Дряновска река

Дряновска река - мостът на Кольо Фичето

Една от най-красивите реки в Северна България е Дряновска река, която извира от югозападната страна на вр. Каменарката (1072 м), намиращ се в Тревненска планина. До град Плачковци реката минава през дълбока гориста долина и се нарича Плачковска река. Коритото на Дряновската река сменя многократно размерите си, като се разширява след  Плачковци до град Трявна, за да навлезе там пак в гориста долина и да се разлее нашироко повторно при село Дурча. По-нататък, от източната страна на Стражата и близо до действащия Дряновски манастир, реката оформя дълбок и едва проходим пролом и се разширява отново около 5 км по-надолу при град Дряново. Дряновска река запазва ширината си до вливането си отляво в река Белица, която пък на свой ред е десен приток на река Янтра.

Дряновска река минава през област Габрово и област Велико Търново, и не е особено дълга - със своите 59,3 км се нарежда на 67-мо място по дължина сред българските реки. Общата й площ е 335,6 кв.км и има 5 притока, 4 от които са леви - това са Дълбоки дол, Самаринска река, Енчовска река, и Андъка. Единственият й десен приток е Брусин дол.

Край реката има 4 града и 8 села, а по нейното протежение минават два пътя от Държавната пътна мрежа - от Дебелец до Дряново минава първокласния път номер 5 от Русе за Маказа, а от с. Радевци до с. Царева Ливада върви третокласния път номер 609 от село Дъбово до Дряново. По долината на реката върви жп линията от Русе за Подкова през Стара Загора.

Сред най-красивите местности по река Дряновска са нейният каньон, който отстои на около 4 км на запад от гр. Дряново в близост до Дряновския манастир "Свети Архангел Михаил", основан още по времето на цар Калоян през 1200 г., и в който през Априлското възстание се крие четата на Бачо Киро и поп Харитон, скалните венци при варовиковото плато "Стражата", ждрелото на р. Андъка, която се влива в Дряновска река и където наблюдаваме много красиви водопади, и пещерата Бачо Киро. Над реката минава и мост, създаден от Кольо Фичето през средата на 19-ти век, една от ранните творби на прословутия майстор, в която можем да видим как е развил идеята си за традиционен възрожденски "гърбат" мост.

Около платото "Стражата" Дряновска река и река Андъка са оформили три живописни скални венци - "Стринава", "Боруна" и "Поличките". В района има силна карстификация, така че има и всякакви видове скални образувания, сред които има повече от 35 пещери. Най-известни от тях са Андъка и Бачо Киро, които се намират в скалния венец Боруна. Местността е особено красива, защото реките са окичени с каскади от водопади, а скалният венец е висока 150 метрова скала над ръба на платото.

Пещера Андъка е на шесто място по големина в България със своята дължина от 5 000 метра, и е защитена, защото в нея живеят редица много редки видове прилепи. Тя е основно водна заради течащата наблизо река Андъка.

Бачо Киро, която е дълга 3 500 метра, до скоро беше считана за пещерата, в която е живяло най-старото население в Европа. Там са открити множество кости, сечива и рисунки, и е най-старата изучава пещера в България. Често посещавана е от туристи.

Край Дряновска река има 4 града и 8 села, а по протежението на реката минават два пътя от Държавната пътна мрежа - от Дебелец до Дряново минава първокласния път номер 5 от Русе за Маказа, а от село Радевци до село Царева Ливада върви третокласния път номер 609 от село Дъбово до Дряново. По долината на реката върви и трасето на жп линията от Русе за Подкова през Стара Загора. В реката има много видове риба, най-често кротушки, кефали, уклеи, и черна мряна, и често по нея могат да се видят рибари.