Княжевският дворец в София

Преди построяването на двореца на това място е имало конак, където преди Освобождението са се помещавали османската администрация и съдилище. През 1816 г. той изграя до основи. Построяването на двореца става на два основни етапа. Първият започва 1882 г. по времето на княз Батенберг. Тогава е построена западната, представителна част на двореца - приземен административен етаж с канцеларии и над него - голям салон с бални зали. Третият етаж е бил сервизен и там се е помещавала прислугата. Вторият етап е по времето на княз Фердинанд. Тогава е изградена източната част на двореца за апартаментите на царското семейство, сервизни помещения и асансьор, който е запазен и до днес. По нареждане на княза е направен специален балкон, от който да може да се показва на хората по време на празници. Навремето паркът около двореца е бил ограден с висока метална ограда. В парка на царския двореца се е намирал първият зоокът на полуострова. Там са се отглеждали черен картал, няколко фазана, две мечки и един елен. По време на бомбардировките през Втората световна война Княжеският дворец оцелява и запазва функциите си до премахването на монархията. Тогава по времето на правителството на Георги Димитров оградата и портите са демонтирани, а паркът е унищожен.

През 1946 г. дворецът е превърнат в Национална галерия и Етнографски музей. Днес галерията притежава най-голямата колекция на средновековна иконопис и в нея са изложени над 3000 художествени творби.