Град Берковица е разположен в северното подножие на Берковския балкан (Западната Старопланинска верига). Намира се на 89 км северно от София и на 25 км северно от прохода Петрохан. Берковица е древно селище. Има останки от крепостни стени и църкви и сгради, които датират от 4 век и се намират на хълма Калето. За първи път градът е споменат в летописите през 1491 г. По време на Османското владичество се развива като занаятчийски център – предимно дървообработване и грънчарство. Известни паметници в града са музеят Иван Вазов, като сама по себе си сграда е със забележителни фасада и вътрешна архитектура. Часовниковата кула е със забележителни размери и много красива горна част. Механизмът е построен през 1762 г. и един от най – старите в България. Северните склонове на Берковския балкан са известни със кичестите си кестенови гори и са едно от малкото естествени кестенови полета в България. Калето е горист хълм, висок 515 м в северозападната част на града. Това е естествен горски парк и защитава Берковица от северните ветрове. Тук са останките от римска крепост. Местността Ашкилар е романтично място, изключително подходящо за отдих сред природата. Берковица е отправна точка за много еко маршрути в Стара планина.
Световноизвестното старинно селище Арбанаси се намира на високото Арбанашко плато, на около 4 км от гр. Велико Търново. Характерните къщи и богато декорираните църкви, датиращи от 16-18 век, превръщат Арбанаси в едно от най-самобитните и живописни селища в България, привличащо ежегодно хиляди туристи за екскурзии. С царски указ от 1921 г. селото е обявено за курорт, а през 2000 г. за "историческо селище" от национално значение. Оскъдният документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Според някои, то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г. когато той завзема и Арбанашката земя. Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир Тодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси. Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира. От запазените къщи будят интерес двете музейни Костанцалиевата и Хаджиилиевата. Най-старата и най-живописно декорираната църква в селището е Рождество Христово.
Рибарската махала е естествено обособило се рибарско селище по поречието на р. Дунав, Тутракан. То е единственото в този район и датира от епохата на Възраждането. Риболовът е типичен поминък за Тутракан и областта, като с този древен занаят са се занимавали цели родове и фамилии. В началото на миналия век тук имало повече от 5000 рибари, а на рибарския пристан постоянно имало хиляда лодки. Днес Рибарската махала се намира до църквата Св.Николай на брега на р. Дунав в североизточния край на града. Със своята самобитност, чистота и възрожденски дух Рибарската махала, съхранена за поколенията в своя автентичен вид, напомня като жива легенда за този най-стар поминък на предците на жителите на града, предава се от поколение на поколение, за да може и до днес Тутракан да не загуби същността си като най-виден риболовен и лодкостроителен център на съвременна България по река Дунав. Тук може да се добие пълна представа за риболова и неговото развитие по река Дунав и прилежащите му блата и езера. По този начин значението на етнографския музей далеч надхвърля националните ни граници.
Село Широка Лъка е уникален по рода си в България архитектурен и фолклорен резерват. Намира се на 23 км. северозападно от Смолян, в долината на Широколъшка река . То е символ на родопската култура и дух. Селото е известно с оригиналният си родопски стил, музикални традиции и история. Интерес представляват многобройните къщи, съхранили характерната Родопска архитектура (Калайджийската, Учиковската, Григоровската, Дуревата, Богдановата старинни къщи), етнографския музей (в сградата на Згуровския конак), църквата "Успение Богородично", построена през 1834 г. само за 38 дни. Селото се харектеризира още и със старите сводести мостове и калдаръмените улици. Широка лъка е родното място на последния български екзарх Стефан I, избран през 1945г. В Широка лъка се намира Средното фолклорно музикално училище (едно от двете в страната), разнасящо славата на българския фолклор далеч зад пределите на България.
Село Побит камък е живописно разположено в центъра на Лудогорското плато, на 20 км североизточно от Разград, от двете страни на пътя Разград-Завет. Селото е създадено през 1800 г. от преселници балканджии, дошли от Габровско. Получило е наименованието си от природния феномен "побития камък", който се намира и до днес в центъра му. Запазени са десетки стари къщи, в които е жива атмосферата от отдавна отминалите дни. "Историко-етнографският комплекс" обхваща няколко автентични къщи балкански тип, строени преди повече от век. Експозициите показват поминъка, свързан с основните занаяти в селото. Една от атракциите включва варене и дегустация на ракия. И днес в селото се празнуват Бабинден, Тодоровден, Лазаровден, Великден и Коледа. Туристически екомаршрут в района е горският път до местността "Николова геран – могилата". През май 1867 г. тук отсяда четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски. Дъбови, брезови и липови гори ограждат екопътеката. Районът е извънредно привлекателен за ловен туризъм. През 1876 г. тук се крие четата на Таньо войвода.
Град Берковица е разположен в северното подножие на Берковския балкан (Западната Старопланинска верига). Намира се на 89 км северно от София и на 25 км северно от прохода Петрохан. Берковица е древно селище. Има останки от крепостни стени и църкви и сгради, които датират от 4 век и се намират на хълма Калето. За първи път градът е споменат в летописите през 1491 г. По време на Османското владичество се развива като занаятчийски център – предимно дървообработване и грънчарство. Известни паметници в града са музеят Иван Вазов, като сама по себе си сграда е със забележителни фасада и вътрешна архитектура. Часовниковата кула е със забележителни размери и много красива горна част. Механизмът е построен през 1762 г. и един от най – старите в България. Северните склонове на Берковския балкан са известни със кичестите си кестенови гори и са едно от малкото естествени кестенови полета в България. Калето е горист хълм, висок 515 м в северозападната част на града. Това е естествен горски парк и защитава Берковица от северните ветрове. Тук са останките от римска крепост. Местността Ашкилар е романтично място, изключително подходящо за отдих сред природата. Берковица е отправна точка за много еко маршрути в Стара планина.
Световноизвестното старинно селище Арбанаси се намира на високото Арбанашко плато, на около 4 км от гр. Велико Търново. Характерните къщи и богато декорираните църкви, датиращи от 16-18 век, превръщат Арбанаси в едно от най-самобитните и живописни селища в България, привличащо ежегодно хиляди туристи за екскурзии. С царски указ от 1921 г. селото е обявено за курорт, а през 2000 г. за "историческо селище" от национално значение. Оскъдният документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Според някои, то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г. когато той завзема и Арбанашката земя. Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир Тодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси. Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира. От запазените къщи будят интерес двете музейни Костанцалиевата и Хаджиилиевата. Най-старата и най-живописно декорираната църква в селището е Рождество Христово.
Рибарската махала е естествено обособило се рибарско селище по поречието на р. Дунав, Тутракан. То е единственото в този район и датира от епохата на Възраждането. Риболовът е типичен поминък за Тутракан и областта, като с този древен занаят са се занимавали цели родове и фамилии. В началото на миналия век тук имало повече от 5000 рибари, а на рибарския пристан постоянно имало хиляда лодки. Днес Рибарската махала се намира до църквата Св.Николай на брега на р. Дунав в североизточния край на града. Със своята самобитност, чистота и възрожденски дух Рибарската махала, съхранена за поколенията в своя автентичен вид, напомня като жива легенда за този най-стар поминък на предците на жителите на града, предава се от поколение на поколение, за да може и до днес Тутракан да не загуби същността си като най-виден риболовен и лодкостроителен център на съвременна България по река Дунав. Тук може да се добие пълна представа за риболова и неговото развитие по река Дунав и прилежащите му блата и езера. По този начин значението на етнографския музей далеч надхвърля националните ни граници.
Село Широка Лъка е уникален по рода си в България архитектурен и фолклорен резерват. Намира се на 23 км. северозападно от Смолян, в долината на Широколъшка река . То е символ на родопската култура и дух. Селото е известно с оригиналният си родопски стил, музикални традиции и история. Интерес представляват многобройните къщи, съхранили характерната Родопска архитектура (Калайджийската, Учиковската, Григоровската, Дуревата, Богдановата старинни къщи), етнографския музей (в сградата на Згуровския конак), 
Село Побит камък е живописно разположено в центъра на Лудогорското плато, на 20 км североизточно от Разград, от двете страни на пътя Разград-Завет. Селото е създадено през 1800 г. от преселници балканджии, дошли от Габровско. Получило е наименованието си от природния феномен "побития камък", който се намира и до днес в центъра му. Запазени са десетки стари къщи, в които е жива атмосферата от отдавна отминалите дни. "Историко-етнографският комплекс" обхваща няколко автентични къщи балкански тип, строени преди повече от век. Експозициите показват поминъка, свързан с основните занаяти в селото. Една от атракциите включва варене и дегустация на ракия. И днес в селото се празнуват Бабинден, Тодоровден, Лазаровден, Великден и Коледа. Туристически екомаршрут в района е горският път до местността "Николова геран – могилата". През май 1867 г. тук отсяда четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски. Дъбови, брезови и липови гори ограждат екопътеката. Районът е извънредно привлекателен за ловен туризъм. През 1876 г. тук се крие четата на Таньо войвода.
