Манастири

Басарабовски манастир, Русе

Басарбовкси манастир /"Св. Димитрий Басарбовски"/ се намира в русенския район, близо до едноименното село, чието име носи. Той е скален манастир, намиращ се в долината на Русенски Лом, която впечатлява с живописността и зеленината си. Заобиколен е от още много подобни скални обители. В подобни августовски жеги, там е идеално място за почивка и уединение.

Още отXV век е имало сведения за манастира. Данните са почерпени от османски данъчни сведения.

През 1911 година бива свикан комитет, който да се грижи за старините на България. Така Басарбовски манастир влиза в списъка на старинните български обекти, които се поддържат и стопанистват.

В днешно време манастирът е добре стопанисван и в момента е обитаем. Дворът е озеленен, а в средата му може да намерите старовремски каменен кладенец, който е бил изкопан още от Свети Димитрий. В самото подножие на скалите ви приютяват три стаи, издълбани в самата скала - пещерата  трапезария и още две стаи. В една от двете има ниша, в която според легендата спял Свети Димитрий.

Красотата и спокойствието на Басарбовкия манастир, неговата духовност и чистият въздух ще ви заредят с нови сили и позивитивизъм.

Килифаревски манастир

Килифаревски манастир “Св. Рождество Богородично” се намира приблизително на 4 км югоизточно от гр. Килифарево, недалеч от Велико Търново. Сега е разположен по поречието на р. Белица, но първоначално се е намирал на близкия хълм.

Килифаревски манастир - вътрешен двор

История на Килифаревски манастир

Счита се, че в своя първоначален вид Килифаревският манастир е построен между 1348 и 1350 г. Негов основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на цар Иван Александър превръща манастира в едно от най-значимите средища на средновековната българска книжнина и просвета. В него са се превеждали богослужебни книги, византийски хроники, съставяли се сборници, жития на светция от България, Гърция и Сърбия, което придало голяма слава на манастира както в, така и извън пределите на България. Така за кратко време се е създала Килифаревската книжовна школа, в която през 1360-та година вече се обучавали над 450 ученика, сред които най-известен е бъдещият български патриарх Евтимий Търновски. По това време манастирът е бил защитен с дебели крепостни стени, а в средата на двора се имало висока кула, предназначена за наблюдение на пътя към Хаимбоазкия проход (сега известен като Прохода на Републиката).

Подобно на много други манастири, след Османското нашествие по българските земи Килифаревската крепост била разрушена, а голямото книжовно средище – напълно унищожено. Едва през 1718 г. Килифаревският манастир е възстановен отново на днешното си място. В края на XVIII в. отново е неколкократно опустошаван от кърджалиите и впоследствие – възобновяван. В резултат на многогодишни усилия, през 1840 г. възрожденският майстор Кольо Фичето започва изграждането на днешната еднокорабна, еднокуполна църква “Св. Димитър”. Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на Св. Теодосий и на Св. Иван Рилски. Храмът е завършен през 1842 г., а вътрешната украса е направена година след това. Комплексът включва още две красиви двуетажни жилищни сгради във възрожденски стил, по-старата от които датира от 1849 г. Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем функционира като девически манастир (според страницата на манастира в Уикипедия - от 1950 г., когато тук е приета рускинята монахиня Юстина).

Как се стига до Килифаревския манастир

От Велико Търново (по главния път София-Варна) тръгнете с кола на юг, към гр. Дебелец. Без да влизате в него го подминавате и продължавате още няколко километра до гр. Килифарево, който също подминавате и продължавате до село Нацовци. Преминавате през селото на юг - табели ще ви насочват, малко след края на селото по прашен път ще достигнете до удобен паркинг пред портите на манастира. Реката също е приятна, ако искате да я пресечете, това може да стане по импровизирания мост откъм гърба на основната сграда. Ще видите и весела табелка за зеленчуковата градина на манастира :)

Портата на Килифаревски манастир

вътрешната църква на манастира

дори през лятото, сградата на манастира носи прохлада

към градината на манастира :)

Килифаревски манастир - как да пресечем реката

 Снимки: Филип Дудин

Руенски манастир

Руенски манастир Руенският манастир се намира в западната част на България, близо до Кюстендил. Той е един от най-новите български манастири - построен е през 2002 г. Храмът е оригинален и добре изрисуван, със заоблени форми и красив позлатен олтар.

По тръгващата от храма пътека се стига до пещерата, която е била първата обител на Св. Иван Рилски преди да се пресели към Рилския манастир. Малко след нея се забелязва голям кръст върху скала, извисяваща се почти над пътя. Той обозначава мястото, от което според преданието една девица се е хвърлила за да се спаси от гонещите я турци.

Струпешки манастир Св. Пророк Илия

Струпешки манастир На около 4,5 километра западно от с. Струпец (област Враца) се намира Струпешкият (Тържишки) Манастир Св. Пророк Илия. Разположен е в северната част на рида Гола глава в Западния Предбалкан, в живописна местност на десния бряг на река Искър. Няма данни за годината на основаването му, но след падането на България под турско робство манастирът е разрушен. Възстановен е през 1824 от Димитраки Хаджитошев. От Гложенския манастир е извикан йеромонах Паисий, който става пръв игумен. Църквата е именувана „Св. Николай Чудотворец”. Манастирът е давал подслон и закрила на Апостола на българската свобода Васил Левски, както и на Никола Обретенов. Манастирът е горял 3 пъти, като през 1972 година са изгорели 2/3 от него. Унищожена е и стаята на Дякона, която не е възстановена.

Днес манастирът е постояннодействащ. В широкия двор се намира малка еднокорабна, едноабсидна, старинна каменна църква с размери 4.95 х 7.39 м., с полуцилиндричен свод и малки отвори, притиснати от тежки каменни плочи. През 1991 г. до малката църква е построен нов храм.

Бистришки манастир Св. Петка

Бистрица, манастир Бистришкият манастир Света Петка се намира в местността Калугерови ливади на Витоша, в северозападните покрайнини на село Бистрица, на около 15 км от София. Манастирът е построен през Х в., но както повечето манастири по българските земи, е разрушен при нашествието на турците през ХІV век. След Освобождението в Бистрица се построява малка черква, просъществувала до 1951 г. През 1956 г. е осветена днешната черква. В момента Бистришкият манастир е действащ. Днес манастирът се състои от малка църква, жилищни и стопански сгради. Черквата Св. Илия е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна и с притвор и камбанария. Храмовия празник на манастира в Бистрица се чества на 14 октомври.