна църква в София е известна и с криптата, в която е погребан епископ Серафим. Гробницата се счита за неизчерпаем източник на чудеса. Посетителите на църквата пускат в специална ракла бележки със своите молби и желания, отправени към епископа, вярвайки, че те ще бъдат чути и изпълнени.