Белоградчишките скали

Леко подценени поради местоположението си в Северозападна България, Белоградчишките скали оставят незабравими спомени във всеки, който ги посети. Пример за това са думите, изречени през 1841 г. от френския пътешественик Жером Бланки, който предава впечатленията си от един от най-красивите природни феномени в България:
"Нито прочутите тесни проходи на Олиул в Прованс, нито дефилето на Панкарбо в Испания, нито Алпите, нито Пиренеите, нито най-дивните планини в Тирол и Швейцария притежават нещо, което би могло да се сравни с това, което видях в България при Белоградчик".

Внушителният скален ансамбъл сякаш неистово устремен към небесните висини има известен аналог в Северна Гърция - известните Метеори, станали през Средновековието дом на православните монаси. За съжаление историческата съдба на град Белоградчик е отредила скалния комплекс да остане "само" изваяно от Природата чудо, но това ни най-малко не намалява неговото мистично въздействие. Върху платото с част от скалите още по римско време е издигнато старото кале - Белоградчишката крепост, символ на града. И макар дори само скалите около нея да са впечатляващи, дори зашеметяващи, те са само началната група скали.

Скалния комплекс на Белоградчишките скали се обособява в 4 основни групи. Най-източно е разположена Фалковската група, където се намира Момина скала - сякаш глава на момиче, надзърнала от скалната галерия. Следват Пчелен камък - убежище на скали, Орлов камък, където орлите до скоро са виели своите гнезда,  Боров камък - с отвесни червени стени и обрасъл с вековни борове връх. Над самия град се извисява Централната група на Белоградчишките скали. Тук въображението е наподобило причудливите скални фигури на различни образи - Конникът, Мадоната, Монасите, Мислен камък, Метохът, Ученичката, Дервишът, Адам и Ева, Велкова глава... При силен порив на вятъра от скалата Кукувицата се чуват звуци, наподобяващи вика на птицата. Най-западно е разположена Збеговската група. Тук са Близнаците и скалната феерия Магаза - невероятна композиция от падини, пропасти, пещери, монолитни колони, мостове, гъби, кули, замъци и различни други фигури. Легендарният Борич, разположен на ръба на дълбока пропаст е последната скулптура в тази уникална природна галерия, наречена Белоградчишки скали.