Европа

Светилището край Сунио, Гърция

Светилището край Сунио е едно от най-важните в Атика. Мястото е било обитавано още в праисторически времена. Полуострова е бил населен от рибари и земеделци, а останки от техните постройки могат да се видят и днес. В архаични времена е бил заобиколен от крепостна стена дълга повече от 500 м. Всъщност това е бил източният форпост на Атина, огромна наблюдателница с изглед в три посоки и на десетки километри. „Сунион Хирон” (Светилището край Сунио) за пръв път се споменава в „Одисея” като място, където Менелай спира на връщане от Троя, за да погребе своя другар Фронт Онеторид.

Находките от VII в. пр. Хр. са многобройни и доказват съществуването на организиран култ на две места от полуострова – на южния край, където е бил храмът на Посейдон; и на 500 м северно от него – светилището на Атина.

В храма на Посейдон, останките от който виждаме днес, е построен около 440 г. пр.н.е., върху руините на храм, датиращ от архаичния период .. Той е кацнал над морето на височина почти 60 м. Размерите на колонадата са 13,47 на 31,12 метра. Колоните са 16 в съответствие с архаиката, а не 20 както е обкновено в класическият период. До нас са достигнали само девет колони от перистела на южната фасада, две от северната и една от притвора. Запазени са остатъци от фриза, като сюжетите се идентифицират като битката на кентаврите с лапидите, битката на Тезей с Минотавъра и гигантомахията. Намерени са и няколко статуетки от вътрешноста на храма. Н а мястото на светилището се намират и две колонади, пропилей и стени. На нос Сунио има следи и от храм на Атина, от който са останали само основите и един капител от колона.

Монемвасия, Гърция

Монемвасия е средновековен град в Гърция, разположен на малък полуостров, край бреговете на Пелопонес, на 97 км югоизточно от Спарта. Подобно на Гибралтар, Монемвасия някога е контролирал морските брегове между средновековна Западна Европа и Леванта. Вътре в укрепения град къщите и византийските църкви са все още обитаеми и са свързани с един дълъг, тесен павиран път към град Герифа на континенталната суша. Заможни гърци са възстановили някога разрушаващите се развалини и са ги превърнали във ваканционни къщи, но извън сезона Монемвасия е почти безлюдна, а мрежата от тесни странични улички - понякога широки, колкото да се разминат двама души - остава самотна. Целогодишно има ферибот или кораб с подводни криле от Атина.

Тук е живял и творил големият гръцки поет Янис Рицос.

Солун, Гърция

Солун (Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина. Той е главен град на географската област Македония и административен център на област Централна Македония. Населението му е 363 987 души (2001 г.), а заедно с предградията - около 800 хил. души. Включен е в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Център е на Солунската епархия на Гръцката православна църква. В него се намира катедралата "Непорочно зачатие на Дева Мария", която е седалище католическия Солунски апостолически викариат. Тя е разположена на около 230 км от София.

Метеора, Гърция

Метеора  е местност в Гърция, в която се намира група от 7 действащи манастира, построени на върховете на труднодостъпни остри скали, приличащи на игли. Те се извисяват  на 400 метра  височина над Тесалийската равнина, централна Гърция, на 70 километра западно от Лариса. От седемте манастира отворени за посетители са шест.

http://www.youtube.com/watch?v=mnbEoXaM3MU&

Острите игли на Метеора се издигат в североизточната част на плодородната Тесалийска равнина в полите на планинския масив Пинд. Има доста теории за геоложкия произход на тези каменни образувания и най-вероятната е, че  преди около 60 милиона години, по време на Терциера,  днешната Тесалийска равнина е била дъно на обширно езеро, оградено с планини. Многобройни потоци са се вливали в езерото и са отлагали наносен материал по склоновете му. След гигантски катаклизъм водите му са се оттекли в морето. Потоците отмили по-меките наноси и формирали скалите на Метеора. Действително, на пръв поглед монолитните формации са изградени от плътно споени обли речни камъни с всевъзможни размери.

През 11 век вещерите на Метеора били заселени от християнски отшелници. В края на 14 век, по време на османското нашествие, гръцките монаси построили манастири по върховете на естествените скални укрепления. До тях се стигало с помощта на въжени мостове, подвижни стълби и стъпала, вдълбани в камъка. В района са съществували двадесет и четири манастира. Днес са останали само седем действащи, но единият е закрит за посещения на туристи. Метеора е в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.

Метеора е разположена на 240 км югозападно от Солун на пътя Солун-Катерини-Лариса-Трикала-Панагия. В непосредствена близост до нея се намират селищата Каламбака и Кастраки. Те се използват като изходни точки за туристически обиколки в района. В тях има множество хотели и квартири под наем, както и няколко къмпинга. В манастирите е забранено да се влиза с къси панталони, а жените трябва да са с дълги поли и покрити рамене (за тази цел се раздават дрехи и шалове за временно ползване). Позволено е да се снима. За вход се заплаща такса от две евро. Всеки манастир има специфично работно време и за обиколката им е добре да се предвидят часовете преди обяд. Климатът на района е сух и горещ, препоръчително е да се носи вода, шапка и подходящи обувки. Освен като духовно и религиозно средище, Метеора е известна и с многобройните катерачни турове, прокарани по отвесните стени.

Публикуваме снимките с любезното съдействие на Адриана Георгиева.

Братислава - столица на Словакия

Братислава или още както е известен, Пожон е столицата на Словакия, както и най-големият град в страната. Той е и развит административен център на Братиславски край. Братислава се намира на река Дунав, в Югозападна Словакия, в близост до границите на страната с Австрия и Унгария. Населението на градът е 429 000 души.

В периода 1536-1783 настоящата столица на Словакия, е била столичен град на Унгария, под властта на Хабсбургите. Оттам още е останало и името на Братислава тогава - Пожон.

След края на Първата световна война се появяват предложения градът да се казва Wilsonovo mesto (Уилсъновград), на американския президент Удроу Уилсън, но в крайна сметка през март 1919 официално е избрано името Братислава, което идва от средновековния бохемски владетел Бретислав I, и градът става част от Чехословакия.

http://www.youtube.com/watch?v=b-XJHp0YGZY