На десет километра източно от Троян, непосредствено до Орешака, в красива местност на брега на Черни Осъм, е разположен Троянският ставропигиален манастир “Успение Богородично”. За неговата ранна история няма достатъчно данни. По-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. Сведенията от една изгубена история съобщават, че негов основател бил неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил около Осъма малка дървена църквица “Рождество Богородично”. Историята на Троянския манастир през XVII-XIX в. е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите. Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби. През цялото си съществуване Троянският манастир бил локално средище за духовна просвета и грамотност. Още в средата на XVIII в. преди Освобождението, тук функционирало килийно училище. В манастира намирали убежище народните закрилници - хайдутите, а неколкократно в своята опасна дейност тук се подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски. Най-значителен паметник на културата в Троянския манастир е църквата “Успение Богородично”. Разположена е в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради. За украса на новопостроената църква троянските монаси поканили през 1847 г. един от най-известните и утвърдели се възрожденски художници - Захарий Зограф. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма. Освен произведения на живописта в музейната колекция на Троянския манастир се пазят много творби на приложните изкуства.
Бачковският манастир е основан през 1083 г. от византийския военачалник, грузинец по произход, Григорий Бакуриани, и брат му Абасий. Григорий построява манастира в своите феодалните владения и по грузинска традиция го посвещава на жената-майка, като го нарича Петрички манастир (по името на крепостта, намираща се до него). Манастирът има бурна история. Не веднъж е нападан и ограбван. През 1206 г. цар Калоян завладява Родопите, дотогава владение на Византия, и Бачковския манастир се оказва на българска територия. След 1344 г. цар Иван Александър укрепва българската власт над Родопите, и манастирът се превръща във важен средновековен религиозен и учебен център. След като България пада под турско робство, патриарх Евтимий Търновски е заточен в манстира, където създава Бачковската книжовна школа. Така традициите на Търновската книжовна школа се запазват за бъдещите поколения с помощта на неговите ученици.
Клисурският манастир Света Петка се намира в покрайнините на столицата, на няколко километра от курортния град Банкя. Построен е през XII в. по средата на древния римски път София – Брезник. Според легендата манастирът е издигнат на мястото, където през 1238 г. шествието, пренасящо мощите на Св. Петка Българска, начело с цар Иван Асен II, спира за почивка. Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. В новата жилищна сграда, построена през 1998 г., се намира параклисът Свети Архангел Гавраил. Старата църква е построена преди повече от 300 г., но през 1956 г. се срутва. Сегашната църква Св. Петка е построена от игуменката Мария Магдалена. Тя представлява еднокорабна, едноапсидна, безкуполна и без притвор постройка, със стенописи по фасадата. За съжаление за историята на манастира се знае малко, тъй като неговите архиви и библиотека изгарят при голям пожар през втората половина на миналия век. Клисурският манастир Света Петка е обявен за паметник на културата.
Манастирът е разположен в подножието на Етрополска планина от Западна Стара планина на около 3 км югоизточно от Правец. Предполага се, че преди на стане християнска обител, на мястото е имало тракийско светилище. За манастира няма исторически сведения от ранните векове на османското владичество. Знае се само, че през 18 век е унищожен и после възстановен. Близо до днешния храм някога е имало параклис, от който вече няма следи. Манастирският комплекс се състои от две малки сгради – храм и монашеска част. Църквата е изградена изцяло от камъни и представлява масивна сграда. Иконостасът е изработен от зографи от Тетевенската школа, като интерес представлява иконата на Св. Георги от 1869 г., докато тази на храмовия светец Св. Теодор Тирон е почти изцяло унищожена. Впечатляват и двата барелефа с двуглави орли, разположени над входа на храма.