Екскурзии.ком

Град Кресна (4600 жители) е разположен от двете страни на международния път Е-79, в Югозападна България, намиращ се в Област Благоевград, административен център на Община Кресна. Преди града, на живописен завой на река Струма, се намира паметникът на загиналите в Кресненско-разложкото въстание (1878 г.). На преминаващите правят впечатление храм-паметникът „Свети Иван Рилски” (от дясно на пътя), приятният център и пясъчните сипеи Мело, които се издигат като гигантско ветрило на изток- североизток, а в дълбочина- величествения хребет на Пирин. В града се намират множество шивашки фабрики. Силно развито е земеделието. Центърът на град Кресна е малък, добре уреден, с приятни и свежи фонтани.

В Пирин се намира красивата курортна местност Синаница (Сини връх), през която минава и популярния пешеходен маршрут към едноименните хижа и езеро, едно от най-красивите в Пирин. Село Влахи близо до Кресна покорява посетителя с невероятната си природа и пасторална идиличност. Край Влахи, в село Ощава и в местността Градешка баня се намират известни с лековитостта си минерални извори. В Малешевска планина, по долината на Брезнишка река, се намира царството на вековните чинари. На хълма над село Брезница, на мястото на стар манастир, е построен манастир „Свети пророк Илия”.

От двете страни на Струма се намира приказният резерват „Тисата”- най-голямото находище на дървовидна хвойна на Балканския полуостров, което се оглася от над 100 вида птици.

Останките от античния град Нейне (край село Долна Градешница) и от средновековния манастир „Св. Св. Козма и Дамян” (край с. Влахи) говорят за вековната история на района. Във всяко едно от населените места в общината има интересни за посещение църкви. Най-старата, „Света Богородица”, е в село Влахи и датира от 1750 г.

Намерените археологически находки свидетелстват, че районът е бил населен още от древността. Има предположения, че тук се е намирал град Александрия - първият град, построен от Александър Велики, чието име носят над 60 града в различни части на света. Селището възниква след 1926 година като Гара Пирин. През 1978 година е обявено за град и преименувано на Кресна, а дотогавашното село Кресна - на Стара Кресна. Историята на града е пряко свързана с Кресненско-Разложкото въстание, което избухва на 5 октомври 1878 г. в резултат на несправедливото разделяне на България след Берлинския конгрес. Въстанието е краткотрайно и неуспешно.

При направа на военни окопи през 1950 г. на околните височини в северозападната част на селището, войници изкопават голямо златно съкровище, но какво е представлявало и каква е съдбата му, е неизвестно. Открита е и каменна плоча от строеж. Южно от златното находище са открити два зида от постройка, изградена от необработени камъни, споени с хоросан, като разкритата част на зидовете е имала широчина 70 см.