Природни забележителности

Природен феномен Джуглата

Скалният феномен Джуглата се намира на 8 км. северно от гр. Своге, в района на с. Церово. Висок е около 18 м., а причудливата му форма напомня на човешка глава. Изграден е от хоризонтални скални пластове, оцелели от хилядолетната разрушителна дейност на река Искър. Джуглата е обявен за природна забележителност през 1964 г.

Резерват “Козя стена”

“Козя стена” е най-малкият резерват в националния парк Централен Балкан. Обявен е за резерват на 22 декември 1987 г. с цел опазването на ендемичния вид еделвайс и буково-еловите гори на възраст над 100 години. “Козя стена” се намира в землището на село Чифлик, община Троян. Площта на резервата е 904 хектара и на територията му се намира скалния феномен козя стена, както и други скални форми, поради което в резервата има разнообразие от грабливи птици. Резерватът е разположен в стръмната част на планината. “Козя стена” е истински ботанически рай – тук са установени 40 растителни вида, които присъстват в списъци на редки или на застрашени от изчезване растителни видове. Някои от тях са благаево бясно дърво, рохелова каменоломка, лунна папрат, високопланински желтак, старопланинска лазаркиня и сребърник, както и старопланинския еделвайс. В “Козя стена” гнездят над 60 вида птици, от които в Червената книга на България са – големият и малкият ястреб, осоядът, черният кълвач, гълъбът хралупар, уралската улулица.

Видимското пръскало

Видимско пръскало Водопадът Видимско пръскало е разположен в източната част на биосферния резерват Северен Джендем, създаден за опазване на субалпийски и горски местообитания на различни видове растения и животни, както и на атрактивни ландшафти. Водите на водопада се спускат от 80 м височина и се събират от три поточета, извиращи от връх Юрушка грамада и седловината на Пилешки пролог. Видимското пръскало е вторият по височина водопад в България след Райското пръскало, който е висок 125 м и също се намира близо до него в резерват Джендема.

Чудните мостове

 Чудните мостовеЧудните мостове представляват огромни, естествено образувани мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол. Този скален феномен е известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк. Най-внушителен е първия - Големия мост. Дължината му е 96 метра, в най-високата си част достига цели 70 м. На около 200 м. по-надолу от него е Вторият мост, дълъг е 60 м. и прилича на тунел. Чудните мостове са резултат от активната карстова дейност на реката. В продължение на хилядолетия тя си е проправяла път през вертикалните  пукнатини на мраморния рид, разширила ги е и еобразувала дълга водна пещера - тунел, разположена ниско над земната повръхност.  Вероятно при земетресение част от тавана на места се е срутил и е открил каньоновидната долина на реката. От останалите здрави части на пещерата се оформили огромните скални сводове на Чудните мостове. През 1961 г. са обявени за природна забележителност.

Възможни места за туризъм и нощувка: хижа “Чудните мостове” и хижа “Скалните мостове”. Стопанисват се от туристическо дружество “Студенец” - гр. Чепеларе.

Белоградчишките скали

Леко подценени поради местоположението си в Северозападна България, Белоградчишките скали оставят незабравими спомени във всеки, който ги посети. Пример за това са думите, изречени през 1841 г. от френския пътешественик Жером Бланки, който предава впечатленията си от един от най-красивите природни феномени в България:
"Нито прочутите тесни проходи на Олиул в Прованс, нито дефилето на Панкарбо в Испания, нито Алпите, нито Пиренеите, нито най-дивните планини в Тирол и Швейцария притежават нещо, което би могло да се сравни с това, което видях в България при Белоградчик".

Внушителният скален ансамбъл сякаш неистово устремен към небесните висини има известен аналог в Северна Гърция - известните Метеори, станали през Средновековието дом на православните монаси. За съжаление историческата съдба на град Белоградчик е отредила скалния комплекс да остане "само" изваяно от Природата чудо, но това ни най-малко не намалява неговото мистично въздействие. Върху платото с част от скалите още по римско време е издигнато старото кале - Белоградчишката крепост, символ на града. И макар дори само скалите около нея да са впечатляващи, дори зашеметяващи, те са само началната група скали.

Скалния комплекс на Белоградчишките скали се обособява в 4 основни групи. Най-източно е разположена Фалковската група, където се намира Момина скала - сякаш глава на момиче, надзърнала от скалната галерия. Следват Пчелен камък - убежище на скали, Орлов камък, където орлите до скоро са виели своите гнезда,  Боров камък - с отвесни червени стени и обрасъл с вековни борове връх. Над самия град се извисява Централната група на Белоградчишките скали. Тук въображението е наподобило причудливите скални фигури на различни образи - Конникът, Мадоната, Монасите, Мислен камък, Метохът, Ученичката, Дервишът, Адам и Ева, Велкова глава... При силен порив на вятъра от скалата Кукувицата се чуват звуци, наподобяващи вика на птицата. Най-западно е разположена Збеговската група. Тук са Близнаците и скалната феерия Магаза - невероятна композиция от падини, пропасти, пещери, монолитни колони, мостове, гъби, кули, замъци и различни други фигури. Легендарният Борич, разположен на ръба на дълбока пропаст е последната скулптура в тази уникална природна галерия, наречена Белоградчишки скали.