Светилището край Сунио, Гърция

Светилището край Сунио е едно от най-важните в Атика. Мястото е било обитавано още в праисторически времена. Полуострова е бил населен от рибари и земеделци, а останки от техните постройки могат да се видят и днес. В архаични времена е бил заобиколен от крепостна стена дълга повече от 500 м. Всъщност това е бил източният форпост на Атина, огромна наблюдателница с изглед в три посоки и на десетки километри. „Сунион Хирон” (Светилището край Сунио) за пръв път се споменава в „Одисея” като място, където Менелай спира на връщане от Троя, за да погребе своя другар Фронт Онеторид.

Находките от VII в. пр. Хр. са многобройни и доказват съществуването на организиран култ на две места от полуострова – на южния край, където е бил храмът на Посейдон; и на 500 м северно от него – светилището на Атина.

В храма на Посейдон, останките от който виждаме днес, е построен около 440 г. пр.н.е., върху руините на храм, датиращ от архаичния период .. Той е кацнал над морето на височина почти 60 м. Размерите на колонадата са 13,47 на 31,12 метра. Колоните са 16 в съответствие с архаиката, а не 20 както е обкновено в класическият период. До нас са достигнали само девет колони от перистела на южната фасада, две от северната и една от притвора. Запазени са остатъци от фриза, като сюжетите се идентифицират като битката на кентаврите с лапидите, битката на Тезей с Минотавъра и гигантомахията. Намерени са и няколко статуетки от вътрешноста на храма. Н а мястото на светилището се намират и две колонади, пропилей и стени. На нос Сунио има следи и от храм на Атина, от който са останали само основите и един капител от колона.