Пещери

    Пещерата “Съева дупка “ Пещерата “Съева дупка “ е разположена близо до с. Брестница, на около 10 км западно от Ябланица, в един от най-големите карстови райони в Северна България. Обявена е за природна забележителност през 1963 г. Намира се на 520 м надморска височина, дълга е 400 м, а температурата в залите е постоянна през цялата година – 7-11 градуса. Пещерата носи името на своите откриватели – двама овчари Съйко и Съю. Смята се, че оформянето на пещерата е започнало преди повече от три милиона години. Според специалистите няма друга пещера в България, където на толкова малка площ да са струпани толкова много разнообразни пещерни образувания по форма и цвят. Тя и „Ягодинската пещера" са считани за едни най-великолепните пещери в България. В нея живеят осем вида прилепи, които са от защитен вид. Пещерата се намира на 520 метра височина в района на Тетевен и е дълга 205 метра.

    Всяка една от многобройните зали в пещерата си има отделно име: Харманът, отличаваща се с великолепната си акустика, Космосът, със своите характерни карстови форми, приличащи на излитащи ракети, Белият замък, и др. Пещера Съева дупка е наречена на братята Съе и Сею, които са се тук укривали от турците по време на робството. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датиращи от времето на римската империя и император Антоний.

    View the embedded image gallery online at:
    http://www.ekskurzii.com/bulgaria/peshteri#sigFreeIdc07e44903e

    Пещерата не е от дългите, така че няма да ви отнеме много време да разгледаде всичките пет зали, като започнете от първата естествено, която носи името на сталагмит приличащ на куп сено „Купена". Втората зала – „Срутището" носи това име, тъй като на това място е имало голямо земетресение, при което се счупва един от сталактоните и придобива вида на оръдие. Третата зала е наречена „Концертна" в нея концерти са имали едни от най-великите ни естрадни певци и певици, като Лили Иванова и Емил Димитров. Следващата зала от маршрута в Съева дупка е наречена „Космос" - в нея можете да видите сталактит във формата на ракета, от там идва и името на залата. Също така може да видите и „Снежанка и седемте джуджета". А последната зала на пещерата е „Белият замък" - името идва от това, че в центъра на залата има огромен сталактон въ формата на замък.

    Пещерата Врелото се намира в Монтанска област и е дълга само 91 метра. Тя обаче е водна пещера, от която извира поток, донасящ прохлада за всеки, тръгнал на поход през тези места. И ако вие сте от хората, които обичат да се радват на даровете на природата, то безспорно Врелото е място точно за вас.
    Тя се намира в близост до село Говежда, община Георги Даманяво. Вътре, освен постоянно бликащият поток, има и малка зала с размери 4 х 2.5 метра, която продължава 10 метра навътре. Играта на водата с вековете е изгладила камъните в пещерата Врелото, като ги е превърнал в невероятни произведения на изкуството.

    При самият вход на малката пещера може да видите, вкопана в скалите плоча, която изобразява богинята Хеката. Може би тук са се провеждали някогашни вещерски сборища? Хеката е древногръцко божество, дъщеря на титанидата Астерия, с три тела и три глави. След битката на боговете срещу титаните, тя съхранява своите архаични функции. Тя е надерана от велика сила от Зевс, от който получава власт над земята и морето, а от Уран - велика сила. В началото тя е тази, която покровителства ловът, малките деца, семейството. На по-късен етап тя вече от лошите божества - броди в безлунни нощи и изпраща тежки сънища. Счита се, че и тя помага за направата или развалянето на магии.

    View the embedded image gallery online at:
    http://www.ekskurzii.com/bulgaria/peshteri#sigFreeId96d61df97c

    Съкровищата и легендите за тях винаги са привличали копнеещите за приключения и злато. Такова място е пещерата Марина дупка, която се намира в село, близо до град Габрово. Има легенда, че съкровището, за което се говори в пещерата Марина дупка е заровено някъде в нейния край. Това години наред не дава покой на иманярите и такива от цялата страна се стичат, за да са първите, открили старовремското злато.

    Но дори без търсене на злато в пещерата, можете да си направите чудесна и забавна екскурзия до това красиво място. Наскоро дори русенски спелеолози отрили в пещерата послание в бутилка, което било там цели 32 години. Било поставено в една от нишите над пропастта през далечната 1977 година. Направилите преход до това място ползвали това послание в бутилка, като отбелязка, докъде са стигнали. На листа пишело, че след като изпили рома, който е бил в шишето, са оставили този лист хартия.

    Пещерата Марина дупка е една от най-достъпните пещери, макар и входът й да е леко пропаднал надолу, заради годините. Ако сте любител пещерняк и планинар, това е може би вашият начин да се забавлявате и да прекарате отпуската си, заедно с пикник по невероятните полянки в околността.

    View the embedded image gallery online at:
    http://www.ekskurzii.com/bulgaria/peshteri#sigFreeIdb8cce38a81

    България се слави с насечения си релеф, в който може да намерите най-големият брой пещери за цяла Европа. Една от тях е Балабановата дупка, която се намира в Софийска област, или по-точно в близост до с. Комщица, обл. Годеч. Общата дължина на Балабановата дупка е 4800 метра, една от най-дългите пещери в страната. Пещерата дава на своите посетители прохлада, мистерия и откъсване от реалния свят.

    Пещерата всъщност са две Балабанови дупки - малка и голяма. Входовете им са на около 300-400 метра една от друга. Ако сте начинаещи или любители пещерняци не е добра идея да се опитвате да влизате през малката Балабанова дупка.

    До 1981 година, когато малко са се откривали и картотекирали частите на пещерата, тя се е водила по статистически данни за третата по големина пещера в цялата страна. За да се откъснете от напрегнатото ежедневие ви трябва точно една такава екскурзия до Балабановата дупка, но разбира се бъдете много внимателни за това как и откъде минавате :)

    View the embedded image gallery online at:
    http://www.ekskurzii.com/bulgaria/peshteri#sigFreeId0de9a54b8b

    Пещера Лепеница Лепеница е пещера, която се намира на около 13 км югозападно от Велинград, на левия бряг на река Лепеница. Пещерата Лепеница е дълга 1 525 м и е на три етажа. Долният е с дължина 273 м и през него тече подземна река. Скоростта на водата е 1 600 м в час. На втория етаж има четири езера в дъждовно време, а при сухо остават две. Третият етаж е сух. Входът на пещерата е висок само 1 м, а профилът силно наклонен. Това до известна степен е позволило на пещерата да запази уникалната си красота. Тук почти няма разклонения, което дава възможност на посетителите да се насладят на целия блясък на пещерата. От входа се разкриват няколко зали. В първата подът е покрит с едри люспи, които приличат на мидени черупки. При осветяването пречупват светлината в най-различни цветове. В пещерата се откриват и зала на кратерите, зала на бисерите, голям и малък храм. Тук спелеолозите са открили седем бисера – едни от най-редките природни образувания, които сега се намират в Природонаучния музей в София. Пещерата се обитава от 20 вида пещерни животни, сред тях — осем вида прилепи. Според д-р Петър Берон в Лепеница има четири вида животни, които не се срещат никъде другаде по света.

    Страница 1 от 5