Европа

Остров Сифнос, Гърция

sifnos-17-Kamares-ekskurziiСифнос е остров от групата на Западните Циклади. Разположен е между Милос и Серифос на 130 км. югоизточно от Атина. Пристанището на острова - Камарес е на западния бряг, на 6 км. от столицата на острова Аполония. В града има исторически и археологически музеи. И той, както разположените наоколо Артемонас, Эксамбела, Като Петали, е типичен образац на цикадската архитектура - безкраина плетеница от бели кубове, намиращи се в пълна хармония с околната среда. Единствено изключение е  старата столица Кастро, който е типичен пример н а средновековна венецианска архитектура. Намира се на 3 км. от Аполония на неголям хълм. Той е жив музей, построен върху древен акропол . Спорен Херодот той е непрекъснато обитаван от праисторически времена. Посетителите виждат първия ред от 2- и 3-етажни къщи, вървейки към селото откъм външната стена на средновековния град. Тук живеели ниските класи, докато висшата класа е имала жилища на по-високи места в рамките на крепостната стена за по-добра защита от пиратски нападения – често явление през тази епоха.

Флоренция, Италия

Флоренция е главен град на областта Тоскана и столица на провинция Флоренция. В периода 1865 - 1870 е  столица на Кралство Италия. Флоренция е разположена на река Арно. Заема площ около 102 км2 и е с население около 356 000 души . Счита се за люлка на западноевропейския Ренесанс.

Селището е основано през 59 пр.н.е. под лат. име Florentia (чете се Флоренция и означава цветуща) от римски ветерани. По-късно се превръща в град, който през IV в. става резиденция на епископ. След това Флоренция попада под властта на Византия, на остготи, лангобарди и франки. В резултат от това населението съществено намалява до около 1000 души.

Възраждането на града започва през X в., а през 1115 г. Флоренция се превръща в автономна област. През XIII в. обаче се оказва въвлечена в борбата между гибелини (поддръжници на германския император) и пропапски настроените гвелфи. През 1252 г. Флоренция въвежда собствена златна монета - флорин, високо ценена в Европа. Градът бързо се разраства и през 1340 г. населението достига 80 000 души, но скоро чумата рязко ги намалява. Преди Черната смърт около 25 000 са работили в текстилната промишленост. Въ̀лната и коприната са осигурявали голяма част от приходите на града. През 1382-1434 Флоренция попада под властта на фамилията Албизи — най-големите конкуренти на Медичите, а от 1400 г. Козимо Медичи задкулисно, но реално контролира града. Медичите са били банкери на папата, което също подпомага разрастването на тяхната власт. Козимо е наследен от своя син Пиеро ди Козимо Медичи, който впоследствие през 1469 г. е наследен от внука на Козимо - Лоренцо. Лоренцо "Великолепни" е голям покровител на изкуствата, възлага работи на Микеланджело, Леонардо да Винчи и Ботичели. През XV в. във Флоренция работят също Брунелески, Мазачо, Донатело, Алберти, Гиберти, Гирландайо и много други таланти. След смъртта на Козимо Медичи през 1492 г. и заточението на сина му Пиеро през 1494 г. първият период от управлението на Медичите завършва с възстановяването на републиканското управление. Замирането на клана на Медичите и възкачването през 1737 на Францис Стефан, дук на Лорейн и съпруг на Мария Тереза, водят до присъединяването на Тоскана към територията на Австрийската корона. Австрийското управление е било непрекъснато в отбранителна позиция спрямо апетитите на Франция и кралството на Сардиния-Пиемонт през 1859 и Тоскана става провинция на обединеното италианско кралство едва през 1861.

Флоренция измества Торино като италианска столица през 1865 г., като става седалище на първия държавен парламент, но след 6 години е заменена от Рим. Населението на града се удвоява през XIX в., а през XX в. то се утроява с разрастването на туризма, търговията, финансовите услуги и индустрията.

През ноември 1966 г. Арно залива части от центъра, унищожавайки много произведения на изкуството. Не е имало предупреждение от властите, които са знаели, че вълната приижда, с изключение на телефонно обаждане до бижутерите на моста Понте Векио.

Публикуваме снимките от Флоренция с любезното съдействие на Невена Букова.

Град Мостар, Херцеговина

Мостар е политически, финансов, религиозен и културен център на Херцеговско-Неретвански кантон, както и неофициална столица на област Херцеговина. Градът се намира на 60 км от Адриатическо море и е разположен в долината на река Неретва, заключен между планините Вележа, Хума и Чабуле, които са част от масива на най-обширната планинска верига на Балканския полуостров - Динарите.

Историческият град на Мостар е разположен в дълбоката долина на река Неретва. Той е прочут със своите стари османски къщи и със стария си мост, от който произлиза и името на града. Мостът е бил построен през ХVІ  век и изграждането му продължава цели 9 години. Вярва се, че по това време Старият мост е бил най-големият с такава арка в света. Той се охранявал от две кули: кулата Хелебия и кулата Тара. Наричали ги ”Пазителите на моста” или мостари на местен език. Малко се знае за самото строителство на моста. А някои легенди сочат за негов строител Мимар Хайрудин. Градът се е развивал около Стария мост на махали, които се групирали около занаятчийската част на чаршията – търговската улица. Някои от най-значимите сгради са построени в периода между XV и XIX век.

Именно тук се намира и единствената сграда на великия архитект Синан в Босна и Херцеговина – джамията Карадьож Бег. Според надписите тя е издигната през 1557-58 година. Джамията е една от малкото в Югоизточна Европа със запазени оригинални стенописи. През 1993 г. по-голяма част от историческия град и Стария мост, проектиран от известния архитект Синан, са разрушени. Днес Старият мост и много от сградите в Стария град са възстановени или изградени наново с приноса на международен комитет, сформиран от ЮНЕСКО. Районът около моста, с типичните особености на предислямска, източноислямска, средиземноморска и западноевропейска архитектура са изключителен пример за град с много култури. Възстановеният Стари мост и Старият град на Мостар са символ на мира, международното сътрудничество и съжителството на различните културни, етнически и религиозни общности.

Мистрас, Гърция

Мистрас заема стръмен хълм в подножие на планината Тайгетос, на 6 км северозападно от Спарта. Замъкът на върха на хълма е основан през 1249 г. от френския владетел Гийом II дьо Вилардуен. След 1262 г. попада под византийска власт, а след средата на XIV в. става седалище на Морейското деспотство. През 1448 г. последният византийски император Констанин XI Палеолог е коронован в Мистрас. През 1460 г. хълмът е завзет от турците, а през 1464 г. Сигизмондо Малатеста от Римини успява да завладее града, но не и замъка. За кратък период от време Мистрас е под контрола на Венеция (1687-1715), но отново е завзета от турците. Мистрас е една от първите освободени крепости в Гърция през 1821 г. Основаването на съвременната Спарта от крал Ото през 1834 г. бележи края на стария град. Градът е изоставен. Последният му жител го напуска през 1913 г. и днес той представлява спиращи дъха средновековни руини, вписани в прекрасен пейзаж, както и няколко манастира.

Остров Идра в Гърция

Идра е остров в залива Сароникос в Гърция. Намира се близо до източния бряг на полуостров Пелопонес и е отделен от него с едноименен проток. От столицата Атина го делят 37 морски мили или 3 часа плаване с ферибот. Най-голямото селище на острова е пристанището Идра, разположено около залив с формата на полумесец. По крайбрежната улица има хотели, ресторанти, кафенета и магазини, които обслужват туристите. На острова няма автомобилно движение, с изключение на машините от чистотата. Като транспорт се използват коне, магарета и велосипеди. Икономиката острова зависи изцяло от туризма. Идра е популярен курорт и място за краткотраен отдих на атиняни.