За Карадере няма много изписано. Силно вероятно е ако споменете името на някой познат и да го питате бил ли е там, той да каже, че дори не го е чувал. Ако потърсите информация за Карадере в интернет, силно вероятно е да попаднете на платени статии на жадни концесионери, които разпространяват слухове, че мястото било силно замърсено, понеже там е разрешено свободното къмпингуване, задръстено е от всеобразни палатки и шатри, и прилича едва ли не на цигански катун. Това, разбира се, е далеч от истината, и подобни писания се дължат най-вече на озлоблението на жадните за нови места за експлоатиране и унищожаване "бизнесмени" :)
За Карадере няма много изписано, защото който отиде там знае, че такива места не ги обсъждаш, тях можеш само да изпиташ. Местните отказват на плажа да бъде изградена някаква инфраструктура и засега държавата опазва неприкосновеността на мястото, което му създава статут на единствения останал див плаж в България (да, Иракли вече е "облагороден" с бетон). Това превръща Карадере в една от последните останали за плажуващите в България алтернативи на типичното кибичене по пренаселените курорти по Черноморието.
От дете ми е било чудно защо хората толкова се вълнуват около това ежегодно "ходене на море", каква е голямата работа. Заради усиления наплив на туристи, по българското Черноморие ходенето на море се е превърнало в едночасово търсене на паркинг, последвано от едночасово търсене на място за чадър, ако не искате да се бръкнете с по 10-15 лв. за наемен, под който могат да се скрият максимум двама човека. След това лежите, заобиколени от крясъци на руски деца и засипвани от пясък от всеки, който мине небрежно покрай вас, а от време на време слизате до мръсната вода, из която цапат дузина дечурлига и още два пъти по-толкова възрастни хора, и се киснете в недоумение кога ходенето на море е станало по-напрягащо от работа, от която всъщност си почивате там.
На Карадере усетих за пръв път какво наистина означава да отидеш на море и защо хората така копнеят за това преживяване. Това е едно от малкото останали места, на които можеш да останеш насаме с морето, да се порадваш свободно на вълните, да се отпуснеш истински. Плажът представлява няколко километрова ивица, застлана изцяло с мек, светъл пясък, а морето е истински чисто, прозрачно синьо, и без почти никакви водорасли. Зад плажната ивица има на места живописни скали, но основно хълмиста гора с дива растителност. Във водата може да видите навътре риби и рачета, а ако останете по-дълго, несъмнено ще видите и делфини, играещи си свободно из водата дори и ако се приближите към тях.
Местността Карадере отстои на около пет километра северно от град Бяла, където отиват да се заредят с продукти и вода къмпингуващите на плажа. Много хора решават да останат на квартира или хотел в Бяла и да отскачат до Карадере през деня на плаж. До този плаж няма организиран транспорт, а с кола се стига само по черен път, който става непроходим за автомобил при дъждовно време. Край пътя се вият натежали от златни гроздове лозя, шипки, и окичени с назряли черни къпини храсталаци.
На Карадере няма да видите търсещи евтино и шумно изкарване чужденци и младежи. Това диво, независимо, мистично място привлича и такива хора - артисти, хора с приключенски дух, духовни личности, и, разбира се, доволно количество нудисти. На мястото остават на палатки или с кемпери и много семейства, в които родителите искат от малки да научат децата си да ценят природата и да я пазят, да я обичат. Зоната е изключително популярна за къмпинг и много хора остават там за седмици, пленени от красотата на дивия плаж.
За съжаление, и над този магически плаж тегне опасност от застрояване и унищожаване. Световно известният архитект Норман Фостър е създал специално за Карадере проект за построяването на пет ваканционни селища с луксозни апартаменти и къщи с общ капацитет от 15 400 легла, изкуствени езера, игрища, и СПА центрове. Изграждането на "еко селища" на девствен плаж е, както ни е известно, първата стъпка към превръщането му в поредния бетонен туристически експонат, където да заравят фасовете и стъклата си от бира хиляди чужденци.
За съжаление подобна участ сполетява в момента една от другите ни обявени като "плажове за природосъобразен туризъм" през 2016 г. местности, Иракли. След като концесионерите и корумпираните държавници разбраха, че няма да успеят да изкарат пари от даване под наем на чадъри и шезлонги на Иракли, част от плажната ивица беше отцепена и преименувана с дръзкото название "Vaya Beach". Сега на най-апетитната част от Иракли, където ивицата е най-широка и близо до устието на реката, а пясъкът е най-мек, се издигат заведения, бумтящи поп и поп-фолк музика, която се чува чак до пътя до Бургас. По "Vaya Beach" са накацали множество чадъри и шезлонги под наем, изградени са множество заведения, където сандвич от филия хляб с кашкавал струва 4.80 лв., а паркинга струва толкова, колкото си преценят днес новите му наематели. Плажът и доскоро кристалната вода на Иракли стават все по-мръсни и пренаселени, и човек трябва да върви много на север по камънаците, за да стигне до някоя дива местност, където хората не ходят, понеже пясъкът е от едро натрошени мидички, и е толкова спокойно, че чайките ти ядат хляб от ръцете.
Може би затова и хората не пишат много за Карадере, не го споменават - да не би да чуят хора, които не трябва, и да унищожават един от последните ни чудни, диви плажове.
Автор: Ангелика Ралева