Екскурзии.com

Може би още щом зърнете огромната катедрала и куполите на храм-паметника "Свети Александър Невски" нещо би трепнало във вас и бихте помислили макар и несъзнателно, че тази невероятна сграда е строена в далечни времена, времена на царе. Няма да сте много далеч от истината. Да, вярно, че храмът не е строен през 1500-на година, но все пак е построен от кралско величие. Храм-паметника "Св. Александър Невски" е строен в периода 1904-1912 година по инициатива на княз Александър. Планове за строежа му е имало още през 1880 година, няколко години след Освобождението, но реалност става чак 30 години по-късно.

И все пак определено забавянето си е струвало. Огромната зала, обявена заедно с криптата си, за част от Стоте национални туристически обекта, още през 1924 година, получава статута на паметник на културата.

Архитект на храм-паметника "Св. Александър Невски" е руснакът Александър Померанцев. Паметникът е горд носител на две кубета с покритие от чисто злато, което наскоро бе реставрирано и сега може да видите блясъкът им чак от Черни връх. По своя строеж и архитектура, храмът представлява кръстокуполна базилика, чийто акцент пада върху централното купе. Камбанарията пък е снабдена с 12 уникални камбани, а височината на кулата е цели 53 метра.

Църквата "Свети Константин и Елена" в Пловдив е част от списъкът със Стоте национални туристически обекта. Това е изцяло православна църква, впечатляваща със своите стенописи и икони. Местоположението й е в старата част на Пловдив, на прехода на два хълма - Хълма на играчите и Хълма на стражите.

Църквата "Свети Константин и Елена" е строена през 1832 година, като е заместила старият храм, който е построен от майстор Петко Боз. В нея може да намерите икони от най-големите иконописци на старите и по-нови времена: Захарий Зограф, Димитър Зограф, Атанас Гюдженов, Никола Одринчанин, Станислав Доспевски, Иван Пашкула. Всеки от тях е бил за своето време един от големите зографи.

Още, когати Пловдив е носил името Филипопол, християнстовото се е установило по тези земи. Жителите издигнали храм там, където се намира сега църквата "Свети Константин и Елена". Самият храм бил построен много скоро след Миланския събор, на който император Константин обявил християнството за официална религия. Затова и храмът бил посветен на императора и неговата майка, които официално са били канонизирани за светии.

През 326 година се счита, че е издигнат храма, но по време на Османското присъствие по тези земи той е бил почти разрушен. Едва през 1832 година е въздигнат наново. И сега е радост за окото на всеки турист или богомолец, тъй като е действащ храм и може да го посетите да запалите свещичка, и просто да се поколите.

Успение Богородично е един от храмовете в град Бяла (южната част на Варненска област). Храмът датира от 1876 г. Легендата разказва, че на християнския празник Голяма Богородица, когато трябвало да бъде осветена църквата, турците изпратили войска по море. Тя трябвало да разруши храмът и да не допусне неговото освещаване. Неочаквано се извила силна снежна буря, която се възприела като знак в полза на християните и турците не посмели да слязат на брега. Обратният път на гемиите им окуражава населението. Дълги години след това, на храмовия празник се вари курбан за здраве на всички вярващи християни. В днешни дни църквата Успение Богородично е действаща до средата на 80-те години, след което е подложена на разрушение от атмосферните условия и липсата на всякаква поддръжка от властите и населението. За възстановяването й е създадена фондация, като през лятото на 2003 г. тя успява да събере средства за започване на строежа по новия храм. Идеята е след като църквата е напълно съборена, да се изгради наново с тухлите и каменните блокове от старата църква.

Катедралата „Свети Лудвиг” в гр. Пловдив е един от основните и най–големи католически храмове в България. Тя е построена по проект на римския архитект Алфонсо. Строителството й започва през 1858 г. от тогавашния епископ Андрей Канова. Катедралата е окончателно завършена и осветена през 1861 г. Катедралата е наречена на името на краля на Франция, провъзгласен за светец поради изключителния си добродетелен и религиозен живот. През същата година в нея е монтиран първият в България орган, който по-късно е заменен с по-голям. През 1931 г. стихиен пожар силно поврежда храма и унищожава органа. След пожара, в който изгаря дърворезбеният таван на средния кораб на катедралата, цялата църква “Свети Лудвиг” е преустроена. На 8 май 1932 г. катедралата “Свети Лудвиг” е отново осветена. Нейната камбанария е изградена през 1898 г. и е оборудвана с 5 камбани, изработени в германския град Бохум. Те са подарък от папа Лъв XIII. Една от ценните вещи, които се съхраняват в храма е саркофагът на княгиня Мария–Луиза, съпругата на българския княз Фердинанд. Под саркофага са изписани последните й думи към Фердинанд: „Умирам, но от небето ще бдя над Вас, над децата ни и над България“.