Как се прави Еленски бут

Много хора живеят в заблудата, че известният Еленски бут се прави от еленско месо. Всъщност това не е вярно и този вкусен деликатес взима името си от китното балканско градче Елена, където се произвежда от най-обикновени прасенца. Това, което е необикновено при него не е източникът на месото, а технологията по която се приготвя, както и климатичните особености на региона. Твърди се, че специфичните въздушни течения, които преминават през Еленския Балкан са тайната “съставка”, която позволява на месото да се консервира по правилния начин и така да придобие неповторимия си вкус и издръжливост. Това е може би причината този деликатес да се произвежда успешно само в този регион на България и никъде другаде. Мнозина са се опитвали да пренесат технологията на други места, но досега не са успявали.

Еленски бут рецепта

Ако все пак искате да си изпробвате късмета, ние сме се погрижили да ви разкажем подробно как точно се приготвя този специалитет. За целта отскочихме директно до град Елена, за да разпитаме местните майстори каква е тайната на добрия Еленски бут. А междувременно успяхме да се разходим и сред изключително интересни и богати на история местенца, които всеки българин трябва да види поне веднъж в живота си. Ако искате да разберете кои са те, прочетете нашия разказ за разходката ни из Елена.

Майсторлъкът по приготвянето на еленския бут се предава сред местните жители от поколение на поколение. Еленчани дори си имат Празник на Еленския бут, който тази година (2019) ще се проведе в периода 15 - 17 Ноември. По време на него можете да наблюдавате демонстрация на живо как точно се е приготвял този деликатес.

Прасето се коли през зимата, когато в Балкана е доста студено. Затова преди да започнат обработката му, домакините черпят майсторите касапи с греяна ракия, баница и топла пилешка супа. Обикновено прасето, предназначено за направата на Еленски бут се колело по Коледа, затова го наричали Коладник. То се пърли в трап, като се смята че най-хубава жар ставала от три вида дървета: габрови, букови и дъбови. След пърленето прасето се разфасова по специален начин, така че да се запази добрия вид на бутовете и рибиците (от които пък се прави популярното филе Елена). Според местните майстори Еленския бут ставал най-вкусен когато прасето е хранено само с букова шума и е пило само кладенчова вода.

Опърлените бутове се осоляват и се нареждат в голяма дървена каца, наречена постав. Реди се бут върху бут, разделени с по 2 пръста сол и така докато се напълни, а най-отгоре се слагат и осолените рибици за филе Елена. В постава месото престоява около 40-50 дена, а според някои хора - цели 90.

След като мине периода на престояване, бутовете и филетата се вадят от постава и се измиват със сок от кисело зеле. Филетата се поръсват с черен пипер и чубрица. После всичко се окачва на греди, за да съхне. Около тях се слагат т. нар. “мухарници”, за да ги предпазват от насекоми.

След няколко месеца Еленският бут вече е готов за консумация. Еленчани твърдят, че той може да изкара 1-2 години на открито, без да се развали. Дори през най-големите летни горещини отрязаното парченце от бута винаги е свежо и стегнато, с приятен розов цвят. Всичко това се дължи на специалния климат и въздух в района.

Еленският бут е отлично мезе за червено винце. А освен за мезе, той се ползва и като добавка за много традиционни гозби - гювеч, боб чорба, запечен с картофи и т.н. А вие пробвали ли сте някога да си направите такъв в домашни условия?