Градове, села и курорти в България

Сапарева баня

Сапарева баня се намира в северното подножие на Рила планина, в югозападната част на България. Градът е популярен курортен център, привличащ множество туристи както със студената си и чиста планинска вода, така и с уникалните си минерални извори – едни от най-горещите в Европа. Може би най-известната природна забележителност на това населено място е извиращият в центъра му минерален извор. Той е най-горещият на континента – температурата на водата е над 100 градуса.

Най-удобният път към Сапарева баня, ако сте кола от София, е по магистрала Струма, след което отбивате при Дупница и продължавате по пътя за Самоков. Този участък от пътя в момента, през май 2020 г., е току-що асфалтиран. Другият често ползван път за града е от Самоков, но макар и много красив път, голяма част от него е в извънредно лошо състояние и предстои да се преасфалтира. Вероятно до лятото или есента на 2020 г. ще е готова.

През 1957 г. в града бликва и единственият на Балканите гейзер, който и до сега изригва периодично (на всеки 7-8 секунди), изхвърляйки горещата минерална вода на около 18 метра височина. Разположен е в центъра, а около него е оформен приятен озеленен площад - няма как да го пропуснете. Разбира се, до него има и заведение за желаещите, което също се казва "Гейзера". Всъщност в момента самият гейзер е с изградена върху него конструкция (може би предпазна) и дебитът на водата му е доста скромен. Температурата й обаче се усеща отдалеч. Сапарева баня се слави и с лечебните си бани, а горещата минерална вода захранва много спа хотели. На много места в града са изградени и чешми за пиене (водата в тях е с нормална температура, не е гореща). На популярност се радва и църквата Свети Никола датираща от 12 век, също разположена в центъра, на около 300 метра от гейзера. Само на 4 километра от Сапарева баня се намира и популярният 30-метров Овчарченски водопад.

Берковица

Берковица Град Берковица е разположен в северното подножие на Берковския балкан (Западната Старопланинска верига). Намира се на 89 км северно от София и на 25 км северно от прохода Петрохан. Това е древно селище. Има останки от крепостни стени, от църкви и сгради, които датират от 4 век и се намират на хълма Калето. За първи път градът се споменава в летописите през 1491 г. По време на Османското владичество той се развива като занаятчийски център – предимно чрез дървообработване и грънчарство.

Известни културни паметници са музеят "Иван Вазов", като сама по себе си сградата е с прекрасна фасада и вътрешна архитектура. Часовниковата кула е със забележителни размери и много красива горна част. Механизмът е построен през 1762 г. и един от най-старите в България.

Северните склонове на Берковския балкан са известни с кичестите си кестенови гори и са едно от малкото естествени кестенови полета в България. Калето представлява горист хълм, висок 515 м и разположен в северозападната част на града. Това е естествен горски парк, който защитава Берковица от северните ветрове. Тук са останките от римска крепост.

Местността Ашкилар е романтично място, изключително подходящо за отдих сред природата.

Градът е отправна точка за много еко маршрути в Стара планина.

Рибарската махала - Тутракан

Рибарската махала е естествено обособило се рибарско селище по поречието на река Дунав, в Тутракан. То е единственото в този район и датира от епохата на Възраждането. Риболовът е типичен поминък за областта, като с този древен занаят се занимавали цели родове и фамилии. В началото на миналия век тук имало повече от 5000 рибари, а на пристана - хиляди лодки.

Днес Рибарската махала се намира до църквата "Св.Николай" на брега на Дунав, в североизточния край на града. Със своята самобитност, чистота и с възрожденския си дух тя - съхранена за поколенията в своя автентичен вид - подобно на жива легенда напомня за този най-стар поминък на предците на жителите на града. Махалата се наследява от поколение на поколение, за да може и до днес Тутракан да не загуби същността си на най-виден риболовен и лодкостроителен център на съвременна България.

Тук може да се добие пълна представа за риболова и неговото развитие по река Дунав и прилежащите му блата и езера. По този начин значението на етнографския музей далеч надхвърля нашите национални граници.

Побит камък

Село Побит камък е живописно разположено в центъра на Лудогорското плато, на 20 км североизточно от Разград, от двете страни на пътя Разград-Завет. Много подходящо за кратки екскурзии, то е основано през 1800 година от преселници балканджии, дошли от Габровско. Получило е наименованието си от природния феномен "Побитият камък", който и до днес се намира в центъра му. Запазени са десетки стари домове, в които е жива атмосферата от отдавна отминалите дни.

Историко-етнографският комплекс обхваща няколко автентични къщи от балкански тип, строени преди повече от век. Експозициите разкриват поминъка, свързан с основните занаяти в селото. Една от атракциите включва варене и дегустация на ракия. И до ден днешен в Побит камък празнуват Бабинден, Тодоровден, Лазаровден, Великден и Коледа.

Туристически екомаршрут е горският път до местността "Николова геран – могилата". През май 1867-а тук отсяда четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски. Дъбови, брезови и липови гори ограждат екопътеката. Районът е извънредно привлекателен за ловен туризъм. През 1876 година тук се крие четата на Таньо войвода.

Свищов

СвищовСвищов има дълга и богата история. Първите заселници на мястото в близост до съвременния град са от времето на средния неолит (3000 - 2600 г. пр. Хр.).Около 45 г. сл. Хр. на 4 км от него възниква римският кастел Нове в качеството си на седалище на римския легион. Край лагера се оформя градско поселение, което се развива като значителен икономически и кръстопътен център.

При археологически разкопки край Свищов са открити много антични останки с неоценима историческа стойност. Една от забележителностите на града е църквата “Св. Димитър”, която е най-старият и напълно запазен архитектурен паметник от XVI век. Построена е от известния майстор Генчо от Трявна. По време на освободителния поход на руските войски, който започва от Свищов, по нареждане на руския император, църквата, която съществува и до днес, е довършена, обзаведена и предоставена за нуждите на офицерите и войниците. Десантът на освободителите е осъществен през нощта на 26 срещу 27 юни 1877 година в местността “Паметниците”, на около 5 км източно от Свищов. В наши дни там се издигат белокаменни обелиски в памет на загиналите руски войници. Мястото е превърнато в парк на Освободителите.

На 27 юни Свищов (влязъл в българската историята като първия свободен град) традиционно чества деня на освобождението си от турско владичество. Тогава жителите му отбелязват и официалния си празник. Тук се намира и висшето училище Стопанска Академия "Д. А. Ценов".