Дупката е резерват, разположен в южните части на Баташката планина. Той представлява дълбоко дефиле, прорязано от Девинската река. Местността е обявена за защитена през 1956 г. и обхваща територии между 600 и 1300 м надморска височина. Релефът на резервата е силно разчленен и е пресечен от реката през почти цялата си дължина. 83% от територията му е заета от вековни иглолистни гори. Най разпространини са обширните гори от бял бор, които често са на възраст над 200 години. Височината на някои дървета достига 40 метра, а диаметърът на ствола им - 1 м. Срещат се също смесени гори от бял бор и обикновен смърч. В по-ниските части на резервата преобладават дървесните видове бук, клен, дъб, елша, върба и др. Резерватът дава убежище на голям брой горски бозайници - благороден елен, сърна, кафява мечка, дива котка, лисица, златка, белка, язовец и др. Една от основните цели за създаването на резервата е опазването на благородния елен. Благородните елени в миналото са били значително повече, но техният брой в България намалява бързо през последните години. През 1977 г. резерват Дупката е включен в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО.

Козница е защитена местност, в Родопи, разположена в землищата на град Кричим и село Скобелево. Обявена е за защитена през 2008 г. със заповед на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Релефът на района е силно насечен, с височинна амплитуда близо 1500 м, защитената местност покрива площ от 6501,5 дка.  Козница е сред най-разнообразните в биологично отношение райони в България. През 2008 г. е обявен за защитена местност. Релефът на местността е силно насечен, с височинна амплитуда близо 1500 м, защитената местност покрива площ от 6501,5 дка. Тук могат да се видят обширни вековни гори от бук, бял бор, смърч и ела. Най-популярното дърво е Голямата ела, която има обиколка на ствола - 1,5 м на височина близко 6 м. Името на резервата идва от дивите кози, които го обитават от край време. Също така характерни за резервата са кафявите мечки, чиито брой е значителен. Характерни за резервата са кафявите мечки, чиито брой е значителен. Правят се специални усилия от управлението на резервата да бъде запазена популацията от мечки, защото техния брой в България постепенно намалява.

През последните години в защитената местност работят археолози. Там са открити останки от древни крепости и тракийско светилище, в което са намерени ценни находкиОткрити са и голям брой гробове всечени в скалите.

Резерват Боатин се намира под връх Тетевенска баба в Стара планина. Обявен е за резерват през 1948 г. Разположен е в долината на река Боатиница, извираща от връх Баба. Почти цялата площ на резервата е заета от гори. Тук се намира една от най-хубавите и чисти букови гори на Балканския полуостров, която е и един от най-обширните защитени букови масиви в Европа. Средната възраст на дърветата е между 170 и 220 години. Тук се срещат и най-високите букови дървета в България – боатински бук, достигащ на височина до 40 м. Боатин се обитава от сърни, cи, диви свине, лисици и др., но най-интересен представител на фауната е кафявата мечка – най-едрия хищник в България.

Обгърнато с горска растителност и кристално чист въздух, село Минерални бани носи славата си на балнеоложки център от епохата на римляните. Още тогава термите привличали хората с лечебния си ефект. Доказателство за това са останките от римски бани в централната част на курорта, както и старинната римска крепост Калето. Минералната вода е с хипертермална темпратура (57 C) и уникална по своя химичен състав. Минералните бани са изходен пункт за посещение на възвишението Мечковец (защитената местност и връх Аида – 860 м.н.в.). За любителите на природата тук се намира резерватът Борака – естествено находище на черен бор, момина сълза и божур, природните забележителности Орлова скала, Побития камък и Огледалната скала. Интерес за туристите представляват и туристическите винарници Шарапани и така наречената Стъпка на Св. Богородица.