• Скален манастир "Св. Димитър Басарабовски"

    Скалният манастир Св. Димитър Басарабовски се намира в Североизточна България, на около 15 км от гр. Русе, в землището на село Бесарбово, в скалите край река Русенски Лом. Той е единственият действащ мъжки скален манастир в съвременната територия на България. Името на манастира се споменава за първи път в турски данъчен регистър от 1431 г. През XVI в. е изоставен. Възстановен е през 1937 г. В наши дни, манастирът е добре запазен и изключително красив.Запазените стенописи са с изключителна художесгвена стойност. Обявен е за археологически паметник на културата от местно значение през 1978 г. Но неговото значение далеч не се изчерпва с археологическите следи от миналото, а има стойността на действащ манастир, ценност от архитектурна, културна и поклонническа гледна точка.

  • Скален манастир край Провадия – местност Шашкъните

    Този интересен културен паметник е изваян върху отвесните скали над кв. Север в Провадия, на височина около 30 метра. Състои се от общо десет килии, разположени самостоятелно и на групи. Първата група се състои от три килии, следват две самостоятелни и втора група, образувана от пет килии. Втората група е и най-интересната, поради факта, че всички килии са свързани една с друга. В една от тях е издълбан малък прозорец, откриващ невероятно красива гледка към красивата природа навън. В манастира има и гробница, но най-вероятно тя е ограбена и следите от самото погребение са изчезнали. В килиите на манастира гнезди скалния орел.

  • Струпешки манастир Св. Пророк Илия

    Струпешки манастир На около 4,5 километра западно от с. Струпец (област Враца) се намира Струпешкият (Тържишки) Манастир Св. Пророк Илия. Разположен е в северната част на рида Гола глава в Западния Предбалкан, в живописна местност на десния бряг на река Искър. Няма данни за годината на основаването му, но след падането на България под турско робство манастирът е разрушен. Възстановен е през 1824 от Димитраки Хаджитошев. От Гложенския манастир е извикан йеромонах Паисий, който става пръв игумен. Църквата е именувана „Св. Николай Чудотворец”. Манастирът е давал подслон и закрила на Апостола на българската свобода Васил Левски, както и на Никола Обретенов. Манастирът е горял 3 пъти, като през 1972 година са изгорели 2/3 от него. Унищожена е и стаята на Дякона, която не е възстановена.

    Днес манастирът е постояннодействащ. В широкия двор се намира малка еднокорабна, едноабсидна, старинна каменна църква с размери 4.95 х 7.39 м., с полуцилиндричен свод и малки отвори, притиснати от тежки каменни плочи. През 1991 г. до малката църква е построен нов храм.

  • Троянски манастир Успение Богородично

    Троянски манастир На десет километра източно от Троян, непосредствено до Орешака, в красива местност на брега на Черни Осъм, е разположен Троянският ставропигиален манастир “Успение Богородично”. За неговата ранна история няма достатъчно данни. По-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. Сведенията от една изгубена история съобщават, че негов основател бил неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил около Осъма малка дървена църквица “Рождество Богородично”. Историята на Троянския манастир през XVII-XIX в. е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите. Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби. През цялото си съществуване Троянският манастир бил локално средище за духовна просвета и грамотност. Още в средата на XVIII в. преди Освобождението, тук функционирало килийно училище. В манастира намирали убежище народните закрилници - хайдутите, а неколкократно в своята опасна дейност тук се подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски. Най-значителен паметник на културата в Троянския манастир е църквата “Успение Богородично”. Разположена е в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради. За украса на новопостроената църква троянските монаси поканили през 1847 г. един от най-известните и утвърдели се възрожденски художници - Захарий Зограф. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма. Освен произведения на живописта в музейната колекция на Троянския манастир се пазят много творби на приложните изкуства.

  • Чекотински манастир “Св. Архангел Михаил”

    Чекотински манастир “Св. Архангел Михаил” Манастирът “Св. Архангел Михаил” се намира в Ботевградската околия, в Лакавишкия рид от Западния Предбалкан край махала Чекотин. Оттам и името му – Чекотински. Съществува от времето на Второто българско царство. Храмът е паметник на културата. Намерен полурухнал, той е възстановен през 1820-1830 г. Особено ценни са храмовия иконостас – изписан от Тревненската школа и богато украсен, царските двери и иконите. Манастирът е посещаван от Васил Левски. На около 5 км западно е крепостта Боженишки Урвич, където е запазен прочутият надпис на севаст Огнян. През 1991 г. изгаря, но шест месеца по-късно е възобновен и разширен. Сега е постоянно действащ. Днес тук има изграден съвременен добре оборудван манастирски комплекс с нов параклис – място за венчавки и кръщенета.

  • Черепишки манастир

    Черепишкият манастир "Успение Богородично" е разположен на 29 км югоизточно от гр. Враца, в уникалното със своето многообразие на природни форми и забележителности Искърско дефиле на Стара планина. Датира от Второто Българско царство - построен е по времето на управление на Цар Иван Шишман (1371-1393 г.). Столетия той е обитаван от хора на писмото, преводачи и калиграфи, оставили ни такива безценни творения като Черепишкото евангелие от 16-ти век; Евангелието на монах Данаил, Книгата Апостолите на Яков (и двете от 17-ти век). През 1797 г. в "Успение Богородично" намира убежище св. Софроний Врачански. Черепишкия манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.

Страница 3 от 3