• Клисурски манастир Св. Св. Кирил и Методий

    Клисурският манастирКлисурският манастир Св. Св. Кирил и Методий е разположен на 11 км. от Берковица, в живописна местност в западната част на Стара планина, в подножието на вр. Тодорини кукли и в близост до курортното градче Вършец. Според летописната книга на клисурската света обител от 1905 година, на мястото на сегашния манастир е имало зидове на стара църква както и руини от съществуващ преди векове манастир, известен сред местните хора като Пустия манастир. Най-вероятно Клисурският манастир е изграден през Второто българско царство, тъй като е открит старинен надпис, сочещ 1240 г. като начало на неговото съществуване. В началото на Османското иго е бил разрушен и задълго мястото остава забравено. През 1869 г., след като получава видение, Илия Стоянов от с. Драганица решава, че манастирът трябва да се възобнови. За негов помощник тогавашният берковски митрополит Доротей определя монаха Антим. Впоследствие той става първият игумен на Клисурския манастир Св. Св. Кирил и Методий. За изграждането на манастирския комплекс Антим дава 27 000 лева, спестени от търговия и наследство. В строителството доброволно се включват много майстори от съседни села. През 1891 г. храмът е официално осветен от Видинския митрополит. Иконите на манастира са от ХVІІІ-ХІХ в., като някои са анонимни, а други са дело на зографа Никола Образописов.

    Манастирският комплекс обхваща и три големи битови сгради. Освен това разполага със собствена ферма, в която се отглеждат коне, крави, овце, прасета и кокошки. През 2000 г. в аязмото на Клисурския манастир е открита т.нар. “жива вода”, която идва от връх Тодорини кукли. Живата вода е изворна, с ниско съдържание на минерали и се смята за лековита.

    Клисурският манастир предлага отлични условия за почивка. Легловата база включва 80 легла и 2 апартамента. Стаите имат собствен санитарен възел. Ресторантът предлага традиционни български ястия с продукти от стопанството на Светата обител. Освен настаняване и храна се предлагат и планински излети, конна езда, фолклорни концерти, приготвяне на обредни хлябове. До Клисурския манастир от София се стига най-лесно по пътя за гр. Монтана през прохода Петрохан. На около 3 км. след гр. Бързия има разклон за гр. Вършец – след още 5 км. по него се стига до отбивката за манастира. Целият път е асфалтов, има указателни табели.

    За връзка ползвайте телефони +359 88 656 0612 и +359 88 656 0613

    Цени за нащувка в Клисурския манастир:
    В сграда „А”
    - единична стая - 30,00 лв.
    - двойна стая - 35,00 лв.
    - тройна стая - 45,00 лв.
    - апартамент 4 места - 70,00 лв.
    В сграда „Б”
    - апартамент 2 места - 35,00 лв.
    - апартамент 3 места - 45,00 лв.

  • Копривецки манастир Преподобна Петка Българска

    Копривецкият манастир Преподобна Петка Българска се намира близо до едноименното село - с. Kопривец, община Бяла. Част е Русенската духовна околия. Манастирът е разположен в западната част на Дунавската равнина, на 16 км. от град Бяла и на 34 км. северозападно от град Попово. Според предания, Копривецкият манастир датира от Второто българско царство. Вярва се, че е бил най-големият манастир в околностите на средновековния град Червен, като в светата обител са живели над сто монахини и послушници. След навлизането на османските турци в крепостта Червен през 1388 г., ордите на Mидхад Паша изпепелили средновековния град, манастирите в околните села и избили монашеското население. Легендата разказва, че последните пет монахини, които останали в светата обител в Kопривец, били изгорени от турците, заедно с манастирa. Манастирът е съграден отново чак през 1987-1989г. и е осветен на 14-ти октомври 1989г., като Петковден става и неговият храмов празник.

  • Кремиковски манастир Св. Георги Победоносец

    Кремиковският манастир Свети Георги Победоносец е разположен на южните склонове на Стара планина, в близост до София. Предполага се, че е построен по времето на Иван Александър, през Второто българско царство. През 1382 г. в следствие на османското нашествие манастирът е напълно разрушен. 111 години по-късно софийският първенец Радивой го възобновява със собствени средства, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира. Тя представлява еднокорабна църква с притвор и полукръгла олтарна апсида. През 1926 г. е построена втората черква на манастира. В Кремиковския манастир, повече от 300 години са се пазили мощите на Св. Георги Софийски в специално изработено сребърно ковчеже. Дървеният иконостас в старата черква е изработен през 17-18 век и е оценен като уникален паметник на културата. Интерес буди Кремиковското евангелие, изписано по поръчка на софийския митрополит Калевит през 1497 г. На лицевата му страна е изобразена сцената Разпятието с фигурите на Христос, Богородица, Мария Магдалена, Йоан Богослов. В момента ценният ръкопис се съхранява в Църковния историко-археологически музей в София.

  • Кукленски манастир Св. Козма и Дамян

    Кукленският манастирКукленският манастир, известен още и под името “Св. Врачове”, е разположен в северната част на Родопите, на около 3 км от с. Куклен, и на 15 км от гр. Пловдив. Прочут е още от времето на цар Иван Александър, заради богатата си книжовна школа, широко културно влияние и лековит извор. Според поверието, братята Козма и Дамян, на които е кръстен манастира, били известни лечители и можели да церят всякакви болести, сред които и лудост, с помощта на лековитите води на манастира. По времето на помохамеданчването на родопските българи (1657 г.), манастирът е унищожен. Възобновен е в началото на 18 в., с подкрепата на родолюбиви българи от Пловдивско. Сред най-ценните забележителности е старият стенопис в църквата. Понастоящем, манастирът е постоянно действащ и е обявен за паметник на културата.

  • Лопушански манастир

    Лопушанският манастир е разположен на 300 м. надморска височина в Чипровския дял на Стара планина.  На мястото на сегашния Лопушански манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. Около 1850 г. Атанас от близкото село Лопушна и поп Петко от с. Главановци решават да възстановят манастира. Постепенно започнали да прииждат и други хора и строежа закипял още по-усилено. Така Лопушанския манастир е възстановен в близък до настоящия си вид през 1853 г. Превръща се в любимо място на народния поет Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от незабравимия си роман “Под Игото”.

  • Манастир Св. Никола

    Манастир Св. Никола Манастирът се намира на около 2 км от село Калугерово, на брега на река Тополница. В манастирския двор се пази римска пътна колона с латински надпис от император Юлиан Отстъпник (360-363). Тук са намерени още мраморен римски саркофаг и римски монети. През лятото на 1871 г. в манастира идва Васил Левски и основава революционен комитет. Манастирът е бил средище на Априлското въстание. Все още се пази паметен надпис, напомнящ за тайното събрание на Георги Бенковски и Панайот Волов на 12 февруари 1876. След потушаването на въстанието, старата черква на манастира заедно с иконостаса и старинните му икони са изгорени. Новата църква е посветена на светеца Николай Мирликийски – Чудотворец. Тя е висока, еднокорабна базилика с кула-камбанария над западния вход. В околностите на манастира има много красиви места и заливчета по река Тополница, подходящи за излети и разходки.

  • Манастир Св. Пророк Илия (Горна Оряховица)

    Манастирът Св. Пророк ИлияМанастирът Св. Пророк Илия се намира в землището на Горна Оряховица. Както и преди стотици години, така и до ден днешен манастирът е пазител на православната вяра. Според легендите тук през 1218 г. починал заточеният цар Борил. Свети Пророк Илия се приема за закрилник и покровител на града, именно край този манастир започва заселването на територията на днешна Горна Оряховица. От 1995 г. манастирската камбана е обявена за "Камбана за живота на земята" и ежегодно на 24 октомври бие, за да известява за надвисналата заплаха от екологична катастрофа и да накара хората да се замислят за бъдещето на планетата.

  • Манастирски комплекс "Св. Йоан Предтеча", Кърджали

    Манастирски комплекс "Св. Йоан Предтеча" се намира в град Кърджали и заради това може да го срещнете и под името Кърджалийски манастир. Точното му местанахождение е в квартал "Веселчане" в южният град.

    Манастирският компекс е открит сравнително скоро - през 60-те години на миналия век. Тогава при строителни работи булдозер съвсем случайно се натъква на средновековни зидове, в близост до коритото на река Арда. След като находката е разровена, археолозите откриват комплекс, състоящ се от средновековна църква и множество по-малки сгради в нейните основи. Манастирски комплекс "Св. Йоан Предтеча".Двадесет години по-късно, научен екип, който е ръководен от светилото в археологията по това време - проф. Николай Сотиров, се заема сериозно с изучаването на старините, а пред немного далечната 2000 година, манастирският комплекс "Св. Йоан Предтеча" отваря врати за посетители.
    В наши дни от цялата постройка са оцелели само три стени - южната е запазена цялата, докато източната и западната са запазени само части от тях.

  • Манастирът “Свети Георги” до Поморие

    Манастирът “Свети Георги” до Поморие е единственият действащ мъжки манастир в Югоизточна България и представлява забележителен паметник на архитектурата от Възраждането. Мраморен релеф, изобразяващ тракийски конник, показва, че на това място е имало тракийско светилище, а през VІІ век тук се е издигала християнска обител за живеещите в Анхиало византийски колонисти. Първоначално сградата била еднокорабна, но била опожарена и разрушена от турците, за което свидетелства голямата обгоряла икона на Св. Георги от 1607 г. Сегашната църква е издигната през 1856 г. по време на османското владичество със средствата на християнското население. Новият храм прикрива стария и само фасадата му е останала като спомен от далечния VІІ век. Поради сравнително новия архитектурен облик на църквата стенописи липсват. Олтарът е изработен от неизвестен майстор. През 1945 г. манастирската църква се разширява, като се дострояват два странични престола – единият на Св. Николай Мириклийски, а другият – на Св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов.

  • Марянски манастир Свето преображение Господне

    Марянският манастирМарянският манастирСвето преображение Господне се намира на около 4 км от град Елена, Великотърновска област. Манастир тук е имало още през 8 – 9 век., за което говорят намерените шест броя капители от теодосиеви колони, от които четири се намират в Националния исторически музей – София, а две са съхранени в манастира. Сегашната църква е построена през 1835 година. По време на изкопните работи са намерени основи на стар християнски православен храм, а в олтара на този храм мраморен саркофаг, в който са открити останки от скелет с Евангелие и корона. Според някои изследователи най-вероятно това е гробът на цар Борис. Според друго предание царица Мара – сестра на цар Иван Шишман, заминавайки за Константинопол, за да стане жена на султан Мурад, е останала в манастира и след смъртта на султана отново се е върнала по тези места. Може би и затова селото се казва Марян, носещо името на царицата. Сегашният манастир е действащ от 1992 година. В храма, който е един от най-големите и красиви в Еленска духовна околия могат да се видят икони, рисувани от старите майстори на Тревненската школа.

  • Патриаршеският манастир

    Манастирът “Света Троица”, известен още като Патриаршеския манастир, е разположен на около 10 км от античната крепост Царевец и старата българска столица Велико Търново. Намира се в живописна местност сред непристъпни скали на пролома на река Янтра. Манастирът е известен още с имената си Асенов и Шишманов. Първите данни за съществуването на обител на това място са от 1070 г., което го прави най-старият манастир в околностите на Велико Търново. Според преданието манастирът е основан от Теодосий Търновски. Разцветът на манастира обаче настъпва при идването на Евтимий през 1375 г., който получава най-високия духовен сан – Патриарх Български.

    Както повечето български манастири, и Патриаршеският е разрушен при падането на България под турско робство, при което част от монасите са избити, а другите – разпръснати. Преди Освобождението, около 1847 г., манастирът е възстановен с помощта на майстор Колю Фичето. Той изгражда нова голяма църква, чиято стенописна украса е дело на друг известен майстор – Захари Зограф. През 1913 г. този забележителен паметник на културата и изкуството се срива до основи в резултат на разрушително земетресение. Оцеляват само някои стари икони, между които храмовата “Света Троица”, иконите на Св. Архангел Михаил, Богородица и др. Сегашната манастирска църква и жилищните сгради са строени през 1927 г. Манастирът е мъжки до 1946 г. След това става женски манастир, и като такъв функционира и днес.

  • Петропавловски (Лясковски) манастир

    Петропавловският манастирПетропавловският манастир (известен още и като Лясковски) е един от 14-те манастира в околностите на Велико Търново, които са били построени по време на Второто българско царство (12-14-ти век). Манастирът, кръстен на Светите братя Петър и Павел, е един от най-добре запазените манастири от това време, за което със сигурност е допринесла неговата недостъпност. Той се извисява над високите и непристъпни скали на Арбанашкото плато, на около 6 км североизточно от Велико Търново. Смята се, че Петропавловският манастир е бил построен по времето на управлението на Асеневци, но няма сигурни исторически сведения за това. След падането на България под турско робство, манастирът е неколкократно разрушаван и съграждан наново. По време на турското робство, манастирът взима активно участие в националносвободителни борби на българския народ, което може да се обясни както с неговата близост до старата столица, така и с трудната му достъпност. Петропавловският манастир е укривал въстаници, бягащи от турските потери и е давал среща на известни национални герои като Васил Левски, Матей Преображенски Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Измирлиев и Бачо Киров.

  • Подгумерски манастир Св. Димитър - Нови Искър

    Подгумерският манастир Св. ДимитърПодгумерският манастир Св. Димитър е част от Витошката Мала света гора. Манастирът е разположен в малка котловина в южното подножие на Софийска планина от Западна Стара планина. Намира се на около 7 км източно от Нови Искър и на 5 км североизточно от село Подгумер.

    Предполага се, че Подгуменският манастир е основан през XIII век. Разрушаван и опустошаван многократно, възстановен е отново през 1848 година със средства на жители от околните на Подгумер села - Курило, Гниляне, Кумарица, Желява и др. Стенописите са дело на Пимен Софийски, изографисал повече от петнадесет черкви и манастири в България. Манастирската църква е малка, еднокорабна и едноабсидна постройка с голям притвор и без купол.

    Тук е пребивавал Васил Левски при обиколките му из Софийско. В периода ХVІ-ХVІІІ в. манастирът е бил едно от книжовните огнища в Софийско и в него е имало богата библиотека, а някои книги и документи са били писани от обитаващите го монаси. Манастирът е притежавал екземпляр от първото издание на Софрониевия "Неделник" ("Неделно поучение"), отпечатано в Рим през 1806 година.

  • Правешки манастир Св. Теодор Тирон

    Правешки манастир Манастирът е разположен в подножието на Етрополска планина от Западна Стара планина на около 3 км югоизточно от Правец. Предполага се, че преди на стане християнска обител, на мястото е имало тракийско светилище. За манастира няма исторически сведения от ранните векове на османското владичество. Знае се само, че през 18 век е унищожен и после възстановен. Близо до днешния храм някога е имало параклис, от който вече няма следи. Манастирският комплекс се състои от две малки сгради – храм и монашеска част. Църквата е изградена изцяло от камъни и представлява масивна сграда. Иконостасът е изработен от зографи от Тетевенската школа, като интерес представлява иконата на Св. Георги от 1869 г., докато тази на храмовия светец Св. Теодор Тирон е почти изцяло унищожена. Впечатляват и двата барелефа с двуглави орли, разположени над входа на храма.

  • Преображенски манастир "Св. Преображение Господне"

    Преображенският манастирПреображенският манастир е разположен на левия скалист бряг на река Янтра, на 7 км северно от Велико Търново. Основан е през 14 век с подкрепата на цар Иван-Александър на около 500 m южно от днешния манастир. След падането на България под османски иго е опустошен и опожарен. Възстановен е около 1825 г. Манастирският комплекс е ситуиран с голямо градоустройствено умение. Най-старите сгради са подземният параклис “Св. Андрей Първозвани” (вграден в източното жилищно крило) и главната манастирска църква "Св. Преображение Господне". Строителството й започва през 1834 г. от Димитър Софиялията, а е довършено около 1861 г. от Н. Фичев, който изгражда и малката църква “Благовещение” над параклиса. Главната манастирска църква е изписана (1847-51) от Захарий Зограф. Върху външната стена на олтарната апсида е сцената “Колелото на живота”, в притвора – “Страшният съд”, а по стените в цял ръст са изобразени бележити български духовници и книжовници. Иконостасът в параклиса е от Папа Витан Млади. Иконостасните икони в надстроената църква са от С. Доспевски. Елегантната кула-камбанария, издигната от Н. Фичев (1858–63), е доминанта в комплекса. Музейната сбирка на манастира съхранява икони на Тревненската художествена школа, ценни книги. Историята на манастира е свързана с борбите за национално освобождение.

  • Разбоишки манастир Света Троица

    Разположен е край река Нишава, югозападно от град Годеч, близо до село Разбоище. Сведения за съществуването на манастира има още от 4 век. Тогава мястото, на което е разположена днес скалната църква, е било използвано от християнски владетел като скривалище от византийските войски. Според легендата тук е пребивавал и св. Сава, който тръгнал на път за Ерусалим, но Великите пости прекарал тук и оттогава от скалата извира лековита вода. По време на Османското робство в манастира е отсядал Левски. Опожаряван многократно, в началото на 20 век манастирът е необитаем. През 1947 година тук пристигат три монахини. Постепенно те успяват да възстановят манастира напълно,построят нови сгради, а също така да реконструират и разширят скалната църква.

  • Рилски манастир

    Най-известният сред българските манастири, Рилският манастир, е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, Област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река. Да, точно така, манастирът е на повече от 1000 години. Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

    Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра - недалеч от мястото на първоначалното му основаване. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят.

    Манастирът "Св. Иван Рилски" е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (или, според някои автори, от негови ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа.

  • Роженският манастир

    Роженският манастирРоженският манастир "Рождество Богородично" се намира на огромна поляна южно от село Рожен, на няколко километра от живописния град Мелник. Манастирският комплекс включва главната църква, жилищните сгради, сенчести чардаци и крепостни стени, оформени в красив архитектурен ансамбъл. Украсата в църквата представляват стенописите, свещниците, кръстовете, красивите дърворезби по иконостаса. Някои от иконите са изключително ценни паметници на нашето изобразително изкуство. Живописни са и сцените по външната фасада на църквата, нейната бяла камбанария. Археологическите данни за историята на манастира сочат съществуването му от IX - XII век. Според историците той е създаден по времето на Алекси Слав, български болярин, управлявал земите в Родопите. Многократно е опожаряван и унищожаван, но отново е възстановяван. Днес манастирът е реставриран, действащ и е ценен паметник на духовната ни култура. Последните години от живота си в манастира прекарва Яне Сандански, един от най-големите български революционери. Днес гробът му се намира край църквата "Св. Кирил и Методий", недалеч от Роженския манастир.

  • Руенски манастир

    Руенски манастир Руенският манастир се намира в западната част на България, близо до Кюстендил. Той е един от най-новите български манастири - построен е през 2002 г. Храмът е оригинален и добре изрисуван, със заоблени форми и красив позлатен олтар.

    По тръгващата от храма пътека се стига до пещерата, която е била първата обител на Св. Иван Рилски преди да се пресели към Рилския манастир. Малко след нея се забелязва голям кръст върху скала, извисяваща се почти над пътя. Той обозначава мястото, от което според преданието една девица се е хвърлила за да се спаси от гонещите я турци.

  • Свищовски манастир Покров Богородичен

    манастир “Покров Богородичен”Свищовският манастир “Покров Богородичен” се намира в красива горичка на около 5 км от крайдунавския град Свищов. До нас не е достигнала историята на манастира. Знае се само, че е строен по време на османското владичество, но скоро след това е бил разрушен. В днешния си вид е от края на 19 век. Комплексът е сравнително голям – две жилищни сгради и селскостопанска постройка. Манастирската църквата “Св. Успение Богородично” прави впечатление с добрия си вид отвън. В оградено място пред двора на храма е единственото нещо, което напомня за старата обител – неголям каменен олтар. Непосредствено до манастира има извор, чиято вода се смята за лечебна. Позната е била още от времето когато е съществувал римският град Нове до днешен Свищов. В района на манастира по време на Руско-турската освободителна война се разполага и Великият княз Николай, брат на руския император Цар Освободител Александър.