• Дряновска река

    Дряновска река - мостът на Кольо Фичето

    Една от най-красивите реки в Северна България е Дряновска река, която извира от югозападната страна на вр. Каменарката (1072 м), намиращ се в Тревненска планина. До град Плачковци реката минава през дълбока гориста долина и се нарича Плачковска река. Коритото на Дряновската река сменя многократно размерите си, като се разширява след  Плачковци до град Трявна, за да навлезе там пак в гориста долина и да се разлее нашироко повторно при село Дурча. По-нататък, от източната страна на Стражата и близо до действащия Дряновски манастир, реката оформя дълбок и едва проходим пролом и се разширява отново около 5 км по-надолу при град Дряново. Дряновска река запазва ширината си до вливането си отляво в река Белица, която пък на свой ред е десен приток на река Янтра.

    Дряновска река минава през област Габрово и област Велико Търново, и не е особено дълга - със своите 59,3 км се нарежда на 67-мо място по дължина сред българските реки. Общата й площ е 335,6 кв.км и има 5 притока, 4 от които са леви - това са Дълбоки дол, Самаринска река, Енчовска река, и Андъка. Единственият й десен приток е Брусин дол.

    Край реката има 4 града и 8 села, а по нейното протежение минават два пътя от Държавната пътна мрежа - от Дебелец до Дряново минава първокласния път номер 5 от Русе за Маказа, а от с. Радевци до с. Царева Ливада върви третокласния път номер 609 от село Дъбово до Дряново. По долината на реката върви жп линията от Русе за Подкова през Стара Загора.

    Сред най-красивите местности по река Дряновска са нейният каньон, който отстои на около 4 км на запад от гр. Дряново в близост до Дряновския манастир "Свети Архангел Михаил", основан още по времето на цар Калоян през 1200 г., и в който през Априлското възстание се крие четата на Бачо Киро и поп Харитон, скалните венци при варовиковото плато "Стражата", ждрелото на р. Андъка, която се влива в Дряновска река и където наблюдаваме много красиви водопади, и пещерата Бачо Киро. Над реката минава и мост, създаден от Кольо Фичето през средата на 19-ти век, една от ранните творби на прословутия майстор, в която можем да видим как е развил идеята си за традиционен възрожденски "гърбат" мост.

    Около платото "Стражата" Дряновска река и река Андъка са оформили три живописни скални венци - "Стринава", "Боруна" и "Поличките". В района има силна карстификация, така че има и всякакви видове скални образувания, сред които има повече от 35 пещери. Най-известни от тях са Андъка и Бачо Киро, които се намират в скалния венец Боруна. Местността е особено красива, защото реките са окичени с каскади от водопади, а скалният венец е висока 150 метрова скала над ръба на платото.

    Пещера Андъка е на шесто място по големина в България със своята дължина от 5 000 метра, и е защитена, защото в нея живеят редица много редки видове прилепи. Тя е основно водна заради течащата наблизо река Андъка.

    Бачо Киро, която е дълга 3 500 метра, до скоро беше считана за пещерата, в която е живяло най-старото население в Европа. Там са открити множество кости, сечива и рисунки, и е най-старата изучава пещера в България. Често посещавана е от туристи.

    Край Дряновска река има 4 града и 8 села, а по протежението на реката минават два пътя от Държавната пътна мрежа - от Дебелец до Дряново минава първокласния път номер 5 от Русе за Маказа, а от село Радевци до село Царева Ливада върви третокласния път номер 609 от село Дъбово до Дряново. По долината на реката върви и трасето на жп линията от Русе за Подкова през Стара Загора. В реката има много видове риба, най-често кротушки, кефали, уклеи, и черна мряна, и често по нея могат да се видят рибари.

  • Дряновски манастир

    Дряновският манастир “Св.Архангел Михаил”, известен още и като Варовитец, се намира на 4 км югозападно от Дряново в пролома на Дряновска река - на крачка от известната пещера Бачо Киро. Манастирът е създаден през 12 в. в близост до лятната резиденция на българските владетели от Асеновата династия. По време на турското робство е разрушаван няколко пъти и е бил едно от големите книгохранилища и книжовни центрове. От 1845 г. манастирът е построен на днешното си местоположение. От това време е и малката, вкопана в земята църква "Св. Архангел Михаил". Манастирът е крепост и убежище на българските будители и революционери по време на борбите за национално освобождение. Посещаван е няколко пъти от отец Матей Преображенски, а през 1871 – от Васил Левски. По време на Априлското въстание 1876 г. в Дряновския манастир четата на поп Харитон води 9 дни сражение с многохилядна турска войска. В манастирската църква е издигната костница в памет на загиналите въстаници. Манастирската библиотека е запазила цяла съкровищница от ръкописи и църковни книги, които сега се съхраняват в народната библиотека "Св. Св.Кирил и Методий" и в библиотеката на Националния църковен историко-археологически музей в София. Тук има и музейна колекция с експонати от всички исторически епохи, включително и находки от Неолита, открити в близката пещера Бачо Киро. Съвременният манастир е една от 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект. Манастирът е действащ - девически. Непосредствено до манастира е и известната пещера "Бачо Киро".

  • Музей „Кольо Фичето“ в град Дряново

    В исторически музей «Кольо Фичето» в град Дряново може да видите неща от живота и работата на Майстор Кольо Фичето, чийто роден дом е бил именно в малкото планинско градче. Експозицията е открита през 1969 година, когато са се чествали 170 години от рождението на Майстора. Сградата на музея представлява част от комплекс, който е съставен от стари градски къщи и църквата «Света Троица».
    Майстора Никола Фичев – Кольо Фичетое роден в Дряново през 1800 година. Учи дърводелство и зидария. След това се мести да живее във Велико Търново.

    Майсторът Кольо Фичето е можел да гради двата най – разпространени типа черкви в страната: трикорабната псевдобазилика и куполната, но предпочита куполната, която след това се налага като национална представителна съвременна култова сграда. Това става след като се завършва строителството на двете най – красиви майсторски творби, бележещи и нейния класически период: “Св.Троица“ в Свищов / 1865 – 1867 / и “Св.св.Константин и Елена“ във Велико Търново /1872 –1873/.

    Част от експозицията на музей Кольо Фичето е именно творчеството на Майстора, който е бил самоук, показва оставеното от него във всички части на България наследство от сгради и позволява на посетителя посредством различни макети, експонати и оригинални документи да опознае с живота и дейността на великия възрожденски строител. В работата на Майстора са се отразили и архитектурните традиции на дряновския регион.

  • Пещера Бачо Киро

    Пещерата Бачо Киро е разположена западно от Дряновския манастир, в живописните каньони на река Андъка и река Дряновска, на около 30 км от Велико Търново. Някога известна като Малката пещера, по-късно (през 1940 г.) е преименувана Бачо Киро в памет на българския герой от Априлското въстание, който се е укривал от своите преследвачи в безбройните й лабиринти. По време на османското робство пещерата не е била посещавана заради поверието, че там обитават зли духове, змейове, чудовища и тъмни подземни сили.

    За първи път с научна цел тук прониква професор Юричин през 1890 година, а по-късно (1971 - 1976 г.) се провеждат обстойни разкопки при входа на пещерата. Те откриват в долните пластове на пещерния пълнеж находки от среден палеолит, датиращ отпреди 40-70 хиляди години пр. н. е. Намерени са малко двустранно обработени груби остриета, симетрични и асиметрични ножове. В по-горните пластове се срещат оръжия и оръдия на труда изработени от кости. От историческа гледна точка, намерените предмети доказват живот на хора по тези места още от древни времена.

    Пещерата Бачо Киро е обявена за природна забележителност през 1962 г. и е първата благоустроена пещера в България. Пещерата представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с дължина около 3 600м. Според проучвания, оформлението на пещерата Бачо Киро е продължило близо 1 800 000 години.

    пещера Бачо Киро