Защитената местност Парория се намира между селата Калово и Заберново, в долината на реките Заберска и Казански дол. Обявена е за защитена с цел запазване на девствената природа, съчетана с множество исторически и културни ценности. В този район се намира най-интересното, най-дебелото и вероятно най-старото дърво в Странджа – 1000-годишен благун, обявен за вековно дърво. Тук е и параклисът “Св. Петка”, за който се предполага, че е построен на мястото прочутия Синаитов манастир в Средновековна Парория – мястото, в което великият Св. Григорий Синаит основава една истинска “духовна работилница”.

Река Черни Осъм, която се приема за начало на река Осъм, води началото си от западната част на Троянския Балкан, югозападно от връх Левски. Реката протича през тясна, дълга и с голям наклон долина в североизточна посока, приема един малък десен приток – Жидов дол – при село Нешковци и при местността Смеситe се събира с най-големия си приток река Крайовищица. От местността Смеситe надолу река Черни Осъм се отправя на север, приема няколко малки притока под село Орешак, завива на запад и при махала Велчовска на около 3 км. от град Троян се събира с река Бели Осъм. В този участък напречният профил на долината се изменя, като дъното и става по-широко, а склоновете – по-стръмни. Речната й долина е тясна, дълбока, със стръмни и на места скалисти склонове, дъното е обсипано с едри скални късове. Водосборната област на река Черни Осъм е силно залесена с букови гори. От село Черни Осъм надолу залесеността започва да оредява, като постепенно буковите гори се заменят с по-нискостеблена растителност. След събирането на река Черни Осъм с Бели Осъм малко под град Троян реката носи името само Осъм. Оттам надолу река Осъм държи северна посока до град Ловеч, минавайки през пресечена хълмиста местност. Река Осъм се влива в река Дунав при село Черковна.

Каваците е името на голям залив, разположен на около 4 км южно от гр. Созопол. Името на областта идва от големите тополи, които растат по тези места (турската дума за топола е “кавак”, и оттам – каваците – мн.ч.). Каваците са защитени едновременно от ветровете от запад и от север и там времето винаги е спокойно и тихо. Затова в миналото заливът е използван като пристанище-убежище за корабите, плаващи по Черно море. Дъното му и до днес е осеяно с каменни, оловни и железни котви, както и цели и частично запазени керамични съдове от праисторическата, античната и средновековната ера. Каваците е единственото място в България, където вирее изключително редкият растителен вид “пясъчна лилия”. Всички опити тя да бъде пренесена в други части от черноморското крайбрежие са неуспешни. В западната част на плажната ивица бликат няколко минерални извора.

Нос Чиракман е един от символите на Каварна. Намира се на 3 км южно от Каварна и се явява завършек на китна долина, през която се спуска пътят от града до пристанището и морето. Тук в продължение на хилядолетия е кипял интензивен живот. Преди време археолози откриха тук крепостна стена от ІV век след Христа. Откритието показва, че градът се нарежда между най-укрепените селища по западния бряг на Черно море през късноантичната епоха. Крепостната стена е открита по материали от личния архив на чешкия археолог Карел Шкорпил, който е работил в България в края на ХІХ - началото на ХХ век. През I- ви век преди новата ера, мощно земетресение разцепва носа и голяма част от него потъва в морето. Този факт от древността и до днес предизвиква интереса на туристите.