Атанасовското езеро в Бургас е свръхсолен крайбрежен водоем, разделен на две части от пътя Бургас - Варна. Северната част е обявена за природен резерват още през 1980 г. Южната му част е буферна зона. Двете части на Атанасовско езеро са солници от 1906 г. Езерото е заобиколено от по-малки водни площи, както и от система от канали, обрасли с блатна растителност. Сладката вода от водосборния басейн се събира в обиколен канал и се отвежда в морето. В буферната зона на резервата годишно се добиват средно 40 000 т. морска сол. При добро поддържане на екологичните условия в резервата, което гарантира увеличаване на неговото биологично разнообразие, се увеличава и производството на сол. Други ценни природни ресурси са лечебната кал и лугата. Посещението на Атанасовско езеро обикновено се извършва по западната околовръстна дига.

Байкал е езеро с тектонически произход в южната част на Източен Сибир. Преведено името му означава богато езеро. Това е най-голямото езеро на земята и най-големият резервоар с прясна вода, макар със своите 31 722 км2 да е едва шестото по площ. Дължината на езерото Байкал е 636 км, а ширината му е от 25 до 80 км на места. Средната дълбочина на езерото е 744 м, а максималната е 1642 метра, измерена през 1983 г. Eзерото Байкал съдържа 22 % от световните запаси на прясна вода. Чиста и прозрачна, в нея има толкова малко примеси и минерални соли, че може да се използва вместо дестилирана вода. През повече от половината от годината Байкал е скован от лед. Корабопланането се осъществява от юли до септември. От 1056 година езерото е част от Иркутското водохранилище, в резултат на което нивото му се е повишило с 1,5 метра. Езерото и крайбрежните територии се отличават с уникално разнообразие на растителни и животински видове. Голяма част от флората и фауната е уникална, не се среща никъде другаде в света. Местните жители, а и много други традиционно наричат Байкал море.

Въпреки по-хладното лято тук слънцето грее по-дълго отколкото в Италия например - 2500 часа годишно и дните без него са по-малко от 40. Миражи, подобни на тези в пустинята, не са рядко явление за Байкал. Още по-странни са местните ветрове - в ясен слънчев ден от нищото изведнъж започва ураган!

Езерото Клептуза е най-големият карстов извор в България и символ на красивия родопски град Велинград. Този природен феномен блика в основата на отвесна мраморна скала, покрита със зелен мъх. В зависимост от сезона и количеството на валежите на повърхността му избликват до 1180 л/сек, като средният дебит е 570 л ледено студена вода, която образува две езера, вливащи се в Чепинска река. Името на езерото идва от гръцки и означава “крия на тайно място” и вероятно е свързано с неочакваната поява на изворните води, сякаш са били заключени в подземния карст и са внезапно отприщени. За това истинско природно чудо се разказват легенди и предания, според които някога по тези места е живял Орфей. Неземната красота на уникалната природа и живописните извори на Клептуза привличат всяка година хиляди хора.

Най-голямото плавателно езеро в Южна Америка, е езерото Титикака. Също така то държи рекорда за най-високото плавателно езеро на планетата. Езерото Титикакае разположено на 3821 метра надморска височина и се намира в Андите. Около половината му територия влиза в територията на днешно Перу, а останалата половина е в Боливия. Площта, която заема езерото Титикака е 8300 кв. м, които се захранват от 25 реки, които идват най-вече от Перу, както и снеговете топящи се от високите и красиви Анди.

Дължината на езерото Титикака е 195 километра, а в най-широката си част е голямо 50 км. Средната му дълбочина е около 100 метра, а в най-дълбоката си част, която е измерена е 281 метра. Средната температура на водата на езерото Титикака е от 10 до около 12 градуса по Целзий.

Поповото езеро е сред най-красивите кътчета в Пирин. То е най-голямото по площ (12.4 ха), най-дълбокото (29.5 м) и най-широкото (336 м) пиринско езеро. Около него се извисяват стръмните склонове на 5 върха – Сиврия, Джано, Кралев двор, Момин двор и Дженгал. Намира се на един час и половина път от хижа Безбог. По форма Поповото езеро прилича на неправилен петоъгълник. Сред езерото има малко кръгло островче, което се нарича Калимавката. Според легендата, някога в малко пиринско селце, живяла чудно красивата девойка Калина, единствена попова дъщеря. Един ден наоколо минал Мурат бей и, пленен от красотата на момичето, пожелал да я отведе в своя харем. Отчаяна и нещастна, Калина избягала и сякаш връх Момин Двор я погълнал. Покрусеният поп от мъка се хвърлил в студените води на съседното езеро и само калимавката му изплавала на повърхността и се превърнала в малко островче. Оттогава езерото се нарича Попово.

Розовото езеро "Хилиър" в Австралия, намиращо се на остров Мидъл - най-големият в архипелага Решеш, предизвиква огромен интерес. То наистина е розово, водите му са оцветени в този цвят и до скоро дори учените не знаели каква е причината за това. Първоначално било направено изследване от екип учени през 1950г. като те предполагали, че в него ще открият специфичен вид водорасли Dunaliella salina, които образуват червен пигмент. За разлика от други, подобни на него езера в Австралия, в Хилиър тези водорасли не били открити. След като не постигнали успех, учените приключили изследването и причината за цвета му била в неизвестност до близката 2016 г.

Шабленското езеро се намира в Североизточна България, до град Шабла. Шабленското езеро обединява двете крайбрежни езера Езерец и Шабла. Те са свързани по между си с изкуствен канал и влизат в границата на зищитената територия от 510 ха. Езерото е включено в списъка на орнитологично важните места в Европа. Обитава се от над 80 вида защитени птици- голям воден бик, морски дъждосвирец, белоока потапница, тръстиковия блатар, няколко вида патици, бърнета, гмурци, чапли, лебеди и др. Шабленското езеро е полусолена лагуна и лежи на 4-5 метров пясъчен нанос, натрупан върху богат торфен слой - доказателство за дълъг блатен период. Освен много редки птици езерото е и убежище на застрашените растителни видове.