Warning: A non-numeric value encountered in /home/scheyz1g/public_html/ekskurzii.com/plugins/system/helix3/core/helix3.php on line 490

Warning: A non-numeric value encountered in /home/scheyz1g/public_html/ekskurzii.com/plugins/system/helix3/core/helix3.php on line 490

Warning: A non-numeric value encountered in /home/scheyz1g/public_html/ekskurzii.com/plugins/system/helix3/core/helix3.php on line 490

Warning: A non-numeric value encountered in /home/scheyz1g/public_html/ekskurzii.com/plugins/system/helix3/core/helix3.php on line 490

    Троян - градчето в пазвите на Сребърната планина

    alt

    Троян е разположен по терасовидните брегове на река Бели Осъм в северното подножие на Средна Стара планина. Намира се на 36 км южно от Ловеч. Оттук започва изкачването на прохода Троян – Кърнаре. Намиращ се почти в центъра на територията на страната, това е приятно кътче за кратка екскурзия и отмора.

    Следите на първите заселници по поречието на Осъм, където се простира днес градът, се губят далеч назад във времето – в края на 14-и и началото на 15-и век. Мястото възниква като попътнопроходно селище около древния Траянов път, дал най-вероятно и името му. Като селище се появява върху картата на френския картограф Никола Сансон в 1648 г. с името Траянак. На същото място с кръгче и кула селището е обозначено и върху картата на италианеца Джакомо Кантели да Виньола през 1689 година. Надписът отново е „Trainac" до Ossan, която извира от „Monte Argentaro o di Castegnas e Catena del Mondo ot. Asmus Mons." В превод на български звучи така: „Сребърната планина или планината на Кестените, Световна верига, някога наричана Хемус планина." Това са първите писмени сведения за града.

    Археолозите обаче откриват и други. Впечатляващ обект е римската крепост Состра, разположена по трасето на военния път Ескус – Филипополис. Изграждането й започва в средата на 2-и век, претърпява три строителни периода, свързани с разрушенията, нанесени й от готските племена през 3-4 век, за да бъде окончателно разрушена от хуните през 5-и. Состра заема средищно място сред трако-римските селища в долината на Осъм. При археологическите разкопки са проучени части от укрепителната система и сгради във вътрешността – щаб на военните части, склад за зърнени храни, жилище на командващ офицер, войнишки бараки и късноантични жилищни постройки, долепени до крепостните стени. Извън крепостните стени археолозите са проучили надгробни могили, римски мавзолей, раннохристиянска църква, стопански сгради, трасе на римския път и светилище на тракийския конник. Днес развалините на укрепения военен лагер могат да бъдат разгледани в землището на село Ломец, по шосето Ловеч – Троян.

    В годините на османското нашествие градът става пристан за бежанци от Тракия, Родопската област, Дунавската равнина, дори чак от югозападните райони на Балканския полуостров. Преселниците заедно с местното планинско население формират облика на селището в края на 18. и началото на 19. век - селище с бързо развиващи се занаяти. Статут на град Троян получава в 1868 година.

    Основа за развитието на занаятите в Троянския край е ферманът на султан Мустафа III Хан от 1773 г., който дава правна основа за развитие на занаятчийството. Предприемчивите троянци организират професионални сдружения – руфети и еснафи. От поменика на Троянския манастир се вижда, че още в 1812 г. в Троян има 11 руфета: орашки, кираджийски, арабаджийски, джелепски, ковашки, мутафчийски, терзийски, бояджийски, долапчийски, овчарски и пастирски. По-късно към тях се присъединяват майсторите обущари, грънчари и медникари.
    Водещ в регистъра на занаятите е грънчарският занаят, възникнал в махала Грънчар на село Терзийско и разпространил се не само в околните села, но достигнал до Лудогорието, Русе, Варна, София, дори прехвърлил на юг Балкана. Причини за бурното развитие на троянската керамика са пластичните глини в района, изобилието на дърва за изпичане на съдовете, голямото пазарно търсене и не на последно място майсторството на троянските грънчари, извайващи съдове с изчистена форма и богата декоративна украса.

    Палитрата от практикувани занаяти става повод и за откриването в Троян на единствения по рода си в страната специализиран Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства (1962). Разположената в 10 зали музейна експозиция представя народните художествени занаяти - керамика, дървообработване, металообработване, народен текстил, в историческото им развитие като инструментариум, форма, функции, декоративни системи. Изграден в първата построена след Освобождението обществена сграда  (1881), с множеството си макети и възстановки, Музеят на занаятите хвърля мост от миналото към настоящето и дава посоки за бъдещето на народните художествени занаяти.

    В съседство в единствената оцеляла от башибозушкия пожар в 1877 г. сграда (турския конак) е уредена експозиция „Възраждане." Чрез снимки, графики и вещи се проследява икономическото развитие на града учебното и културното дело, хайдутството в района, дейността на троянския революционен комитет, основан от Васил Левски, участието на троянци в Новоселското въстание от 1876 г. и в Ботевата чета. Естествен епилог на експозицията е зимното преминаване на Троянския проход от руските войски на генерал-лейтенант Павел П. Карцов, помощта на местното население и участието на троянци в Българското опълчение. Централно място в експозицията заемат макетите на няколко емблематични сгради от епохата на Възраждането – взаимното училище, „жълтото" училище, впечатлило дори Феликс Каниц при посещението му в града, църквата „Св. Параскева", построена още в 1835 г., ханът на Васил Спасов, където е основан Троянският революционен комитет и многократно е отсядал Апостолът Левски.

    На втория етаж е подредена експозиция от художествени творби на петима троянски художници – живописно продължение на спомената  история... Впечатляващи са платната на Петър Хаджиев, Иван Шошков, Иван Пеевски, Пенчо Балкански, Бочо Донев...
    Официален дом за творбите на десетките троянски художници е галерия „Серякова къща". Повече от 20 години съществува Дружеството на троянските художници. Десетки са имената на местни и гостуващи творци, изложили произведенията си по стените и в залите на галерията. Стотици са изложбите...

    В пространството на централния площад са ситуирани няколко паметника на видни личности, свързани с града – генерал-лейтенант Павел П. Карцов, Захари Стоянов, Иван Хаджийски, Димитър Икономов – Димитриката.

    И ако разходката ви е започнала с посещението на културни и исторически забележителности, глътка свеж планински въздух можете да вдишате, разхождайки се в парка „Капинчо", прегърнал от изток града. Ако решите да нощувате в хотела, намиращ се на това чудно местенце, ще ви събуди птичата песен и шумът на листата... А следващия ден можете да посетите Троянският манастир – трети по големина в страната,

    Природонаучният музей в село Черни Осъм, Изложението на народните художествени занаяти в село Орешак... Да се разходите из хладните дебри на Балкана или да се потопите в минералните басейни на Шипково и Чифлик...


    (c) Автор

    © 2004 - 2016 Ekskurzii.com. All Rights Reserved.

    Please publish modules in offcanvas position.