Създаден на 23 юли 1931 г., Силкосия е най-старият резерват в България. Разположен е в югоизточна България, като част от природен парк Странджа. Територията е защитена с цел опазване на вечнозелените храстови формации в най-високите й части. Площта на резервата е 396 хектара като обхваща част от водосборния басейн на река Велека. Установено е наличие на 260 вида висши, 16 реликтни и 6 ендемични растения. Това представлява 22,6% от цялата флора в Странджа планина. Голяма част от растителните видове са представители на евксинската растителност и са сходни на растителността в Мала Азия и Западен Кавказ. За някои видове, например меча боровинка, този район е единственото им находище в Европа. Тук се наблюдава явлението растителна инверсия - при нормални условия буковите дървета заемат по-студените терени на по-голяма надморска височина, а дъбовите се намират в ниските части. В Силкосия се наблюдава точно обратното. В резервата се срещат и повече от 50 защитени животински вида на бозайници, птици, влечуги. В Силкосия могат да се видят сърни, диви свине, зайци, лисици, невестулки, катерици, таралежи и много други.

Курортът Старозагорски минерални бани е разположен на 360 м надморска височина в живописната долина на Средна гора, близо до село Сулица и на 15 км от град Стара Загора. Курортът е национален балнеоложки курорт с хилядолетна история, като от тракийско и римско време са запазени интересни паметници – басейни от прозрачен мрамор, балнеологични помещения и други бански съоръжения. По време на римското владичество в българските земи (І-ІV в.) върху минералния извор били изградени римски терми (бани). Те са проучени през 1955 и 1964 г. Римските терми при Старозагорските минерални бани са едни от най-големите и най-добре запазените в нашите земи. Разположени са западно от праисторическата селищна могила. Минералната вода е гореща и слабо минерализирана. Индикациите на курорта за лечение и профилактика включват следните заболявания: на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, гинекологични, а също и бъбречно-урологични и стомашно-чревни.

Вулканичният хълм Кожух се намира в района на Рупите, Югозападна България. Целият район представлява кратер на изгаснал вулкан. Уникалните природни условия тук са привличали хората още от древни времена. Самият хълм е бил културен и религиозен център на района. Намерени са следи от хилядолетно човешко присъствие. Керамични фрагменти от времето на еолита са най-ранните находки. Те оформят представата за хармонично съжителство на хората с природата, традиционни култове към слънцето и преклонение пред земните и небесни сили.В края на бронзовата епоха траките завладяват района. По време на техния разцвет (4 в. пр. н. е.) на Кожух възниква голям и оживен град. През Средновековието в близост е основан манастирът “Св. Пантелеймон”. На негово място сега е запазен малък параклис. Археологичните останки от Кожух и прилежащите земи са под защита на закона.

Местността Бялата скала се намира близо до Велинград. Тя е заселена от древните траки от преди повече от 5000 години. Самата бяла скала е дълга над 220 метра и широка до 20 метра като отвесните й стени са високи над 50 метра. Размерите и разположението на скалата са основните фактори тя да бъде използвана като естествена крепост, изискваща минимални изкуствени укрепления. По-голям интерес предизвиква светилището в най-горната част на Бялата скала. Освен богатите находки на тракийски и римски монети, тук се откриват много керамични съдове, предимно от бронзовата и желязна епоха. В заровените съдове все още могат да се видят кости от храна. До самото светилище води каменен път, изсечен в скалата. Широчината му е 105 см, а дължината му над 32 метра. Отличното състояние на пътя се дължи на това, че той е бил затрупан с пръст и камъни през вековете, в които светилището и крепостта не са използвани. Друга забележителност в местността е легендарното цвете Родопски силивряк (Хаберлеа Родопензис). То притежава необикновеното свойство анабиоза. Това означава, че може да възкръсне и да цъфти, дори ако е било изсушено години наред.