Местността Северен Джендем е обявена за резерват на 30 септември 1983 г. Площта му е над 1600 хектара. Северен Джендем е резерватът с най – голяма надморска височина в Националния Парк Централен Балкан. Територията на Северен Джендем обхваща стръмните северни склонове на Стара планина, точно под върховете Ботев и Русалка. Гори покриват по-голямата част от територията на Северен Джендем. Характерни са вековните букови и буково-елови гори. Животинският свят е сравнително богат. Установени са повече от 20 вида бозайници. Резерватът е убежище за дивата коза, мечката, вълка, благородния елен, сърната, скалния орел и сокола скитник. Тук се намират най-високият водопад в страната - Райското пръскало (125 м), както и вторият най-висок водопад в България – Видимското пръскало с височина 80 м.

Сребърна е резерват разположен край село Сребърна на 18 км. западно от град Силистра и на 2 км. от река Дунав. Той обхваща ез. Сребърна и неговите околности. Самото езеро е единственото запазено до днес естествено крайдунавско езеро в България, и е главна "спирка" по т.нар. Via Pontiсa, най-важното миграционно трасе на прелетните птици между Северна Европа и Централна Африка. Площта на целия резерват е около 600 хектара. Той е една от най-интересните влажни зони в Европа с изключително разнообразие на растителни и животински видове. Тук се срещат 39 вида бозайници, 21 вида влечуги и земноводни и десетина вида риби. Можете да направите обиколка по екопътека около езерото, проходима и с кола. Рано сутрин бихте могли да видите и пеликани, които се хранят.

През зимния сезон в Сребърна се събират на ята хиляди водолюбиви птици. Тук е първото място в страната, където пристига красивата (и застрашена) червеногуша гъска след нейния прелет от Сибир. При повече късмет сред ятата можете да забележите и по-малката (и още по-рядка) белочела гъска. Езерото е извънредно богато на водни растения и риба, но тъй като е резерват, всякакъв лов и риболов са строго забранени. Сребърна е сред последните места, където вирее особеното хищно растение Алдрованда, което улавя насекоми със своето спираловидно плаващо стебло. Споменавайки насекомите, нека ви подсетим - бидейки блатиста зона, около езерото има много комари.

През 1948 г. местността е обявена за резерват. През 1977 тя е обявена за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО, категория “А”. Такъв статут имат само седемнадесет обекта в света. През 1983 г. влиза в списъка на паметниците на световното културно наследство и природните забележителности на ЮНЕСКО. Сред защитените видове на резервата са: видра, ондатра, езерен рак, обикновена костенурка, воден плъх, бял лопатар. Освен тях в резервата гнездят над 100 вида птици - къдроглав пеликан, който е "емблемата" на Сребърна (пеликанът гнезди само тук - езерото е негоговата единствената колония в страната), малък корморан, чапли, блестящ ибис, ням лебед, червен ангъч, сива гъска, патици, гмурци, тръстиков блатар, рибарки, синьогушка, мустакат синигер и др.

Снимки: Филип Дудин

http://www.youtube.com/watch?v=I6VGeHtbGKE

24 октомври е празникът на град Разлог. Освен с богата история, районът се отличава и с изумително красива природа. Баюви дупки - Джинджирица е един от най-старите резервати в България (създаден е през 1934 г.). Намира се близо до Разлог, в Пирин. Резерватът е създаден с цел опазването на двата редки дървесни вида бяла и черна мура, както и на разнообразния животински свят на местността. Територията му обхваща площ от близо 3000 хектара земя, като надморската височина на Баюви дупки - Джинджирица варира между 1200 и 2884 м. Близо 60 % от територията на резервата е заета от гори като те са предимно от бяла и черна мура. Легендата за Джинджирица разказва, че някога гъстите й гори били обитавани само от зверове, които хората смятали за зли духове, наречени джинове. Имало разкошно поляни, но овчарите ги било страх да пуснат там овцете си. Най-накрая един от тях се престрашил и пуснал стадото си там, последвали го и другите пастири. За да са сигурни обаче заградили поляната със синджири и така тя била наречена Синджирица. Обаче вълци нападнали стадото и го разпръснали. Уплашеният овчар побягнал в викове - джин у Синджирица и от тогава местността станала Джинджирица.

Лесопарк Пчелина е зона за отдих на територията на Разградски регион. Разположен на около 10 километра, югозападно от Разград, сред смесена борова и брезова гора. Местността представлява долина, с дължина 4 км, полупланински терен и два язовира. Преобладават широколистни гори, ливади, красиви поляни, растат ранни пролетни цветя, а въздухът е свеж и прохладен. Старото име на Пчелина е Кувънлък, а днешното му наименование произлиза от това, че е място за отглеждане на пчели. Хората наричат местността още Варнело, защото пътят през гората е между Русе и Варна. Характеристиката на района дава възможност през 60-те години на миналия век, след превръщане района на село Воден, Община Завет в природен резерват, местните власти да развият Пчелина като зона за краткотраен отдих на населението.