Екскурзии.com > Пътеписи > Пътуване

Пътуване

Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

      Колко вида пътуване може да има? Задавам си този въпрос, заради мислите, които нахлуват, когато "разглеждам" тази дума.  Кое по-напред.
      Пътуването към себе си, в патос, било смешен или противен за някой страничен наблюдател; в проза, която рисува пустиня в душичката ти или най-добрия вариант - в свободен полет, ама нагоре. И още куп подобни нюанси. Обаче днес не ми се получава пърхането с крилца, пък и не ми се задълбава във вътрешните пластове на егото. Само това ми липсва...
      Днес си припомням истинското пътуване. От точка А до точка Б. С куфар. За удоволствие. На непознато място. Този вид пътуване за мен е като въздуха - основен елемент, който ме зарежда за живот. Това монтира усмивка на лицето ми в ден като днешния, когато се чудя как допускам злободневни гадорийки да ми изсмукват силите. Е, може би е като въздуха за китовете хахаха - една глътка за дълго време... Мда, поне веднъж на всеки 12 листа от календара някъде по-далеч. Без екскурзовод и без преводач. Обичам онези моменти, в които намирам картата на избраното място и проучвам къде ще оставя невидими стъпки. Те са като нишки във времето между красотата, сътворена природата или от други хора и един безбрежен океан на моята собствена, вечна свобода...
       Гората отстъпва на постепенно оголващ се пейзаж. Далечен връх. Скали и въздух, труден за дишане. Почти си птица, високо над бита. Краски -  според  любимия сезон - зелено или пък искрящо бяло.
       Град. Погледът се храни с прекрасни символи от камък и метал, надживели вековни империи и безкрайни реки от човешки съдби. Модернистични сгради в конфликт с естетиката, дали ще ви виждат очи след стотици години и с претенциите си за технология ще избегнете ли заводите за рециклиране? Съмнявам се...
      Хоризонт. Убийствено синьо море, цветът и ароматът ти изтриват всяка излишна мисъл. Малко пясък в обувките, който с нежелание изсипвам дни след завръщането си.
      Това е пътуването, кръв във вените, батерия за живот.
      Ще постоя за известно време тук, докато правиш неуспешни опити да ми се качиш на главата отгоре, до следващия самолетен билет.

Снежанка Алексеева

Коментари

Име *
E-mail (за потвърждение и отговори)
Код   
Изпрати