Разходка в град Елена - какво не трябва да пропускате!

На около 40 км от Велико Търново се намира малкото възрожденско градче Елена. То има само няколко хиляди жители, но пък историята му и приносът му към българската култура и борба за освобождение са огромни. Има много легенди за това как е възникнал градът, но най-разпространената разказва за любовта на двама млади - красивата Елена от село Къпиново и снажният Самуил от Твърдица. В деня на тяхната сватба те били нападнати там, където сега се намира градът. Девойката Елена била отвлечена, но нейният похитител не успял да спечели сърцето ѝ и затова тя бива убита при Конашкия мост. Погребана е в местността “Кръста”. Самуил пък бил убит в местността, която сега носи неговото име - Самуилец.

Според Георги Раковски пък градът носи името на царица Елена, съпругата на цар Асен. Той описва това в своята поема “Горски пътник”.

 пано на площада в Елена

Разходката ни из Елена започна през една слънчева октомврийска утрин, спирайки на централния площад “Христо Ботев”. Мястото е мъничко и приятно - има весел фонтан, около който е пълно с деца. На този площад се провеждат повечето фестивали и празнични концерти в града. В средата му е разположен Паметникът на Свободата, който символизира важното участие на гр. Елена и околностите му в борбата за освобождението ни от турско робство. Каменната скулптура изобразява жена, която е събирателен образ на майката на героите, дали живота си за България.

 град Елена площад Христо Ботев

А на няколко метра зад нея са издялани образите на някои от най-известните ни възрожденци и техните паметни слова:

Иларион Макариополски: “Дето народът - и ние с него.”;
Иван Момчилов: “Обичай отечеството си и никога да не предпочиташ друго пред своето!”;
Стоян Михайловски: “Напред! Животът е сражение!”;
Христо Ботев: “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…”;
Стефан Йовчев: “В живота вий създайте нови порядки, устреми и цели…”;
Стоян Михайловски: “Върви, народе възродени, към светли бъднини върви…”

 град Елена паметник на сободата

Зад тях по стълбичките нагоре се намира парк Калето, където навремето е имало каменна крепост. Оттам се открива много красива панорамна гледка към града. Близо до площада (на ул. “Иларион Макариополски” №4) се намира и Туристическият информационен център, където можете да научите интересни неща за Еленския Балкан, местните забележителности, както и места за настаняване.

Оттам нашата разходка продължи към храм “Рождество на Пресвета Богородица”, който е издигнат върху основите на стар параклис, с помощта на хаджи Юрдан Брадата. Пред църквата има и негов паметник с надпис: “На разпаления родолюбец и мъченик хаджи Юрдан Брадата, вдъхновител и водач на съзаклятниците от Еленския край”. Историята разказва, че по време на строежа турските управници в Търново получили донос, че българите в Елена строят църква без разрешение от султана. Когато пратили хора на проверка, хаджи Юрдан Брадата наредил да поставят в параклиса ясли и вързал вътре няколко коня. Казал на турските пратеници, че това е конюшня и така спасил храма. В началото параклисът е бил девически манастир. В него постъпила и жената на хаджи Юрдан, след като той бил обесен от поробителите. А на иконата, донесена от него от Божи гроб, са се клели участниците във Велчовата завера, в храма на Плаковския манастир.

 Елена паметник на хаджи Юрдан Брадата

Храмът се намира на ул. “Иван Кирилов”. По пътя за него се минава през живописно мостче над Еленската река, откъдето има изглед към доста порутени, но за сметка на това пък много красиви стари къщи.

 къщи в град Елена

В близост до него се намират Разсукановите къщи. Това са 5 интересни къщи под един покрив, строени към края на 18 век от хаджи Димитър Разсуканов за неговите синове. Те са еднакви по площ и разположение, а всяка от тях има дюкян на приземния етаж. Тези къщи обаче са частни и могат да се разгледат само отвън - не е разрешено влизането вътре. Можете да ги намерите на ул. “Сава Катрафилов” № 36-44.

След като разгледахме църквата се отправихме към Попниколовата къща, където се помещава и Музея по Палеонтология. Той е учебна база на Софийския Университет “Климент Охридски” и в него са изложени някои от фосилите и минералите, открити от студентите на университета по време на тяхната учебна практика в град Елена, както и други интересни експонати. И самата сграда и изложената в нея експозиция определено с струват да бъдат разгледани отблизо.

 Елена музей по палеонтология

 

Срещу него е къщата, в която са родени братята революционери Иван, Кръстю, Сава, Йордан и Антон Попхристови Кършовски. В нея през 1871 г. Васил Левски и Ангел Кънчев организират частен революционен комитет. Негов председател е Сава Кършовски.

Между двете къщи, по кълдаръмената уличка нагоре е пътят към архитектурно историческия комплекс “Даскалоливницата. Това е първото българско педагогическо училище и е наречено така от Петко Рачов Славейков - самият той също е негов възпитаник. Името ѝ е по аналогия със свещоливниците, където се отливат свещи - в Даскалоливницата се “отливали” даскали. Мястото е много спокойно и приятно за разходка. Има красива градини и пейки за почивка. Класното училище е построено през 1844 г. Основано е от Иван Момчилов.

 Даскалоливницата в Елена

Иван Момчилов - основател на Даскалоливницата в Елена

В същия комплекс се намира и Камбуровия хан. Той носи името на своя собственик - Стоян Камбура, който е бил част от Еленския Революционен комитет. Любопитен факт е, че първоначално този хан се е намирал в село Йовковци, но при изграждането на язовир Йовковци сградата е била демонтирана и пренесена в двора на Даскалоливницата. В момента в хана има етнографска експозиция.

 Камбуровия хан в Елена

В комплекса можете да разгледате и храма “Св. Никола”, в който е разположена изложба “Възрожденското изкуство в началото на 19 в. - стенописи, икони и дърворезба”. Това е най-старият храм в Еленския Балкан. Изграден е още при сформирането на Елена като селище. Първият писмен документ за него датира още от 1518 г. Легендите разказват, че там са се съхранявали много древни ръкописи, писани на пергамент.

По време на Кърджалийското нападение на 23 април 1800 г. храмът е бил безжалостно разграбен и опожарен. Но след това, през 1804 г. бива отново възстановен. Еленчани изградили църквата тайно, само за 40 дена, като вкопали в земята, за да не се набива на очи и да не провокира поробителите за нови нападения. Стените ѝ са каменни и дебели 1 метър. Бащата на Иларион Макариополски е един от ктиторите, помогнали за възстановяването на храма. Стенописите вътре в него са с изключителна стойност, както и дървеният иконостас и владишкия трон. Около него, облегнати на стените, са наредени различни интересни каменни плочи.

 храм Свети никола в Елена

Тук е и храмът “Успение на Пресвета Богородица”, който все още е действащ. Първоначално е бил дървен параклис, но след време става прекалено малък за жителите на Елена и те решават да го съградят наново, като разрушат старото кале и използват неговите камъни. Това е било направено и с цел да попречат в крепостта да се настани турски гарнизон. Храмът е паметник на културата с национално значение. Строежът му започва през 1836 г. Сградата представлява трикорабна, триапсидна базилика с притвор и галерия над него. Храмът е отворен за посещения и в него се извършват всякакви християнски обреди. Камбанарията му е отделна постройка, изградена през 1912 г. В миналото град Елена е бил наричан “Българският Витлеем”, защото по време на Възраждането в него е имало цели три църкви - нещо, с което не е можел да се похвали никой друг български град.

 Храм Успение на Света Богородица в град Елена

Входните такси за разглеждане на всички сгради в комплекса са 4 лв. за възрастни и 2 лв. за ученици и пенсионери. Срещу още 4 лв. можете да се уредите и с обзорна беседа от екскурзовод, който да ви разходи из трите основни обекта.

 Паметник в комплекс Даскалоливницата град Елена

След разходката ни във Даскалоливницата минахме набързо покрай Часовниковата кула. Нейното местоположение е било избрано така, че тя да може да се чува от всяко място в града. Това е една от първите часовникови кули в страната. Намира се на ул. “Д-р. Христо Момчилов”. Близо до нея е поставен и един много интересен паметник, посветен на американския журналист Джанюариъс Алойшиъс МакГахан, който е допринесъл за освобождението на България. Той е бил военен кореспондент на лондонски вестник “Дейли Нюз” след Априлското въстание и по време на Руско-турската война. Присъствал е и на подписването на Санстефанския мирен договор. Бил е ревностен застъпник на каузата за българското освобождение и я е пропагандирал усилено в чужбина. Той е автор на серия дописки и репортажи, отразяващи зверствата на турските поробители. Честно си признавам, за пръв път чувам за него и най-вероятно ако не се бях разходила до Елена никога нямаше да науча, че за нашето освобождение са милеели и американци. При всички случаи паметникът е доста интересен и си струва да се види.

 Паметник на американския журналист МакГахан в град Елена

Най-старата запазена жилищна сграда в Елена (датираща от 1710 г.) е къщата на Иларион Макариополски, неговия брат Никола Михайловски, който е възрожденски учител, преводач и публицист, както и на неговият племенник Стоян Михайловски - авторът на химна “Върви народе възродени”. През 1863 г. в нея е основано еленското читалище “Напредък”. В момента къщата е превърната в музей с 4 интересни експозиции. Намира се на ул. “Дойно Граматик” № 2. Входната такса е 2 лв. за възрастни и 1 лв. за ученици.

След като се върнахме обратно в Центъра беше време за ароматно следобедно кафе на пясък и освежаващ сок от арония (сокът и виното от арония са традиционни за района и са много вкусни). Отбихме се в мъничкото кафене “Мина”, което се намира встрани от главната улица на много тихо и приятно местенце. В него можете да хапнете също бяло сладко, вкусни домашни меденки и баклава! То не пращи от лукс и удобства, но пък се помещава в родната къща на писателя Петко Тодоров, авторът на едно от любимите ми български литературни произведения “Змейова сватба”, както и на още много други стойностни творби. Там е и къщата на Мина - любимата муза на големия ни поет Пейо Яворов. В сградата на кафенето има и малка картинна галерия, в която са изложени за продажба много красиви произведения на изобразителното изкуство. А ако се влюбите в някоя картина можете да си я купите за спомен. Отпред има и лавици с всякакви интересни стари книги. Кафенето се намира на ул. “Иларион Макариополски” № 1, а къщата на Мина е на №2.

 къщата на Петко Тодоров в град Елена

кафене Мина в град Елена

Галерия в кафене Мина

картини в кафене Мина град Елена

В днешния Туристически дом пък навремето е живял д-р Христо Момчилов - известен и високо образован лекар. Той е учил в Париж, но в последствие решава да се върне в България и да заживее в родния си град. Христо бил лудо влюбен в Яворовата Мина, но тя така и не му обърнала внимание. По време на Първата Световна война той отива на фронта като военен лекар. Легендата разказва, че за зла участ войниците започнали да се разболяват от холера и д-р Момчилов бил изправен пред тежък избор. Наложило му се да изгори лазарета, заедно с намиращите се в него болни войници, за да спаси останалата част от войската от страшната епидемия. Години след края на войната при него идват няколко човека, роднини на изгорените войници, които искали да отмъстят за близките си. Единият от тях се престорил на болен и когато д-р Момчилов се навел над него, за да го прегледа, мнимият болен го застрелял. Според други източници всъщност целта на групичката нападатели била да открадне голяма сума пари от заможния лекар. Той се съгласил да им ги даде, но в това време в стаята влиза прислужницата му Пена и виждайки ситуацията започва да крещи. В суматохата докторът е прострелян 2 пъти и по-късно умира. Той завещава цялото си състояние за добри каузи, свързани с любимия му роден град, а всичките си имоти приписва на общината.

Туристически дом Елена 

Разбира се нямаше как да си тръгнем без да си купим от прословутия Еленски бут. Този типичен за района деликатес се продава почти навсякъде и представлява осолен и сушен свински бут, който се приготвя само в Еленския балкан. Според местните хора тайната на консервацията му е в специфичните въздушни течения, които минават над региона. Цената на цял бут с кост е около 19 лв/кг. Изглеждат доста изкушаващо, но ние решихме да си вземем само парченце, вместо цял бут - продават се и по-малки, вакуумирани разфасовки. Освен с него, Еленския балкан е известен и с отличното си кисело мляко, сирене и кашкавал. Те се смятат за едни от най-качествените млечни продукти на пазара.

Всяка година в града се провежда Празникът на Еленския бут. През 2019-та той ще се състои от 15-ти до 17-то Ноември. Искате да разберете как се приготвя този вкусен деликатес - разгледайте статията "Как се прави Еленски бут" в кулинарния ни раздел. 

 еленски бут 

В района на града и в околните села има страшно много къщи за гости, така че намирането на места за настаняване в никакъв случай няма да е проблем. Приятно местенце сред природата е ханче Боаза - от едната страна на пътя е ресторантът, басейнът, “рецепцията”, както и дюкянче за сувенири и местни деликатеси. От другата страна се намира затворения комплекс с къщички във възрожденски стил, с алеи и градини между тях. Не са кой знае колко луксозни, но пък си имат своя чар. Разполагат и с хубави тераси с маси и столове, където можете да си поседнете, да наредите сухи мезенца и винце и да се наслаждавате на гледката и природата. А Еленската природа определено си заслужава. В района има 8 маркирани екопътеки, по които можете да се порадвате на красивия Еленски Балкан.

Ако искате спокойно да разгледате града и да усетите атмосферата на Елена, отделете си поне два дена. В околностите му също има доста забележителности - например Христовския водопад, скалните феномени Марков камък и Раюв камък, Марянският манастир, Казашкият кръст и още много други. А любителите на риболова могат да се насладят на язовирите Йовковци, Палици и Беброво. Така че, отдаде ли ви се възможност не пропускайте да си резервирате един релаксиращ уикенд в Еленския балкан - няма да съжалявате!

кофи за боклук в град Елена

улица в град Елена

Елена

Еленска прогноза за времето

 

 котка в град Елена

 

  Текст и снимки: Ива Граматикова