Само на 20 км. от град Хисаря се намира село Старосел, което се превърна в сензацията на 2000-та година. Тогава археологическата експедиция на д-р Георги Китов откри за света “най-големия запазен тракийски царски комплекс с храм-мавзолей в Югоизточна Европа”. Тя е разположена под Четиньова могила, която е с височина от 15 метра. Гробницата е изградена от големи каменни блокове и има внушителна фасада, украсена с релефи и цветни орнаменти.
Вътрешността на гробницата е разделена на две помещения. Първото помещение е правоъгълно и е предназначено за погребение. Второто помещение е кръгло и е украсено с купол. В центъра на купола има отвор, през който слънчевите лъчи проникват в гробницата.
Предположенията са, че храмът е от времето на тракийския цар Ситалк, дори и на самия владетел. Богатите находки от зидания гроб датират от края на V в. и началото на ІV в. пр.н.е. За връзката между Панагюрското златно съкровище и Старосел говори намерената в съседен гроб сребърна апликация, която изобразява мъж с царски символи и доспехи, който пие от ритон, подобен на тези от съкровището. А на златен съд от Панагюрище е изобразена врата на храм, удивително приличаща на вратата на храма в Старосел. Царското погребение, намерено на 30 м от храма, е изключително богато. От саркофага са извадени масивен златен пръстен-печат с изображение на конник, бойни доспехи, стрели, сребърни, бронзови и рисувани керамични съдове, които са отлично запазени. Към самия храм води парадно стълбище с монументален коридор, култова площадка и две камери. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е кръгла куполовидна камера с полуколони и цветни орнаменти. В това помещение посветеният е влизал за връзка с боговете.
Тракийската гробница в Старосел е уникален паметник на тракийската култура. Тя е свидетелство за богатото и разнообразно културно наследство на траките. Гробницата е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта на България и е една от най-популярните туристически дестинации в страната.
