Петра

Петра

Петра е древен град в днешната Йордания, столицата на набатеите. Той е разположен в естествено укрепената планинска долина на Вади Муса ("Долината на Моисей") на източния склон на Уади Араба, който пресича пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат до Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. През 1812 г. швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт преоткрива Петра за западния свят. След кръстоносците през 12 век той е първият известен европеец, посещавал тези земи.

Без да броим праисторическите останки, които могат да се открият навсякъде, районът на Петра е населен от около 1000 години пр. Хр. По-късно, около 4-ти век пр. Хр., живеещите там набатеи (арабско племе) изсичат в пясъчната скала фасадите на сградите, с които градът е известен сега. Започнали като овчари, те бързо се преориентирали към осигуряването на защита на преминаващите пустинята кервани, които донесло солидни приходи и градът-държава започнал да преуспява.

На 6 декември 1985 г. Петра е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.