За Карадере няма много изписано. Силно вероятно е ако споменете името на някой познат и да го питате бил ли е там, той да каже, че дори не го е чувал. Ако потърсите информация за Карадере в интернет, силно вероятно е да попаднете на платени статии на жадни концесионери, които разпространяват слухове, че мястото било силно замърсено, понеже там е разрешено свободното къмпингуване, задръстено е от всеобразни палатки и шатри, и прилича едва ли не на цигански катун. Това, разбира се, е далеч от истината, и подобни писания се дължат най-вече на озлоблението на жадните за нови места за експлоатиране и унищожаване новобогаташчета.
За Карадере няма много изписано, защото който отиде там знае, че такива места не ги обсъждаш, тях можеш само да изпиташ. Местните отказват на плажа да бъде изградена някаква инфраструктура и засега държавата опазва неприкосновеността на мястото, което му създава статут на единствения останал див плаж в България. Това превръща Карадере в една от последните останали за плажуващите в България алтернативи на типичното кибичене по пренаселените курорти по Черноморието.
От дете ми е било чудно защо хората толкова се вълнуват около това ежегодно "ходене на море", каква е голямата работа. Заради усиления наплив на туристи, по българското Черноморие ходенето на море се е превърнало в едночасово търсене на паркинг, последвано от едночасово търсене на място за чадър, ако не искате да се бръкнете с по 10-15 лв. за наемен, под който могат да се скрият максимум двама човека. След това лежите, заобиколени от крясъци на руски деца и засипвани от пясък от всеки, който мине небрежно покрай вас, а от време на време слизате до мръсната вода, из която цапат дузина дечурлига и още два пъти по-толкова възрастни хора, и се киснете в недоумение кога ходенето на море е станало по-напрягащо от работа, от която всъщност си почивате там.
На Карадере усетих за пръв път какво наистина означава да отидеш на море и защо хората така копнеят за това преживяване. Това е едно от малкото останали места, на които можеш да останеш насаме с морето, да се порадваш свободно на вълните, да се отпуснеш истински. Плажът представлява няколко километрова ивица, застлана изцяло с мек, светъл пясък, а морето е истински чисто, прозрачно синьо, и без почти никакви водорасли. Зад плажната ивица има на места живописни скали, но основно хълмиста гора с дива растителност. Във водата може да видите навътре риби и рачета, а ако останете по-дълго, несъмнено ще видите и делфини, играещи си свободно из водата дори и ако се приближите към тях.
Местността Карадере отстои на около пет километра северно от град Бяла, където отиват да се заредят с продукти и вода къмпингуващите на плажа. Много хора решават да останат на квартира или хотел в Бяла и да отскачат до Карадере през деня на плаж. До този плаж няма организиран транспорт, а с кола се стига само по черен път, който става непроходим за автомобил при дъждовно време. Край пътя се вият натежали от златни гроздове лозя, шипки, и окичени с назряли черни къпини храсталаци.
На Карадере няма да видите търсещи евтино и шумно изкарване чужденци и младежи. Това диво, независимо, мистично място привлича и такива хора - артисти, хора с приключенски дух, духовни личности, и, разбира се, доволно количество нудисти. На мястото остават на палатки или с кемпери и много семейства, в които родителите искат от малки да научат децата си да ценят природата и да я пазят, да я обичат. Зоната е изключително популярна за къмпинг и много хора остават там за седмици, пленени от красотата на дивия плаж.
За съжаление, и над този магически плаж тегне опасност от застрояване и унищожаване. Световно известният архитект Норман Фостър е създал специално за Карадере проект за построяването на пет ваканционни селища с луксозни апартаменти и къщи с общ капацитет от 15 400 легла, изкуствени езера, игрища, и СПА центрове. Изграждането на "еко селища" на девствен плаж е, както ни е известно, първата стъпка към превръщането му в поредния бетонен туристически експонат, където да заравят фасовете и стъклата си от бира хиляди чужденци.
За съжаление подобна участ сполетява в момента една от другите ни обявени като "плажове за природосъобразен туризъм" през 2016 г. местности, Иракли. След като концесионерите и корумпираните държавници разбраха, че няма да успеят да изкарат пари от даване под наем на чадъри и шезлонги на Иракли, част от плажната ивица беше отцепена и преименувана с дръзкото название "Vaya Beach". Сега на най-апетитната част от Иракли, където ивицата е най-широка и близо до устието на реката, а пясъкът е най-мек, се издигат заведения, бумтящи поп и поп-фолк музика, която се чува чак до пътя до Бургас. По "Vaya Beach" са накацали множество чадъри и шезлонги под наем, изградени са множество заведения, където сандвич от филия хляб с кашкавал струва 4.80 лв., а паркинга струва толкова, колкото си преценят днес новите му наематели. Плажът и доскоро кристалната вода на Иракли стават все по-мръсни и пренаселени, и човек трябва да върви много на север по камънаците, за да стигне до някоя дива местност, където хората не ходят, понеже пясъкът е от едро натрошени мидички, и е толкова спокойно, че чайките ти ядат хляб от ръцете.
Може би затова и хората не пишат много за Карадере, не го споменават - да не би да чуят хора, които не трябва, и да унищожават един от последните ни чудни, диви плажове.