Биосферният резерват Стенето се намира в Троянска планина, в горното течение на река Черни осъм. Обявен е за резерват на 5 април 1979 г. Създаден е, за да запази естествеността на величественото ждрело Стенето и е включен в програмата на Юнеско “Човек и биосфера”. В резервата съществува най-голямото разнообразие от горски и скални птици на Балканите. Стенето е и най-голямото местообитание на кафявата мечка в нашата страна, а България е призната за едно от най-важните местообитания на мечката в Европа. В миналото тя е била най-често срещаният едър бозайник в Стара планина. Карстовият терен е осеян с множество пещери. В резервата са пещерите Куманица – една от най-дългите водни пещери у нас (1656 м.) и Райчова дупка (377 м.) – най-дълбоката пропастна пещера в България.
Природни забележителности
Връх Ботев (2376 м) е най-високата точка на Средна Стара планина и трети по височина в България, след Мусала и Вихрен. Характерна особеност на върха е, че билото му е заоблено, а северните и южните му склонове са изключително стръмни и страховити. Тук природата е изваяла едно невероятно съчетание от дълбоки пропасти, високи скални откоси, остри зъбери, дълбоки улеи, пенливи потоци и буйни рекички с многобройни бързеи и водопади (пръскала). Билото на връх Ботев прилича на юмрук, покрит със сочна трева. Заради тази особеност, старото му име до 1950 г. е било Юмрукчал, Юмрука ( от турски “юмрук” – заради формата, и “чал” – планинско пасище). Връх Ботев е едно от най-студените, най-облачните и най-мъгливите места в България. Зимите тук са снежни и дълги – повече от седем месеца. От 1940 г. насам на върха работи втората високопланинска метеорологична станция в България.
Връх Вихрен се намира в северната част на Пирин, между дълбоките долини на Бъндерица и Влахинска река. Той е най-величественият връх в планината. Висок е 2914 м и е втори по височина в България след Мусала и четвърти на Балканския полуостров. Според митологията тук е живял върховният старославянски бог Перун. Характерно за него е, че има подчертан алпийски характер, типичен за целия Пирин, всъщност - остри и непристъпни върхове, скални гребени, красиви циркусни езера, скални прагове, морени. Алпийският му вид е резултат от планинското заледяване през ледниковата епоха.
Природен парк Русенски Лом обхваща долините на реките Русенски, Бели и Черни Лом и притоците им около местността Смесите, където Бели и Черни Лом се сливат и дават началото на Русенски Лом. Паркът е създаден през 1970 г. с цел да се опази уникалната природа на живописните каньоновидни долини на Ломовете в съчетание с културно-историческия комплекс Червен – Иваново. Освен дивната природа паркът дължи своята изключителност и на историческите паметници. През средните векове монаси-отшелници издълбали в скалите на Ломовете много църкви, параклиси и килии, но най-забележителни са седем от скалните църкви и Скалният манастир при село Иваново, който е включен в списъка на Юнеско за световно и културно богатство. Природен парк Русенски Лом се отличава с разнообразни флора и фауна. Тук се срещат 17 вида птици, включени в Червената книга на България или застрашени в световен мащаб. Тук е най-северното местообитание на египетския лешояд в Европа.
През 1971 г., в Рамсар, Иран, е подписана конвенцията за защита на влажните зони от международно значение. България е осмата страна, подписала конвенцията. Остров Ибиша е включен в списъка от 2002 г., с настояща площ 372 ха.
Островът е покрит с дървесна растителност, намира се на река Дунав, източно от град Лом. По-голямата част от острова е обрасла с характерните за дунавските острови заливни гори от черна елша /Alnus glutinosa/, бяла /Salix alba/ и крехка /Salix fragilis/ върба, бяла топола /Populus alba/ и черна топола /Populus nigra/. Международната значимост на остров Ибиша се определя от наличието на най-голямата у нас смесена чаплово-корморанова колония. Около 9% от територията е поставена под строга защита като резерват от 1984 г. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.