Връх Ботев

Връх Ботев (2376 м) е най-високата точка на Средна Стара планина и трети по височина в България, след Мусала и Вихрен.  Характерна особеност на върха е, че билото му е заоблено, а северните и южните му склонове са изключително стръмни и страховити. Тук природата е изваяла едно невероятно съчетание от дълбоки пропасти, високи скални откоси, остри зъбери, дълбоки улеи, пенливи потоци и буйни рекички с многобройни бързеи и водопади (пръскала). Билото на връх Ботев прилича на юмрук, покрит със сочна трева. Заради тази особеност, старото му име до 1950 г. е било Юмрукчал, Юмрука ( от турски “юмрук” – заради формата, и “чал” – планинско пасище). Връх Ботев е едно от най-студените, най-облачните и най-мъгливите места в България. Зимите тук са снежни и дълги – повече от седем месеца. От 1940 г. насам на върха работи втората високопланинска метеорологична станция в България.