Екскурзии.ком

Айдемирският манастир още известен като "Покров Богородичен", е с местонахождение от 2-3 км, западно от град Айдемир по посока на дунавския Русе.

Айдемирският манастир е сравнително нов манастир, той е строен през 1996 година, а през октомври 2001 година са изографисани и самите стени на обителта. Цялото изографисване на стените и тавана стават само за 2 месеца усилен труд на 4 студенти, които са имали по-скоро задание за своята дипломна работа да нарисуват стените.  Съвсем скоро трябва да се довърши тавана от румънски гравьори. Освен добре познатите светци, в Айдемирският манастир може да откриете и рисунки на 12-те дуростроски светци, от общо 23-те местни канонизирани светци. 

Това прави църквата “Покров богородичен” уникална църква в цяла България. Друга много интересна особеност на църквата и манастира като цяло е изключителната колекция от стъкленици от цял свят. Те представляват няколко стъклени шишета, в които може да откриете вградени разпятия. Изкусната изработка на детайлите в тези стъкленици се постига с конец и разбира се доста търпение.

Въпреки напредналата възраст на игуменката, която заедно с едно момиче за помощница са единствените обитатели на Айдемирския манастир, дворът представлява изключително красива и добре поддържана цветна градина, в средата на която беседка примамва морните пътници.

В живописна местност в северната част на дългата Стара Планина е разположен невероятния Гложенски манастир. И макар да носи името на близкото с. Гложене, той е по-близо до с. Малък извор. Самата постройска се намира върху възвишение и отдалеч може с право да бъде сбъркана със замък, заради близката си до такава сграда архитектура.

Легендата гласи, че Гложенския манастир е построен още през далечния 13-ти век, когато по тези земи с благословията и съгласието на цар Иван Асен II, се настанява да живее украинския княз Георги Глож. Именно неговото име носи по-късно основаното село Гложене. В близост до него и река Черни Вит, княза построява света обител, която е посветена на Свети Георги Победоносец. Князът носи икона на светеца със себе си. След откриване на обилта иконата многократно е изчезвала, а после е откривана на хълма, който се намирал близо до предишното място на обилта. Монасите изтълкували това "бягство" на иконата като знак, че манастирът трябва да се намира на хълма. Преместването става едва в края на 14 век.

За кратко време и двата манастира съществуват паралелно, като са били свързани с тунел помежду си. Именно този тунел е ползвал Васил Левски, за да бяга от преследващите го турци. Но през 1928 година по тези земи има мощно земетресение, което затрупва тунелът и той вече никога не може да се използва.

Днес може да посетите Гложенския манастир и да почерпите от историята и несломимия дух на Апостола на свободата, който нееднократно е приспивал тук.

Басарбовкси манастир /"Св. Димитрий Басарбовски"/ се намира в русенския район, близо до едноименното село, чието име носи. Той е скален манастир, намиращ се в долината на Русенски Лом, която впечатлява с живописността и зеленината си. Заобиколен е от още много подобни скални обители. В подобни августовски жеги, там е идеално място за почивка и уединение.

Още отXV век е имало сведения за манастира. Данните са почерпени от османски данъчни сведения.

През 1911 година бива свикан комитет, който да се грижи за старините на България. Така Басарбовски манастир влиза в списъка на старинните български обекти, които се поддържат и стопанистват.

В днешно време манастирът е добре стопанисван и в момента е обитаем. Дворът е озеленен, а в средата му може да намерите старовремски каменен кладенец, който е бил изкопан още от Свети Димитрий. В самото подножие на скалите ви приютяват три стаи, издълбани в самата скала - пещерата  трапезария и още две стаи. В една от двете има ниша, в която според легендата спял Свети Димитрий.

Красотата и спокойствието на Басарбовкия манастир, неговата духовност и чистият въздух ще ви заредят с нови сили и позивитивизъм.

Комплексът на Килифаревския манастир “Св. Рождество Богородично” е разположен по поречието на р. Белица на около 4 км югоизточно от Килифарево, близо до Велико Търново. В самото си начало е бил разположен върху близкия хълм. Смята се, че в първоначалния си вид Килифаревският манастир е построен между 1348 и 1350 г. Основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на тогавашния владетел цар Иван Александър превръща Светата обител в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина. В него се превеждат богослужебни книги, византийски хроники, съставят се сборници, пишат се жития на български, гръцки и сръбски светци, което донася голяма слава на манастира извън пределите на България. За кратко време се формира Килифаревската книжовна школа, в която през 1360-та година вече се обучават 460 ученика, най-известният от които е бъдещият български патриарх Евтимий Търновски. Манастирът бил обграден с дебели крепостни стени, а в средата на двора се издигала висока кула, служеща за наблюдение на пътя към Хаимбоазкия проход.

Както много манастири след османското нашествие по българските земи Килифаревската крепост била разрушена, а голямото книжовно средище – напълно унищожено. Едва през 1718 г. манастирът е възстановен отново на днешното си място. В края на XVIII в. отново е неколкократно опустошаван от кърджалиите и впоследствие – възобновяван. В резултат на дългогодишни усилия през 1840 г. възрожденският майстор Кольо Фичето започва изграждането на днешната еднокорабна, еднокуполна църква “Св. Димитър”. Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на Св. Теодосий и на Св. Иван Рилски. Храмът е завършен през 1842 г., а вътрешната украса е направена година след това. Комплексът включва още две красиви двуетажни жилищни сгради във възрожденски стил, по-старата от които датира от 1849 г. Манастирът е обявен за паметник на културата.