Манастирски комплекс "Св. Йоан Предтеча" се намира в град Кърджали и заради това може да го срещнете и под името Кърджалийски манастир. Точното му местанахождение е в квартал "Веселчане" в южният град.

Манастирският компекс е открит сравнително скоро - през 60-те години на миналия век. Тогава при строителни работи булдозер съвсем случайно се натъква на средновековни зидове, в близост до коритото на река Арда. След като находката е разровена, археолозите откриват комплекс, състоящ се от средновековна църква и множество по-малки сгради в нейните основи. Манастирски комплекс "Св. Йоан Предтеча". Двадесет години по-късно, научен екип, който е ръководен от светилото в археологията по това време - проф. Николай Сотиров, се заема сериозно с изучаването на старините, а пред немного далечната 2000 година, манастирският комплекс "Св. Йоан Предтеча" отваря врати за посетители.
В наши дни от цялата постройка са оцелели само три стени - южната е запазена цялата, докато източната и западната са запазени само части от тях.

Елешнишки манастир “Св. Богородица” е в пределите на село Елешница, което доскоро се е казвало село Йорданкино. Намира се на няколко километра източно от София. Сгушено в полите на Стара планина, покрай него минава и река Яковищица.  Самият Елешнишки манастир "Света Богородица" е с много стара история. Той е отворил врати още през 1499 година. През следващите 16 и 17 век е бил централен книжовен център. Както и религиозен център, като някои от религиозните му писания (Псалтир, Четириевангелие) от този период по настоящем се съхраняват в Националния църковно-исторически и археологически музей. През 1793 година, Елешнишкият манастир бива разрушен от кърджалии. 27 години по-късно – през 1820 година отново е съграден и вдигнат от руините. И до днес той е функциониращ манастир, макар и да не приютява монаси и монахини.
Манастирът всъщност представлява цял комплекс и се състои от църква, жилищни и стопански постройки. За жалост на всеки, който би искал да пренощува в това свято и изпълнено с толкова спомени място, жилищните и стопанските сгради са в много лошо състояние, но пък църквата е била възстановена наскоро.

Айдемирският манастир още известен като "Покров Богородичен", е с местонахождение от 2-3 км, западно от град Айдемир по посока на дунавския Русе.

Айдемирският манастир е нов манастир, той е строен през 1996 година, а през октомври 2001 година са изографисани и самите стени на обителта. Цялото изографисване на стените и тавана стават само за 2 месеца усилен труд на 4 студенти, които са имали по-скоро задание за своята дипломна работа да нарисуват стените.  Съвсем скоро трябва да се довърши таванът от румънски гравьори. Освен добре познатите светци, в Айдемирският манастир може да откриете и рисунки на 12-те дуростроски светци, от общо 23-те местни канонизирани светци. 

Това прави църквата “Покров богородичен” уникална църква в цяла България. Друга много интересна особеност на църквата и манастира като цяло е изключителната колекция от стъкленици от цял свят. Те представляват няколко стъклени шишета, в които може да откриете вградени разпятия. Изкусната изработка на детайлите в тези стъкленици се постига с конец и разбира се доста търпение.

Въпреки напредналата възраст на игуменката, която заедно с едно момиче за помощница са единствените обитатели на Айдемирския манастир, дворът представлява изключително красива и добре поддържана цветна градина, в средата на която беседка примамва морните пътници.

В живописна местност в северната част на дългата Стара Планина е разположен невероятния Гложенски манастир. И макар да носи името на близкото с. Гложене, той е по-близо до с. Малък извор. Самата постройска се намира върху възвишение и отдалеч може с право да бъде сбъркана със замък, заради близката си до такава сграда архитектура.

Легендата гласи, че Гложенския манастир е построен още през далечния 13-ти век, когато по тези земи с благословията и съгласието на цар Иван Асен II, се настанява да живее украинския княз Георги Глож. Именно неговото име носи по-късно основаното село Гложене. В близост до него и река Черни Вит, княза построява света обител, която е посветена на Свети Георги Победоносец. Князът носи икона на светеца със себе си. След откриване на обилта иконата многократно е изчезвала, а после е откривана на хълма, който се намирал близо до предишното място на обилта. Монасите изтълкували това "бягство" на иконата като знак, че манастирът трябва да се намира на хълма. Преместването става едва в края на 14 век.

За кратко време и двата манастира съществуват паралелно, като са били свързани с тунел помежду си. Именно този тунел е ползвал Васил Левски, за да бяга от преследващите го турци. Но през 1928 година по тези земи има мощно земетресение, което затрупва тунелът и той вече никога не може да се използва.

Днес може да посетите Гложенския манастир и да почерпите от историята и несломимия дух на Апостола на свободата, който нееднократно е приспивал тук.