Африка

    ekskurzii-315160102_823e71ea62Сахара е последната граница с познатия свят. Тук маските падат и човешката душа се взира в себе си, заслушана в особената песен на пясъка, която местните наричат "песен на джиновете."

    Да се озове внезапно сред поглъщащата шумовете местност е истинско  предизвикателство за съвременния човек, привикнал към високите децибели. На всеки, осмелил се да пристъпи в нейните владения, тя предлага необятно и мистично чувство - говорещата тишина. Тук липсват звуците на суетата. Тук няма пътища, няма ги кипящият поток от хора, клаксоните на автомобилите, кучешкият лай и пърхането на опиянени от живота гълъби. Единствено говорещата, изпълнена със сенки тишина... Няколкото дни в Сахара ще ви се сторят магически, досущ като в друга реалност, в която сте попаднали по време на дълъг и поглъщащ сън.

    Водачите, които обикновено са бербери, и до днес поддържат живи своите традиции, романтиката и историята на средата, в която живеят. След като прекосите с джипа просторните участъци, осеяни с горещи пясъци; след като се порадвате на златистите дюни, движещи се тъй неосезаемо и шепнещи по начин, доловим единствено в условията на пълно съзерцание, отдаване; когато преминете през всичко това, гледката на оазиса ще ви се стори като истински мираж. Разходките в пустинята се правят предимно рано сутрин заради високите температури, които нажежават пясъците като разтопен метал с напредването на деня.

    Град Малабо е столица на Екваториална Гвинея. Разположен е на северния бряг на остров Биоко (бивш Фернандо Поо) по ръба на потънал вулкан. Макар и малко за една столица, населението бързо нараства, като в момента то се равнява на 100 000 души.


    По време на масираната колонизация на Африка, през 1827 година, Малабо бива открит от англичаните, които го вземат от испанците един вид под наем. Тогава Малабо става английска колония. Пристанището е кръстено Порт Кларанс, използва се като морски пост в усилията да се прекрати търговията с роби. Започват да се заселват тук и наскоро освободени роби, дори още преди да се основе известната колония на освобените роби Сиера Леоне.


    Когато островът е върнат под цялостен испански констрол, Малабо е преименувано на Санта Изабел. Предпочетен е за столица през 1969 г., като до този момент главен град на Екваториална Гвинея е град Бата, преименуван е Малабо през 1973 г. като част от кампанията на президента Франсиско Масиас Нгуема за преименуване на европейските топонимически имена с „автентични" африкански.

    Град Лусака е столица и най-големия град на Република Замбия. Местоположението на Лусака е на около 1200 м надморска височина и заема площ от над 360 км². Населението бързо увеличава своя мащаб. През 1981 наброява 600 000, а в началото на 21-ви век 1 773 300 жители (с предградията), 1 265 000 жители (градска част).


    От гледна точка на основаване, Лусака е нов град. Преди Замбия да носи това име, тя се е наричала Северна Родезия и е била английска колония. Центърът на тогавашна Замбия е бил град Ливингстън. Но редица неудобства са наложили неговата смяна. Ето защо англичаните избрали за нов център на колонията, сравнително малкия и млад град Лусака, който се намира в централната част на страната.
    Изграждането на Лусака започва през 1931 г., четири години по-късно тук се премества и колониалната администрация. 34 години по-късно, на 24 октомври 1965 г., Замбия вече е независима република, а Лусака е нейна официална столица. Столицата бързо се развива като главен административен, политически, научен и образователен център на младата република.


    Най-известната улица е "Кайро роуд" е главна търговска улица на която са разположени множество търговски центрове като „Ню Сити Маркет" и „Камвала Маркет". Част от града са кварталите Матеро, Кабавата, Чилендже, Мадрас, Манда Хил, Нордмийд (познат с нощния си живот), Олимпия парк, Роудс парк, Рома, Торн парк и Удландс. Лусака ще е домакин на Общоафриканските игри през 2011 година. Болестта СПИН е един от най-тежките проблеми както на града, така и на страната.

    Град Банги е столицата и най-големият град на Централноафриканската република. Мнозинството от населението на тази страна живее в западните дялове на държавата, близо до Банги.

    Самият град е на северния бряг на река Убанги, като поредицата бързеи на реката спират какъвто и да било воден транспорт. Реката отбелязва границата между Централноафриканската република и Демократична република Конго. На другият бряг на река Убанги, противоположно на град Банги, се намира град Зонго, който е град от република Конго.

    Центърът на град Банги е в близост до самият бряг на реката, и там може да се насладите на такива забележителности, като голямата триумфална арка посветена на Бокаса, Президентския дворец и централното тържище.

    Столицата е основана през 1889 година, като тогава местността е била част от френската колония Горен Убанги. По-късно колонията се преименува на Убанги-Шари, част от Френска Екваториална Африка.

    Университетът на Банги, основан през 1970 година, има около 2 900 студенти и е монополист в неземеделското факултетно образование в Централноафриканската република.

    Град Асмара е столичният град на африканската държава Еритрея. Столицата води началото си от четири малки села още през далечния 12-ти век. До XIX век, Асмара е малък град с население от около 150 души, след което обаче следва възход и се разраства до голям етиопски районен административен център и населението се увеличава до 2000 души. На по-късен етап, около 1900 година, Асмара е обявена за столица на италианската колония Еритрея. В началото на ХХ век е създадена железопътна линия, свързваща града с морето. През 30-те години италианците променят облика на града, като построяват много сгради в италиански стил.


    По времето, когато се води войната за независмост на Еритрея, Асмара е с ключово значение. Това е така тъй като тогава етиопската армия е ползвала летищата на града за своите оръжейни доставки от други страни. Асмара е и последният град, който еритрейските бунтовници превземат.


    Много често местни и туристи, наричат Асмара Малкият Рим, заради това, че по неговите улици може да видите значителен брой сгради и улици в италиански стил. Има много хубави колониални имения и вили. Централната част е построена само за шест години - в периода 1935-41 година. Съвременният град Асмара в голяма степен е плод на усилията на италианския диктатор Бенито Мусолини и неговата идея да създаде втори Рим и Римска империя на територията на Африка. За негово съжаление, след като Италия губи войната, идеята пропада. Но въпреки това днес Асмара има един уникален изглед – едно малко островче европейска история, сред африканските джунгли.


    Сгради, които се считат за забележителности на Асмара, и които си струва да видите, ако отидете на екскурзия, са Еритрейският Национален Музей, голяма православна катедрала и две католически катедрали, няколко сгради в стил Кубизъм и много неокласически здания. Градът се отличава с широки озеленени булеварди и с много място за бъдещо развитие.

    Страница 1 от 9