Делтата на Дунав

Това е уникален природен феномен, биосферен свят с неповторимо по сила въздействие, разположен по границите на Румъния и Украйна. Дълга е 75 и широка 65 км. Площта й е над 3400 km ².

Дунавската делта е блатиста и осеяна с гъста мрежа от ръкави на реката и езера. Начало на делтата слага разделянето на Дунав на два основни ръкава - Килийски и Тулченски. Килийският ръкав протича през Одеска област, като по неговото протежение е образуван отделен украински биосферен резерват. Тулченският от своя страна 17 км. по-надолу по течението се разделя също на два ръкава - Георгиевски и Сулински, които се вливат поотделно в Черно море.

Заради застрашеността на дунавската делта от унищожаване са изградени два корабоплавателни канала които я заобикалят - румънски и украински. Целта е да се опази уникалния биосферния резерват и природа в делтата на Дунав, които са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Преди няколко хилядолетия територията на сегашната делта е представлявала плитък черноморски залив. На римските карти отпреди 2000 години град Егискус (днес Тулча) е отбелязан съвсем близо до Черно море, а днес е на 70 км от морето. Така е било по времето, когато в Томис е изпратен на доживотно заточение римският поет Овидий. Херодот и Полибий съставили географски карти на трите ръкава, а Клавдий Птоломей през II век - карта с географски координати, която служела на лоцманите от гръцкото търговско пристанище Истър. Страбон говори за седем устия на Дунав, най-голямото от които служило за пътуване нагоре по реката. Остров Певки (Певка) е свързан с битката при Онгъла, както и с една от битките на Александър Македонски.

Една трета от делтата е суха земя образувана от речни наноси. Най-много тиня реката носи по Килийския ръкав, затова в този участък делтата навлиза в морето по 7-8 метра годишно. Върху сушата, на която се пада една трета от делтата са двата участъка  Летя и Караорман (от турски: черна гора). Това е своеобразна дунавска джунгла с над 50 вида дървета и храсти, обвити с лиани, хмел и шипка. Тук гнездят соколи, морски безопашати орли, дроздове и славеи и се въдят лисици, зайци, еноти, рисове и дори  глигани и вълци, а във водата видри, норки, ондатри.

От дърветата най-разпространени са бяла топола, бяла и пурпурна ива, дъб, липа. Един горски кът се нарича Валя Нукарилор - долина на орехите. Географията на делтата вълнува като поезия, защото цифрите надминават и най-богатото въображение.  Приказното ветрило е най-младата суша в Европа и най-голямата площ на земята, покрита с тръстика. Тук е установено местообитанието на 110 вида риба, от които 36 са уникални.В Дунавската делта се лови половината от рибата в Румъния. Особено ценни са есетровите риби - есетра, моруна, пъструга, чига. От моруната се вади скъпия световен деликатес - черен хайвер. Румъния и Русия са главните износители на хайвера. Между другите видове риба срещащи се тук са шаран, сом, щука, бяла риба, вретенарка, лин, червеноперка, косат, костур и много други. Между ръкавите Сулински и Свети Георги (Георгиевски) се намира най-просторният плаж в Румъния, който е дълъг 30 км и широк 20 км.Дунавската делта е рай за пернатите. Никъде другаде по света няма събрани на такава площ 250 вида птици. От тях 180 са европейски, а 70 вида - прелетни, идващи от Африка и Азия -  от Египет, Судан, Иран и Индия. Делтата се пресича от 45-ия паралел северна ширина, което е точно на половината от разстоянието между Северния полюс и Екватора. Това е естествена среда за гнездене на птиците, и база за почивка на други пернати във възела на пет въздушни прелетни пътя: Понтийски, Сарматски, Кавказки, Европейски и Карпатски. За много птици делтата е "депо"и служи за попълване на хранителни запаси, за възвръщане на силите, за почивка, за хоспитализиране на болни и ранени, приют на застарелите, чийто трупове  по-късно ще станат храна за лешоядите.В местността Върлина, гнездят лебеди, а в езерата Лумина и Рошу има гнезда на пеликани и чапли. Кормораните са заели   места в  Пърдина, Кришан и Махмудия. Навсякъде се срещат диви патици, саблеклюни, рибари, ибиси, щъркели и чапли.

В резервата на делтата има площи, в които водата е гъсто покрита с листа и цветове на бели и жълти лилии, създаващи впечатление не за водно пространство, а за ливада. Усещането от свистенето на вятъра в тръбите на тръстиките, пурпурните залези, птичия глъч, рибарските керхани (рибарски бази), лодките, мрежите и самите рибари с дълги бради и сламени шапки, създават впечатление за приказка, за този, които ги види. Вятърните мелници в периферията на делтата бележат нейния край. Най-неподатливо на описание е уханието на водата, мирисът на влажна земя, на мента и други уханни треви.

Дунавската делта е прекрасно природно творение, своеобразен тържествен финал на Дунава преди неговия край. Това е впечатлението за делтата, но да се опише видяното е трудно. Шведският писател Пер Олаф Екстрьом, голям познавач на  делтата, пише за нея: Да се опише е невъзможно. Идете и я вижте със свои очи.