В западната част на Търновските височини река Негованка образува живописен пролом, известен с името Еменски каньон. Село Емен, чието име носи каньонът, е разположено в полите на Предбалкана на 20 км. западно от Велико Търново.

Каньонът дава началото на екопътека, която започва с пещера и завършва с приказния водопад Момин скок, висок 10 метра. Негованската екопътека е първата екопътека, построена на територията на България. През 1980 г. Еменският каньон и водопадът са обявявени за защитена територия. Над петдесетметровите отвеси, сводове, водопади и пещери са изненадваща гледка за равнинния терен, сред който се намира каньонът на реката. Дължината му е 950 метра. В неговото начало се разкрива входът на Еменската пещера, свързана с повърхността с естествен вход. Тя е дълга 3113 м и заема седемнадесето място в списъка на най-дълбоките пещери в България. В миналото е използвана последователно като гъбарник, като склад за узряване на сирене и като част от изградената над нея военна база.

                                                                                       

Кривус е крепост, разположена в южна България, в най-източната част на Източните  Родопи – Жълти дял, близо до село Башево. Тя е построена през 10 век, за да защитава района около течението на река Арда. Крепостта е разположена на малко възвишение на края на скален нос, на около 100 м над река Арда, което я правело почти непревземаема. Днес от крепостта има значителни останки. Крепостната стена в момента на места достига до 6 метра височина. Сравнително запазени освен това са бойниците и входът на крепостта. За крепостта има информация в някои византийски хроники. При археологическо проучване на останките са открити монети и християнски символи. Има следи от останките на църква, която е била разположена в центъра на двора. Открити са също и множество оръжия. Близо до Кривус се намира и средновековната крепост Патмос.

Тракийското светилище Орлови скали се намира на около 3 км южно от Ардино. Този паметник на древнотракийската култура е уникален за нашата страна. Поради големия наклон на местността от различните страни височината на скалата не е еднаква. От западната страна тя е най-висока - 30 метра, от север и юг - около 25 метра, от изток - 10-12 м. На недостъпно място в скалите са издълбани от човешката ръка повече от 100 скални ниши. Най-много ниши - 55, се намират на западната страна. От южната страна те са 35, от северната пет, от източната, която е достъпна, има 5-6 разрушени. При подреждането им не е спазена никаква закономерност. Формата на всички е трапецовидна докато размерите им са твърде различни. Най-голямата е с размери: височина - 70 см., ширина в основата 34 см., в горния край - 20 см., а в дълбочина навътре - 34 см. Тези ниши принадлежат според някои автори на одрисите и датират още от І хилядолетие преди новата ера. Те са имали култово предназначение. В скалните ниши са били поставяни култови съдове при тържества. Светилището е обявено за паметник на културата.

Град Кресна (4600 жители) е разположен от двете страни на международния път Е-79, в Югозападна България, намиращ се в Област Благоевград, административен център на Община Кресна. Преди града, на живописен завой на река Струма, се намира паметникът на загиналите в Кресненско-разложкото въстание (1878 г.). На преминаващите правят впечатление храм-паметникът „Свети Иван Рилски” (от дясно на пътя), приятният център и пясъчните сипеи Мело, които се издигат като гигантско ветрило на изток- североизток, а в дълбочина- величествения хребет на Пирин. В града се намират множество шивашки фабрики. Силно развито е земеделието. Центърът на град Кресна е малък, добре уреден, с приятни и свежи фонтани.

                                                                 

В Пирин се намира красивата курортна местност Синаница (Сини връх), през която минава и популярния пешеходен маршрут към едноименните хижа и езеро, едно от най-красивите в Пирин. Село Влахи близо до Кресна покорява посетителя с невероятната си природа и пасторална идиличност. Край Влахи, в село Ощава и в местността Градешка баня се намират известни с лековитостта си минерални извори. В Малешевска планина, по долината на Брезнишка река, се намира царството на вековните чинари. На хълма над село Брезница, на мястото на стар манастир, е построен манастир „Свети пророк Илия”.

От двете страни на Струма се намира приказният резерват „Тисата”- най-голямото находище на дървовидна хвойна на Балканския полуостров, което се оглася от над 100 вида птици.

Останките от античния град Нейне (край село Долна Градешница) и от средновековния манастир „Св. Св. Козма и Дамян” (край с. Влахи) говорят за вековната история на района. Във всяко едно от населените места в общината има интересни за посещение църкви. Най-старата, „Света Богородица”, е в село Влахи и датира от 1750 г.

Намерените археологически находки свидетелстват, че районът е бил населен още от древността. Има предположения, че тук се е намирал град Александрия - първият град, построен от Александър Велики, чието име носят над 60 града в различни части на света. Селището възниква след 1926 година като Гара Пирин. През 1978 година е обявено за град и преименувано на Кресна, а дотогавашното село Кресна - на Стара Кресна. Историята на града е пряко свързана с Кресненско-Разложкото въстание, което избухва на 5 октомври 1878 г. в резултат на несправедливото разделяне на България след Берлинския конгрес. Въстанието е краткотрайно и неуспешно.

При направа на военни окопи през 1950 г. на околните височини в северозападната част на селището, войници изкопават голямо златно съкровище, но какво е представлявало и каква е съдбата му, е неизвестно. Открита е и каменна плоча от строеж. Южно от златното находище са открити два зида от постройка, изградена от необработени камъни, споени с хоросан, като разкритата част на зидовете е имала широчина 70 см.