Градове, села и курорти в България

Трявна

Трявна Трявна е разположена в северните склонове на Стара планина, в долината на Тревненската река. Там е създадена прочутата Тревненска художествена школа. Старата част на града е обявена за архитектурен резерват, в който са запазени около 140 паметника на възрожденската архитектура. Тук е съхранен и единственият възрожденски архитектурен ансамбъл - площадът "Капитан Дядо Никола." Най-старата сграда на площада е църквата "Св. Архангел Михаил", която е построена в чест на победата на братята Асен и Петър, които през 1192 година разгромяват византийските войски.

Известни символи на Трявна са Часовниковата кула, построена през 1844-а, и Кивгиреният мост (1845). Други интересни туристически забележителности са Даскаловата къща, Райковата къща и Славейковата къща, в която е роден прочутият български поет Пенчо Славейков.

Трявна е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Екскурзията из нея е невероятно романтична, както имахме възможността сами да се убедим. Но задължително си отделете време да се насладите на прекрасните стари къщи, чиито фино резбовани тавани са изключителна гледка за ценителите на красивото възрожденско изкуство.

Приятели ни разказаха, че в градчето има кръчма с изключителна кухня, привличаща ценители от различни краища на страната. Научим ли подробности, ще ви кажем веднага. Хубавото хапване не трябва да се пренебрегва!

Село Свежен

Известното българско село Свежен е разположено в западната част на Сърнена Средна гора, покрай едноименната река, и отстои на 34 км югоизточно от Карлово. Старото име на селото е Аджар - така се е наричало до 1934 година. Околностите му са били населени още в древни времена. За това свидетелстват многобройните тракийски могили и светилища, останки от крепости, калета и манастири в този район.

Жителите на Свежен участват активно в Априлското въстание през 1876 година. След потушаването му селото е опожарено. Kато по чудо оцеляват стотина дървени къщи. Именно заради тях старата част на Свежен е обявена за архитектурно-исторически резерват.

Една от интересните забележителности тук е часовниковата кула, която е построена на мястото на най-красивата чорбаджийска къща, изгоряла до основи при турските набези.

Клисура

Град Клисура се намира в Пловдивска област, на 25 км от Копривщица. Той е старо занаятчийско селище и балнеолечебен планински курорт. Влиза в националната ни история с участието си в Априлското въстание през 1876 година. Клисурци се борят за свободата си шест дни, а на седмия над 400 от тях са убити, всички къщи, двете училища и църквата са опожарени. Руините на църквата "Св. Николай Чудотворец" още напомнят за тези героични събития. Оттогава са и запазените в градския исторически музей оригинална камбана, възвестила бунта на клисурци, както и автентично черешово топче.

Клисура
е родното място на Христо Г. Данов, Христо и Илия Блъскови, Марко Балабанов и революционера Никола Караджов. Една от най-интересните къщи в градчето е Павурджиевата къща. В двора й се намира единствената запазена до днес розоварна.

Червенаковата къща е първата, възстановена след опожаряването на града по време на въстанието. На първият й етаж се намира автентичен дюкян от началото на XX век. В нея се помещава и Музеят на картофите.

Клисура е един от стоте национални туристически обекта.

 

klisura HPIM3257

klisura HPIM3260

Чепеларе

Чепеларе е малко курортно градче с около 9 000 души население. Това е градът с най-голяма надморска височина в България – 1100 метра. В последните няколко години той се утвърждава като един от водещите скикурортни центрове в България. Намира се на 245 км югоизточно от София и на 9 и на 20 на север съответно от Пампорово и Смолян.

Градът е заобиколен от красиви вековни смърчови и борови гори и поляни. През него протича река Чепеларска, като събира водите на Янчовата, Камбурската и Сивковската реки. Оттук минава и основната пътна артерия на Родопите – шосето Пловдив-Смолян.

Интересен факт е, че в  миналото хората са се занимавали основно със скотовъдство. Лятото стадата пасели в околните пасища, а през зимата овчарите ги подкарвали към Беломорието. След съединението на Княжество България с Източна Румелия границата с Турция била затворена. До Беломорието вече било невъзможно да се стигне. Тогава чепеларци изклали голяма част от добитъка си и били принудени да посегнат на гората, за да осигурят пасища за останалите си животни.

Килифарево

Килифарево се намира в северна България, на 12 км южно от Велико Търново. Сведенията за историята на градчето са доста оскъдни. Могилите, разположени в околността, свидетелстват за съществуването на траките. Също така са открити и следи от римско и византийско време. От тогава е и средновековната крепост “Хисаря”. В южната й част са намерени остатъци от стар зид, широк 1 м. Около нея е имало ров, а в ъглите й са се издигали кули, широки 11 м и дълги 17 м.

В тази местност цар Иван Александър предоставил на Теодосий Търновски една от крепостите, охраняващи старопланинския проход Хаинбоаз, която той превърнал в школа, известна като Школата на Теодосий Търновски. В нея се подготвяли множество монаси.

Първите писмени сведения за това място датират от 1364 година и могат да бъдат открити в житието на Св. Теодосий Търновски. В него се казва, че тогава градчето се е управлявало от Кефалия. Оттук идва и името на днешния град. По времето на османското робство крепостта била превзета и опожарена. По-късно тук бил построен сегашният Килифаревски манастир.

През епохата на Възраждането се развили тепавичарството, сукнарството, арабаджийството (коларството), грънчарството, дръндарството, бояджийството, сарачеството, кожухарството, мутафчийството и гайтанджийството. През 1864 година в местността била открита и първата в България фабрика за хартия.