Преображенски манастир "Св. Преображение Господне"

Преображенският манастирПреображенският манастир е разположен на левия скалист бряг на река Янтра, на 7 км северно от Велико Търново. Основан е през 14 век с подкрепата на цар Иван-Александър на около 500 m южно от днешния манастир. След падането на България под османски иго е опустошен и опожарен. Възстановен е около 1825 г. Манастирският комплекс е ситуиран с голямо градоустройствено умение. Най-старите сгради са подземният параклис “Св. Андрей Първозвани” (вграден в източното жилищно крило) и главната манастирска църква "Св. Преображение Господне". Строителството й започва през 1834 г. от Димитър Софиялията, а е довършено около 1861 г. от Н. Фичев, който изгражда и малката църква “Благовещение” над параклиса. Главната манастирска църква е изписана (1847-51) от Захарий Зограф. Върху външната стена на олтарната апсида е сцената “Колелото на живота”, в притвора – “Страшният съд”, а по стените в цял ръст са изобразени бележити български духовници и книжовници. Иконостасът в параклиса е от Папа Витан Млади. Иконостасните икони в надстроената църква са от С. Доспевски. Елегантната кула-камбанария, издигната от Н. Фичев (1858–63), е доминанта в комплекса. Музейната сбирка на манастира съхранява икони на Тревненската художествена школа, ценни книги. Историята на манастира е свързана с борбите за национално освобождение.