Екскурзии.com

Кресна (4600 жители) е разположен от двете страни на международния път Е-79, в Югозападна България, област Благоевград, административен център на Община Кресна. Преди града, на един живописен завой на река Струма, се намира паметникът на загиналите в Кресненско-разложкото въстание (1878). На преминаващите правят впечатление храм-паметникът „Свети Иван Рилски”, приятният център и пясъчните сипеи Мело (издигащи се, подобно на гигантско ветрило, на изток-североизток), а в дълбочина - величественият хребет на Пирин.

В града има множество шивашки фабрики. Силно развито е земеделието. Центърът на Кресна е малък, добре уреден, с приятни и свежи фонтани.

В Пирин се намира красивата курортна местност Синаница (Сини връх), през която преминава и популярният пешеходен маршрут към едноименните хижа и езерото, което е едно от най-красивите в Пирин.

Село Влахи покорява посетителите с невероятната си природа и пасторална идиличност. Близо до него, в село Ощава и в местността Градешка баня, има известни с лековитостта си минерални извори. В Малешевска планина, по долината на Брезнишка река, се намира царството на вековните чинари. На хълма над село Брезница, на мястото на стар манастир, е построен манастирът „Свети пророк Илия”. От двете страни на Струма е приказният резерват „Тисата”- най-голямото находище на дървовидна хвойна на Балканския полуостров, което се оглася от над 100 вида птици.

Останките от античния град Нейне (край село Долна Градешница) и от средновековния манастир „Св. Св. Козма и Дамян” (край Влахи) свидетелстват за вековната история на района. Във всяко едно от населените места в общината има интересни за посещение църкви. Най-старата, „Света Богородица”, е се намира във Влахи и датира от 1750 година.

Археологическите находки свидетелстват, че районът е бил населен още от древността. Има предположения, че тук се е намирал град Александрия - първият, построен от Александър Велики, чието име носят над 60 града в различни части на света. Селището възниква след 1926 година като Гара Пирин. През 1978-а е обявено за град и преименувано на Кресна, а дотогавашното село Кресна - на Стара Кресна. Историята на града е пряко свързана с Кресненско-Разложкото въстание, което избухва на 5 октомври 1878 година в резултат на несправедливото разделяне на България след Берлинския конгрес. Въстанието е краткотрайно и неуспешно.

При направа на военни окопи през 1950-а на околните височини в северозападната част на селището войници изкопали голямо златно съкровище, но какво е представлявало и каква е съдбата му, е неизвестно. Открита била и каменна плоча от строеж. Южно от златното находище се забелязват два зида от постройка, изградена от необработени камъни, споени с хоросан. По всичко личи, че разкритата част на зидовете е била с широчина 70 см.

Коментари

Име *
E-mail (за потвърждение и отговори)
Код   

Изпрати