Вход към Подземното царство от Дяволското гърло

    От време на време ми минават някакви странни мисли в ума, като например, защо най-големите забележителности от нашата красива родина се намират в Родопите? Не че завиждам, ама така някакси би било добре и ние в Централна България да си имаме нещо невероятно като една свястна пещера например. Аз обичам да се свирам в разни дупки, не знам това е по-силно от мен и често съм изненадвала съпружеското тяло с желания като да отидем в най-дълбоката дупка или да поразгледаме “камънаци”, както той се изразява.

    Както много праволинейни хора, които обичат да гледат в настоящето и бъдещето, и той не може да разбере какво толкова му е интересното на миналото. Ами че нали си е минало, за какво ти е да го знаеш? Да, но ако не знаеш миналото си, тогава как ще живееш в настоящето? Така смятам аз. И тръгваме да изследваме най-голямата пещера в наш'та китна родина – Дяволското гърло. За пръв път ще я посетя и започвам да се чудя, дали наистина е дълбока, колкото тази част от сатанинската анатомия, та носи това наименование?

    За незапознатите, като мен в началото, Дяволското гърло се намира в покрайнините на с. Триград, което пък се е сгушило уютно в полите на Родопите, отцепило се от съвременната ни цивилизация. Там може да се насладите на чудесна почивка – тихо, спокойно и сред красотите на природата. Почти не ви се тръгва след това за шумотевицата на големия или дори и малкия град.

    Както научи моето любознателно същество, името на пещерата са я дали местните хора. В основата на пещерата, Триградската река, дала и името на селото, губи полите си, в тъмните и незнайни бездни на пещерата. Тя прекосява цялата пещера. От другата страна, където се намира изхода на “Гърлото” излиза и реката. Нашите предци няколко пъти си направили експерименти и пускали различни предмети от едната страна на реката, чакайки да излязат от изхода. Нищо, обаче влязло в пещерата през реката, не е излизало – нито дори големи предмети като откършени дървета от скорошна буря и др. Нищичко. Това навело хората на мисълта, че има нещо дяволско в цялата работа, и нарекли пещерата Дяволското гърло. Това обаче е само една от легендите.

    Пещерата е едно невероятно творение на природата и времето, доказвайки ни за пореден път, че има неща, в които човекът не може да победи. Версията за произхода й е, че се е образувала в следствие на пропадането на земни пластове. Тя е пропастна пещера.

    Основната част на Дяволското гърло е голяма зала, в която се намира и най-високият подземен водопад на целия Балкански полуостров, който си заслужава да се види на всяка цена. Това е нещо, което никога няма да забравите – шума на бучащата вода, силата на водата, която хилядолетия наред е дълбала, докато се образува пещерата. Водата и времето са образували пещерна зала, в която може да се побере катедралата Александър Невски.

    Още от входа на пещерата ще ви посрещне скално образувание на дяволска глава, която също има своята роля в кръщението на пещерата. Главата се намира малко преди входа в Бучащата зала, където е и водопадът. Второто скално образование е на мъж, в античен стил, който впечатлява с големите си размери. Той е изсечен в скалата в самата Бучаща зала. А точно преди да излезете отново на дневна светлина, по витите стълби може да видите малък олтар на Света Богородица, издълбан в малко изворче, където много вярващи или не чак толкова вярващи, оставят по монетка и отправят молитва за благополучие и късмет на близки и роднини.

    Има една тракийска легенда, която твърди, че именно оттук Орфей слиза в подземното царство, на Хадес, за да спаси любимата си Евредика.

    Можем да говорим толкова много за необятността и красотата на природното ни богатство на Дяволското гърло. Но никога няма да можем да опишем всичко. Затова ще ви кажа само, че бих ходила там всяка година по няколко пъти, това е мястото, което ме кара да се замислям за живота, и което ме кара да вярвам, че съм се докоснала до мистичното, подземното царство. За момент даже си помислих за Фауст. Защо? Ще трябва да го посетите, за да разберете.