Екскурзии.ком

Град Кресна (4600 жители) е разположен от двете страни на международния път Е-79, в Югозападна България, намиращ се в Област Благоевград, административен център на Община Кресна. Преди града, на живописен завой на река Струма, се намира паметникът на загиналите в Кресненско-разложкото въстание (1878 г.). На преминаващите правят впечатление храм-паметникът „Свети Иван Рилски” (от дясно на пътя), приятният център и пясъчните сипеи Мело, които се издигат като гигантско ветрило на изток- североизток, а в дълбочина- величествения хребет на Пирин. В града се намират множество шивашки фабрики. Силно развито е земеделието. Центърът на град Кресна е малък, добре уреден, с приятни и свежи фонтани.

В Пирин се намира красивата курортна местност Синаница (Сини връх), през която минава и популярния пешеходен маршрут към едноименните хижа и езеро, едно от най-красивите в Пирин. Село Влахи близо до Кресна покорява посетителя с невероятната си природа и пасторална идиличност. Край Влахи, в село Ощава и в местността Градешка баня се намират известни с лековитостта си минерални извори. В Малешевска планина, по долината на Брезнишка река, се намира царството на вековните чинари. На хълма над село Брезница, на мястото на стар манастир, е построен манастир „Свети пророк Илия”.

От двете страни на Струма се намира приказният резерват „Тисата”- най-голямото находище на дървовидна хвойна на Балканския полуостров, което се оглася от над 100 вида птици.

Останките от античния град Нейне (край село Долна Градешница) и от средновековния манастир „Св. Св. Козма и Дамян” (край с. Влахи) говорят за вековната история на района. Във всяко едно от населените места в общината има интересни за посещение църкви. Най-старата, „Света Богородица”, е в село Влахи и датира от 1750 г.

Намерените археологически находки свидетелстват, че районът е бил населен още от древността. Има предположения, че тук се е намирал град Александрия - първият град, построен от Александър Велики, чието име носят над 60 града в различни части на света. Селището възниква след 1926 година като Гара Пирин. През 1978 година е обявено за град и преименувано на Кресна, а дотогавашното село Кресна - на Стара Кресна. Историята на града е пряко свързана с Кресненско-Разложкото въстание, което избухва на 5 октомври 1878 г. в резултат на несправедливото разделяне на България след Берлинския конгрес. Въстанието е краткотрайно и неуспешно.

При направа на военни окопи през 1950 г. на околните височини в северозападната част на селището, войници изкопават голямо златно съкровище, но какво е представлявало и каква е съдбата му, е неизвестно. Открита е и каменна плоча от строеж. Южно от златното находище са открити два зида от постройка, изградена от необработени камъни, споени с хоросан, като разкритата част на зидовете е имала широчина 70 см.

Хисаря е един от най-известните балнеолечебни курорти в България. Тук извират 22 извора с лечебна минерална вода, около които е изграден модерен балнеосанаториум и туристически комплекс. По време на Римската империя градът (наречен Аугуста) е бил голям лечебен център с императорски палати, широки каменни улици, мраморни бани, много статуи на римски богове и буйна растителност. След като е бил изгорен от готите през 3в, в началото на 4в. градът е бил възстановен, този път с високи крепостни стени. През 5-6 в. като част от Византийската Империя, Хисаря достига разцвета си. При турското нашествие оказал ожесточена съпротива, заради което бил унищожен, а населението избито. През 17 в. турците разбрали, че най-голямото преимущество в района са минералните извори. Затова те възстановили някогашния курорт. Заради многото крепостни руини го нарекли Хисаря (Крепост).

Античната римска крепост Августа в Хисаря е археологически резерват, отличен образец на античното строително изкуство и може би най-внушителният и добре запазен паметник от този вид в България. Крепостната стена е дълга около 2,5 км и на места височината на руините достига 10 м. Крепостта е имала 44 кули. Тук могат да се видят останките от римски бани, както и арената на втория по големина амфитеатър, разкрит в България досега.

Сандански е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на река Санданска Бистрица. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености. Курортът е на почти еднакво разстояние от София и Солун и е важен център по международния главен път Е 79. През града минава и железопътна линия по трасето София - Кулата - Солун.

Градът, разположен на надморска височина 220-240 м., е най-топлият български град през всички годишни сезони, като продължителността на слънчевото греене надминава 2 450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури. Въздухът в Сандански е изключително чист, с ниска относителна влажност (66%), със средна годишна температура +14,10С, с незначителни денонощни и сезонни температурни амплитуди. Зимата е мека и топла, снегът и мъглата са почти непознати.

Градът носи името на българския революционер и войвода Яне Сандански - деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.

Съчетаването на благоприятни природни дадености, заедно с богатството от минерални извори с различна термалност (в района на община Сандански има над 80 извора с температура 42-81°С), ниска минерализация, богат химически състав, лекуващи множество заболявания и даващи възможност за къпане на открито през цялата година, правят мястото удобно за заселване на човека по тези места още в дълбока древност, превръщайки селището в един от най-старите поселищни центрове на Балканите още от времето на Троянската война.

Селището около минералните извори е възникнало през II хилядолетие преди нашата ера. До VI век градът е един от първите християнски епископски центрове в България. В края на VI век е бил разрушен от варварски племена. От тези времена той носи името Свети Врач в памет на двамата братя Козма и Дамян - народни лечители. Това име градът носи до 1947 година, когато е преименуван на Сандански.

Древният град лежи изцяло върху терена на съвременния град Сандански, като намерените археологически обекти са от различни исторически периоди. Разцвет градът е получил в периода IV-VI век. От това време са открити множество обществени сгради и раннохристиянски базилики, включително раннохристиянски епископски комплекс. Интересни са откритите мозаечни декоративни килими, част от които са експонирани “ин сито” в Археологическия музей на град Сандански.

Благоевград (до 1950 г. Горна Джумая) е град в Югозападна България, център на област Благоевград и на община Благоевград. Известен е с тютюневия комбинат "Благоевград - БТ" АД, бирата Пиринско пиво и двата университета — Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Американски университет в България.

Благоевград е разположен в долината на река Струма и през него тече по-малката река Бистрица. Намира се в т.нар. Благоевградска котловина на 360 метра надморска височина. Заобиколен е от три големи планини - на югоизток от него е Пирин, на изток - Рила, а на запад - Влахина планина. Градът има важно стратегическо положение - отдалечен е само на 25 км път от границата с Република Македония и до 100 км от границите с Гърция, Сърбия и столицата на България — София. Разстоянието до Бяло море и пристанище Солун е 200 км. През Благоевград минава железопътна линия, свързваща Централна Европа с Гърция и международен път Е-79, част от транс-европейския коридор №4.

Благоевград е градът с най-много слънчеви дни в годината. Благоприятните условия спомагат за зараждащата се тракийска цивилизация тук около 300 г. пр.н.е. При топлите минерални извори възниква тракийското селище Скаптопара на мястото на днешния квартал (по-рано село) Грамада. През Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява Вароша - българската махала на града. Жителите на Джумая издействали султански ферман за построяване на църква. Така църквата „Въведение Богородично“ е осветена през 1844 г. във Вароша, а в следващите 50 години е достроена и изографисана. Това са обекти, които си струва да посетите във вашите екскурзии до Благоевград.

До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата и хотелите. Есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове обаче се електифицират в следващите 10 години. На мястото на днешното „Златно пиле“ се e помещавал хотел „София“. През 20-те години хотел „Лондон“ се намирал срещу днешния „Космос“, съществувал е и хотел „Пирин“ на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 г., но били само на по-големите търговци и фирми. Едва през 1934 г. се прекарва водопровод, до този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 г. се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница. Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе „Плаза“, а площада - в стария турски конак. На 9 май 1950 г. Горна Джумая е прекръстена на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев. През 1954 г. към него е присъединено село Грамада, а през 1973 г. и село Струмско. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Партийния Дом (днес Американския Университет), кметството, поликлиниката; оформя се площад „Георги Измирлиев“, пускат се фонтаните.

Заради голям брой студенти, географско положение и социални фактори, градът има сравнителна добра икономика. Процъфтяват магазини за дрехи, кафенета и ресторанти. Градът е много привлекателен за инвеститори, както чужди така и родни, неслучайно Благоевград е на трето място по брой разрешителни за строеж. В момента в града има 5 хипермаркета: МЕТРО, Технополис, Техномаркет Европа, Мосю Бриколаж и Кауфланд. През 2007 г. в жк Запад отвори врати и новата спортна зала „Скаптопара“, а също и първият мол Mall of Blagoevgrad. Наред с Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Американския университет в България, в Благоевград съществуват и още 3 ВУЗ-а: Колеж по туризъм, Медицински колеж към Медицински университет - София, Технически колеж към ЮЗУ "Неофит Рилски".