• Девически манастир "Покров Богоридичен" в Самоков

    През XVIII век на територията на Самоков е имало няколко метоха, принадлежали на светогорските манастири Зографски, Хилендарски и Иверски, на Рилския манастир, а също така и на някои от манастирите в Божи гроб. Това са били метоси-убежища на монасите-изповедници, които са обикаляли земите, за да събират помощи за своите собствени манастири, в които са живели и са се отдали на Бог.

    Един от тези метоси, който е един вид клон на Хилендарския манастир, е женският метох в Самоков. Той се нарича "Покров Богородичен" и носи името на Богородица, свързано с една голяма легенда. Вярва се, че преди векове Богородица разпростряла своя плащ над града и по този начин спасила от глад и разсипия Самоков. И заради това в нейна чест и като благодарност, хората направили метох "Покров Богородичен".  От тогава Богородица е покривителка на манастира, както и на целия град, а патронния празник на манастир "Покров Богородичен" е на 1 октомври, когато е празника Покров на Пресвета Богородица.

    В самото начало Девическият манастир е бил девическо монашеско общежитие. Но после една ярка българка озарила това място. Баба Фота приела монашески сан в Русия, разпродала своите имоти на Рилският манастир и към 1722 дошла в Самоков. След като пристигнала, тя обединила малобройната девическа общност и дълги години била игуменка на манастира "Покров Богородичен", чак до своята смърт през 1844 година.

  • Сарафската къща (Домът на Арие, Самоков)

    Сарафската къща, СамоковИсторията и името на Сарафската къща са свързани с еврейската фамилия Арие, чийто родоначалник, роден във Виена, се заселил през 1793 г. в гр. Самоков. Фамилната история на Арие е пъстра панорама на живота в Самоков през ХІХ в., когато в него живеят в отделни махали българи, турци, евреи, цигани и градът е притегателен център за заселници. Богатството и разкошът на тази предприемчива еврейска фамилия се отразили в няколко къщи и в строежа на Синагогата в града. Не е запазена т.нар. Голяма Сарафска къща със салон, където на дърворезбован балкон седял оркестърът, а по стените били изписани пейзажи на екзотични заливи с палми и силуети на далечни градове. От другите 4 къщи, строени през 50-ти и 60-те години на ХІХ в., е запазена една, която е наследила името Сарафска. Вероятно, както и другите, сегашната Сарафска къща е била разположена в обширен двор с водоскоци и цветни лехи и с остъклени кьошкове-зимни градини. Сарафската къща е отворена в момента като музеен обект. Срещу нея се намира Синагогата.